Протокол по чл. 117 за продажба към трета страна на стока, закупена от ЕС

При така описания казус има няколко варианта:
 
Ако доставчикът от ЕС осъществи износа към трета страна, тогава българската фирма ще получи стоката извън ЕС. При това положение за българската фирма няма да възникне задължение за самоначисляване на данъка и не трябва да издава протокол по чл. 117. За последващата продажба в третата страна, българската фирма не начислява ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
 
Ако доставчикът от ЕС достави стоката на българската фирма в държавата членка на доставчика, тогава доставчикът следва да начисли данъка на държавата членка, където се намира стоката. Българската фирма може да осъществи износа от тази държава членка, но следва да се запознае със законодателството на тази държава членка за целите на регистрация. Всяка държава определя условията за регистрация и не е задължително да са реципрочни на условията в нашия закон. За целите на ЗДДС последващата продажба отново ще е с място на изпълнение извън страната и доставката няма да се облага на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
 
Ако доставчикът от ЕС достави стоката на българската фирма в друга държава членка /различна от България и държавата членка на доставчика/, от където българската страна ще осъществи износа към трета страна, тогава за българската фирма ще са изпълнени условията на чл. 62, ал. 2 от закона и ще трябва да си самоначисли данъка. В случаите на ВОП по чл. 62, ал. 2 от закона, българската фирма няма да има право на данъчен кредит. Отново трябва да се проверят условията за регистрация по ДДС в държавата членка на износа.