Промени в ЗДДС, ЗАДС, ДОПК и ТЗ

В брой 69 от 31 юли 2026 г. на Държавен вестник е обнародван Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

 

В неговите ПРЗ  са направени следните изменения в ЗДДС, ЗАДС, ДОПК и ТЗ:

 

§ 31. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42, 52, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 54, 66, 82, 86, 96, 102, 105 и 106 от 2023 г., бр. 11, 23 и 70 от 2024 г. и бр. 26 и 54 от 2025 г.) се правят следните изменения:

 

1. Член 37 се изменя така:

 

„Чл. 37. Акцизната ставка за пури и пурети е, както следва:

 

1. 223 евро за 1000 къса от 1 август 2026 г.;

 

2. 235 евро за 1000 къса от 1 март 2027 г.;

 

3. 246 евро за 1000 къса от 1 януари 2028 г.“.

 

2. Член 38 се изменя така:

 

„Чл. 38. (1) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е, както следва:

 

1. 130 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

 

2. 138 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

 

3. 146 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

 

 (2) Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва:

 

1. 225 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

 

2. 235 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

 

3. 251 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

 

(3) Акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е, както следва:

 

1. 0,28 евро за милилитър от 1 август 2026 г.;

 

2. 0,31 евро за милилитър от 1 март 2027 г.;

 

3. 0,34 евро за милилитър от 1 януари 2028 г.

 

(4) Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин до 20 мг включително на единица продукт, е, както следва:

 

1. 20 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

 

2. 23 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

 

3. 28 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

 

(5) Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин над 20 мг на единица продукт, е, както следва:

 

1. 64 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

 

2. 69 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

 

3. 73 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

 

 (6) Акцизната ставка за нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн, е, както следва:

 

1. 225 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

 

2. 235 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

 

3. 251 евро за килограм от 1 януари 2028 г.“.

 

3. Член 39 се изменя така:

 

„Чл. 39. (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:

 

1. на специфичния акциз:

 

а) 77 евро за 1000 къса от 1 август 2026 г.;

 

б) 82 евро за 1000 къса от 1 март 2027 г.;

 

в) 87 евро за 1000 къса от 1 януари 2028 г.;

 

2. на пропорционалния акциз:

 

а) 21 на сто от продажната цена от 1 август 2026 г.;

 

б) 20,5 на сто от продажната цена от 1 март 2027 г.;

 

в) 20 на сто от продажната цена от 1 януари 2028 г.

 

(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:

 

1. 120 евро на 1000 къса от 1 август 2026 г.;

 

2. 126 евро на 1000 къса от 1 март 2027 г.;

 

3. 132 евро за 1000 къса от 1 януари 2028 г.“.

 

§ 32. В Закона за данък върху добавената стойност (oбн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106, 108 от 2023 г., бр. 42, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 26, 64 и 115 от 2025 г.) в чл. 10б се създават ал. 4 – 6:

 

„(4) Не е доставка предоставянето от ВиК оператор на община или държавен орган на услугите по изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи, финансирани по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. с бенефициенти ВиК оператори.

 

(5) Алинея 4 се прилага само за частта от стойността на услугите, финансирани със средства по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. и/или финансирани с бюджетни средства.

 

(6) В случаите по ал. 4 ВиК операторът има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за начисления данък за получени стоки и услуги, използвани за изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи.“

 

§ 33. (1) Разпоредбите на чл. 10б, ал. 4 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност се прилагат и за доставки на услуги по изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи, финансирани по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., с данъчното събитие, настъпило след 1 януари 2022 г., за които данъчният режим е променен от 1 август 2026 г. Издадените до 1 август 2026 г. от ВиК оператора фактури се анулират по реда на чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност. Когато до 1 август 2026 г. ВиК операторът е анулирал издадени фактури по реда на чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита, че корекцията е извършена правомерно.

 

(2) Независимо от извършената корекция по ал. 1, данъчен кредит за начислен данък след 1 януари 2022 г. за получени стоки и услуги, използвани за изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи, финансирани по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., упражнен в срока по чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност от ВиК оператор до 1 август 2026 г., се счита за правомерно упражнен.

 

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за неприключилите към 1 август 2026 г. административни и съдебни производства.

 

§ 38. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 36, 70 и 82 от 2024 г., бр. 26, 49, 54, 63 и 65 от 2025 г. и бр. 16, 17, 30, 51 и 67 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

 

1. В чл. 182а:

 

а) в заглавието след думата „договор“ се поставя запетая и се добавя „влязло в сила съдебно решение“;

 

б) в ал. 1 думите „както и лицата“ се заменят с „лицата“, след думите „Закона за обществените поръчки“ се добавя „както и лицата, представляващи публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия“, думите „10 000 лв.“ се заменят с „5 000 евро“ и се създава изречение второ: „Уведомяване се извършва и за всеки договор на стойност под 5 000 евро, когато с едно и също лице са сключени няколко договора, които не са прекратени и общата им стойност е равна на или надвишава 5 000 евро.“;

 

в) в ал. 4 след думите „наличие на“ се добавя „влязло в сила съдебно решение или“, думата „който“ се заменя с „което“, а думите „1000 лв.“ се заменят с „500 евро“;

 

г) в ал. 6 след думата „получаването“ се добавя „на влязлото в сила съдебно решение или“.

