Режим на малките предприятия в страната и в ЕС

От 01.01.2026 г. в ЗДДС бяха направени промени във връзка с Директива 2020/285 и законодателството ни беше синхронизирано с европейското законодателство във връзка с режимите на малките предприятия в ЕС.

Целта на директивата е да се намали административната тежест на малките предприятия, като им се дава възможност да се освободят от задължение за регистрация и облагане по ДДС при определени условия. Освен това се изравняват условията за регистрация на данъчно задължени лица, установени в други държави членки, с данъчно задължените лица, установени в страната.

В чл. 168д от закона са определени условията, при които може да се прилага режимът на малките предприятия в страната. На практика режимът на малките предприятия в страната се прилагаше и досега за данъчно задължени лица, установени в страната, които нямаха задължение да се регистрират по чл. 96, ал. 1 и не са регистрирани по чл. 100, ал. 1. Тези лица и досега бяха освободени от облагане на извършените от тях доставки. За прилагането на режима на малките предприятия в страната, не е нужно да се подава заявление в НАП. Те продължават да не облагат доставките си докато се регистрират по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1.

След промените в закона малките предприятия, които са установени в други държави членки и извършват доставки с място на изпълнение в страната, за които няма платец на данъка, ще имат право да не се регистрират по ЗДДС, ако приложат режима на малките предприятия, докато не достигнат националния праг от 51130 евро или годишния оборот в Съюза  от 100000 евро. Преди промените в ЗДДС лицата, установени в други държави членки, които извършваха доставки с място на изпълнение в страната, за които няма платец на данъка, и не бяха регистрирани за прилагане на режим в Съюза, трябваше да се регистрират в България преди да направят доставката. Сега те ще имат възможност да приложат режима на малките предприятия в страната и да са равнопоставени с лицата, установени в страната. 

В ЗДДС са направени промени относно пресмятането на годишния оборот в страната. Освен облагаемите доставки, включително тези с нулева ставка, финансовите и застрахователните услуги, в оборота вече се включват и освободените доставки на недвижими имоти. Това означава, че всички освободени доставки по чл. 45 от закона, включително наемите, участват в определянето на годишния оборот. Лицата, които ползват режими на маржа /туристически услуги и дилъри/, ще продължат да облагат доставките по режимите на маржа, но за целите на определяне на годишния оборот следва да включат общата сума за доставките, а не маржа. В годишния оборот не се включват доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността и съпътстващите на тези, които се включват в годишния оборот.

Малки предприятия, установени в страна, които извършват доставки с място на изпълнение в други държави членки, където няма платец на данъка, ще могат да се възползват от прилагане на режима на малките предприятия в Европейския съюз. Чл. 168е от закона определя условията, на които трябва да отговаря ДЗЛ, за да може да приложи този режим и те са, че трябва да бъдат изпълнени едновременно следните условия:
1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и на други държави членки или само на други държави членки, по отношение на които в страната и в съответната държава може да се прилага този режим.
2. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза /100000 евро/ нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;
3. сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги:
а) в страната и в другите държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в страната, съответно националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година, както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка, или
б) в други държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година, както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка.
 
Данъчно задължени лица, регистрирани за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, не могат да прилагат тези режими. Данъчно задължените лица със седалище и адрес на управление, а когато нямат такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване в трета държава, независимо дали имат постоянен обект на територията на страната и/или на друга държава членка на ЕС, нямат право да се възползват от прилагане на който и да е от двата режима.

Ако малкото предприятие, установено в страната отговаря на условията на чл. 168е, то може да се регистрира да прилага режима като подаде предварително заявление по електронен път. Образецът на заявлението ще бъде определен от ППЗДДС. Ще бъде направена проверка в държавите членки, където лицето иска да прилага режима и ако то отговаря на условията за този режим, ще бъде регистрирано, като му се издаде идентификационен номер, пред който е поставен знакът "BG", а след него е поставено окончание "-EX". Датата, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в избраните държави членки, е датата на връчване на акта за прилагане на режима.
Когато малкото предприятие прилага режима на малките предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание "-EX". Номерът EX не е идентификационен номер по ДДС, а се използва само за функционирането на режима на малките предприятия.
Прилагането на този режим за освобождаване на облагането с ДДС налага своите ограничения. Когато малко предприятие, което е регистрирано по ЗДДС, се регистрира за прилагане на този режим, то няма да има право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, използвани за доставки, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия. Нормативното основание за това са чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 6 от закона. 
 
Пример 1:
Малко предприятие, установено в България, нерегистрирано по ЗДДС, извършва услуга, свързана с недвижим имот, находящ се в Румъния. Получател на услугата е данъчно незадължено лице от Румъния.
Мястото на изпълнение на тази услуга е в Румъния. Малкото предприятие няма регистрация за прилагане на режим в Съюза. Ако приложи режима за малките предприятия в ЕС, като включи Румъния като държава на освобождаване, малкото предприятие няма да има задължение да се регистрира по ДДС в Румъния. В противен случай малкото предприятие ще е задължено да се регистрира по ДДС в Румъния или за прилагане на режима в Съюза.
 
След като малко предприятие се регистрира за режима на малките предприятия в ЕС, то ще има задължение да подава тримесечен отчет за оборотите по държави членки, за които прилага режима, и останалия оборот, за който не прилага режима. Първият отчет за реализираните обороти обхваща времето от датата на подаденото първоначално предварително заявление за регистрация до края на календарното тримесечие, през което лицето е регистрирано в страната по чл. 168ж.
 
Пример 2:
Малко предприятие подава предварителното уведомление на 08.03.2026 г., за да прилага режим в три избрани от него държави членки. В предварителното уведомление се посочва оборота в тези държави за предходната година и за срока от 01.01.2026 до 07.03.2026 г. Получава регистрацията за режима и своя ЕХ номер на 10.04.2026 г. Първият отчет следва да обхване периода 08.03 – 30.06.2026 г.
 
Очакват се промени в ППЗДДС, където ще бъдат регламентирани образците на документите, свързани с този режим, както и повече подробности за практическото прилагане на режима.   
 
Съвместното съществуване между режима за малки предприятия и специалния режим в Съюза /OSS/ е възможно, но не може да се прилагат едновременно в една и съща държава членка. Това означава, че ако малко предприятие има регистрация за прилагане на режим в Съюза /OSS/ и се регистрира за прилагане на режима на малките предприятия в ЕС за държавите членки, в които може да прилага режима на малките предприятия, то няма да отчита тези доставки по OSS, но ще продължи да прилага OSS за държавите членки, в които не прилага режима на малките предприятия. Ако надхвърли прага на някоя от държавите членки, но не надхвърля годишния оборот за Съюза, ще му бъде деактивиран номерът BG...EX само за тези държави членки с надхвърлен праг. В този случай ако извършва доставки в тези държави членки в обхвата на OSS, ще започне да ги декларира по режим в Съюза.  
 
Пример 3:
Малко предприятие, установено в България, е регистрирано по ЗДДС, както и за прилагане на режим в Съюза OSS, но не надхвърля годишния оборот в Съюза. Извършва услуги, предоставени по електронен път на данъчно незадължени лица. Регистрира се за прилагане на малките предприятия в Съюза, като избира да прилага режима в няколко държави. За избраните държави подава тримесечен отчет без да облага доставките. За останалите държави извън режима прилага OSS. За доставките, за които е избрало прилагането на малките предприятия, няма да има право на данъчен кредит за получените доставки, които участват в извършените от него доставки за режима. Тъй като лицето извършва доставки, за които има право на данъчен кредит, и такива, за които няма право на такъв, следва да ползва частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 от закона.
В някакъв момент достига националния праг за държава членка, в която прилага режима на освобождаване, без да надхвърля общия праг на Съюза. Държавата членка с достигнат праг ще деактивира номера BG…EX и лицето вече няма да прилага освобождаването на доставките за тази държава. След деактивирането доставките ще се декларират по OSS и няма да се включват в тримесечния отчет на малките предприятия.   
 