 

2. В чл. 182б:

 

а) в заглавието след думите „платежен документ“ се поставя запетая и се добавя „влязло в сила съдебно решение“;

 

б) в ал. 1 думите „на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., при липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки“ се заменят с „по първичен платежен документ на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 евро“;

 

в) в ал. 2 изречение първо се изменя така: „Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума е на стойност под 5 000 евро, съответно под 500 евро по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист, но не по-малко от 50 евро, когато представлява част от парична престация по договор или по първичен платежен документ, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 евро или е част от дължима сума по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист на стойност, равна на или надвишаваща 500 евро.“, а в изречение второ думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“;

 

г) в ал. 5 думите „по реда на чл. 182а, ал. 5“ се заменят с „и при условие че по уведомлението няма получено потвърждение за плащане от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.

 

3. В чл. 182в, ал. 1 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“.

 

4. В чл. 182г се създават т. 6, 7 и 8:

 

„6. договори и плащания, извършвани на борсов пазар, чиято дейност е уредена в националното законодателство или произтича от норми на международното право;

 

7. договори и плащания към лица без национален идентификатор;

 

8. договори, сключени с банки или други доставчици на платежни услуги, и плащанията по тях.“

 

5. В чл. 202 се създава ал. 8:

 

„(8) Запорът върху вземания на длъжника по чл. 215, ал. 2 се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото лице и на банките и другите доставчици на платежни услуги, в които е открита платежната сметка на третото лице. Запорът се смята за наложен по правилата на ал. 3.“

 

6. В чл. 204:

 

а) в заглавието след думите „Запор върху“ се добавя „налични“;

 

б) в текста след думите „чл. 215, ал. 2 върху“ се добавя „налични“.

 

7. Създава се чл. 204а:

 

„Запор върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице

 

Чл. 204а. Налагането на запор върху парични средства от продажби на стоки или услуги, постъпващи в брой в обект на длъжника, се извършва чрез връчване на запорно съобщение на длъжника. Запорът се смята наложен от деня и часа на получаване на запорното съобщение.“

 

8. В чл. 206, ал. 2, изречение първо след думата „длъжника“ се поставя запетая и се добавя „нито да се разпорежда с тях“.

 

9. В чл. 211 ал. 1 се изменя така:

 

„(1) Който изплати на длъжника вземания, предаде му вещи или се разпореди с тях въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. Солидарна отговорност се носи и ако третото лице не изпълни нареждането на публичния изпълнител по чл. 230, ал. 4.“

 

10. В чл. 215, ал. 2 след думата „каси“ се поставя запетая и се добавя „депозитни касети“ и се създава изречение второ: „За вземания на длъжника по ал. 1 се смятат и сумите, постъпващи от търговска, професионална и всяка друга стопанска дейност на длъжника по платежна сметка на трето лице в банка или друг доставчик на платежни услуги, когато публичният изпълнител разполага с доказателства за това.“

 

11. Създава се чл. 229а:

 

„Разрешение за неотложни плащания при запор върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице

 

Чл. 229а. (1) Публичният изпълнител с разпореждане до длъжника може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите за съответния ден средства в брой в обекта на длъжника да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

 

(2) В случаите по ал. 1 се прилага чл. 229, ал. 2 – 4 и 6.“

 

12. Създава се чл. 230а:

 

„Изпълнение върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице

 

Чл. 230а. След налагане на запора длъжникът внася по сметката на публичния изпълнител постъпилите за съответния ден парични средства в брой в обекта. Сумата за деня се внася най-късно в 7-дневен срок от постъпването й в обекта.“

 

13. Член 278е се изменя така:

 

„Неизпращане на уведомление по чл. 182а

 

Чл. 278е. Лице, което не изпълни задължение по чл. 182а, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 500 до 2 500 евро.“

 

14. Член 278ж се изменя така:

 

„Неизпращане на уведомление по чл. 182б

 

Чл. 278ж. Лице по чл. 182а, което не изпълни задължение по чл. 182б, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 500 до 2 500 евро.“

 

15. Член 278з се изменя така:

 

„Плащане без потвърждение по чл. 182в

 

Чл. 278з. Лице по чл. 182а, което извърши плащане по договор, първичен платежен документ, по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист в нарушение на чл. 182в, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 2 000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000 до 4 000 евро.“

 

§ 42. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 32, 23, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г., бр. 15, 27 и 88 от 2018 г., бр. 28, 33 и 83 от 2019 г., бр. 64 и 104 от 2020 г., бр. 25 от 2022 г., бр. 66 от 2023 г., бр. 35, 41, 67, 70 и 82 от 2024 г., бр. 54, 67 и 87 от 2025 г. и бр. 55 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

 

1. В чл. 16, ал. 2 изречение първо се изменя така: „Вписването се извършва след проверка, извършена от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че отчуждителят няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за задължителни осигурителни вноски, както и след представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма други изискуеми и неизплатени задължения по чл. 15, ал. 4.“

 

2. В чл. 129, ал. 2, изречение първо след думата „регистър“ се добавя „след проверка, извършена от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че дружеството и праводателят нямат непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за задължителни осигурителни вноски, както и“, а след думата „няма“ се добавя „други“.

източник: dv.parliament.bg