Прекратяването на режима за малките предприятия в ЕС може да стане по инициатива на лицето чрез подаване на заявление за актуализиране, когато: 
- през текущата година годишният оборот надвиши националния праг на страната или на някоя от държавите членки, в които се прилага режима. Срокът за подаване на заявлението за актуализиране е до 15 работни дни от датата на надвишаване на националния праг в страната или на държавата членка на освобождаване. Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите, когато е надвишен националният праг на страната, е датата на настъпване на това обстоятелство, а когато е надвишен националният праг на съответната държава членка, е датата, определена в законодателството на тази държава членка. Когато достигне националния праг  в страната и лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1 от закона, режимът спира да се прилага в страната, без да се подава заявление за актуализация.  
- лицето избере да прекрати прилагането на режима в страната, в една или в няколко държави членки без да е надвишило националните прагове в страната и в държавите членки на освобождаване. Когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие датата на прекратяване на прилагането на режима е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране. Когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие, датата на прекратяване е първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране.
 
Ако малко предприятие надвиши националния праг на държава членка на освобождаване и не подаде заявление за актуализация, прекратяването се извършва по инициатива на органи по приходите, след като установят, че лицето не е подало заявлението за актуализация в срок.
 
Лице, регистрирано за прилагане на режима за малките предприятия в ЕС, е задължено да подаде заявление за актуализиране с искане за изключване от режима когато:
1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в Съюза надвиши прага в Съюза;
2. лицето избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима в страната и във всички държави членки, в които прилага режима;
3. лицето промени държавата членка на установяване;
4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация.
 
В случай че не подаде такова заявление в срок, органите по приходите ще прекратят регистрацията, както и ако лицето е извършило някои нарушения по отчитането на доставките по този режим.   
 
Важно е да обърнем внимание, че освен за лицата, прилагащи режима на малките предприятия, лицата, които не прилагат режима също трябва да обърнат внимание на някои аспекти от закона.

В чл. 13, ал. 4 е добавена нова ал. 11, която определя, че няма ВОП за  придобиването на стоки, за които доставчикът прилага освобождаването за малките предприятия. Т.е. ако доставчикът от ЕС прилага режима на малките предприятия за България, във фактурата следва да е посочен номерът му с добавен префикс EX. Номерът на доставчика следва да бъде проверен в приложението SME-on-the-Web. Получавайки такава фактура, за получателя няма да има ВОП и не следва да се издава протокол по чл. 117 от закона.
 
Същото ще се случи и ако данъчно задължено лице получи услуга с място на изпълнение в страната от лице, прилагащо режима на малките предприятия за България. В чл. 82, ал. 2, т. 3 е направено изключение за такива доставки и те не следва да се облагат тук.
 
Когато малко предприятие, което не е регистрирано по ЗДДС, получава услуги с място на изпълнение в страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, ще бъда длъжно да се регистрира по чл. 97а. Т.е. независимо, че малкото предприятие прилага режима за страната, то е освободено само за доставките, които извършва, но не и за получените доставки, когато данъкът става изискуем от получателя. Ако обаче доставчикът прилага режима на малките предприятия, тогава ще отпадне изискуемостта на данъка по чл. 82, ал. 2 от закона и за малкото предприятие няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1.
 
При извършване на вътреобщностни придобивания на стоки за малките предприятия не отпада задължението за регистрация по чл. 99 при надхвърляне на прага от 10000 евро. Предвид промяната в чл. 13, ал. 4, т. 11, ако доставчикът прилага режима на малките предприятия в Съюза, няма да има ВОП, което значи, че придобиването няма да се отнесе към чл. 99 от закона.