Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

Промени в ЗДДС

PortalSchetovodstvo.bg Отговор, предоставен от
PortalSchetovodstvo.bg
 

В бр. 104 от 08 декември ноември 2020 г. на Държавен вестник е обнародван:

Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
(обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96, 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 14, 18, 52, 55 и 71 от 2020 г.)

§ 1. В чл. 7, ал. 5 т. 7 се изменя така:
„7. вътреобщностната дистанционна продажба на стоки;“.

§ 2. В чл. 13, ал. 4 т. 7 се отменя.

§ 3. Член 14 се изменя така:
„Дистанционна продажба на стоки
Чл. 14. (1) Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
(2) Продажбата на акцизни стоки е вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по ал. 1, т. 1 и 3, когато получател е данъчно незадължено физическо лице или лице по чл. 173, ал. 5 и ал. 6, т. 1.
(3) Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от трети страни или територии до получателя в държава членка;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките не са:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
4. стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии към момента на доставката им.
(4) Случаите, при които стоките се считат за изпратени или транспортирани от доставчика или от негово име, включително когато се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките, за целите на този член са тези по смисъла на чл. 5а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (OB, L 313/14 от 4 декември 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026“.“

§ 4. Създава се чл. 14a:
„Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс
Чл. 14а. (1) Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.
(2) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.
(3) Стоки, опаковани заедно и изпратени едновременно от един и същ изпращач до един и същ получател и обхванати от един и същ договор за транспорт, са пратка.
(4) Основен доставчик е данъчно задължено лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии, чрез използване на електронен интерфейс.
(5) Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, са доставките на:
1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
2. дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, от данъчно задължено лице, независимо дали е установено, или не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки са доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят – данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз;
4. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на Европейски съюз, и/или на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро.
(6) Данъчно задълженото лице по ал. 2, когато улеснява извършването на доставката по ал. 5, т. 1 – 3 на стока, се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:
1. доставка между основен доставчик и получател – данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс;
2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател – данъчно незадълженото лице.
(7) Данъчното събитие за доставките на стоки по ал. 6 възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането.
(8) Моментът на приемане на плащането по ал. 7 се определя съгласно чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
(9) За данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс и улеснява извършването на доставка по ал. 5, за която се счита за доставчик, когато не прилага режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии за доставката, се прилагат правилата за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(10) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър по чл. 159г за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013“.
(11) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато не е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър, който съдържа обобщена информация за съответния данъчен период за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013. Съдържанието на обобщената информация се определя с правилника за прилагане на закона.
(12) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс за доставките по ал. 5, за които не се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които не участва и не се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, води отчетност за тези стоки и услуги.
(13) Информацията от регистрите по ал. 10 и 11 и отчетността по ал. 12 се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника за прилагане на закона файлов формат.
(14) Лицата по ал. 10, 11 и 12 съхраняват отчетността по ал. 12 и информацията в електронните регистри по ал. 10 и 11 за срок 10 години, считано от края на годината, през която е била извършена доставката.
(15) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.“

§ 5. В чл. 17 ал. 5 се изменя така:
„(5) Място на изпълнение при доставка на стока от вносителя, определен като платец на данъка върху добавената стойност, за която изпращането или транспортът на стоката започва от територията на трета страна или територия, е на територията на държавата членка на вноса на стоката. Мястото на изпълнение на последващата доставка е на територията на държавата членка на вноса на стоката.“

§ 6. Член 20 се изменя така:
„Място на изпълнение при доставка на дистанционна продажба
Чл. 20. (1) Място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.
(2) Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.
(3) Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2, внасяни от трети страни или територии в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е в тази държава членка, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а.
(4) Мястото на изпълнение при доставка на стока по чл. 14а, ал. 6, т. 1 е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й.
(5) Мястото на изпълнение на доставката по чл. 14а, ал. 5, т. 3 в случаите на вътрешна дистанционна продажба на стоки се определя по чл. 17, ал. 1.“

§ 7. Създава се чл. 20б:
„Праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път
Чл. 20б. (1) Не се прилагат чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;
2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
(2) Мястото на изпълнение на доставката по ал. 1 е в държавата членка, в която е установен доставчикът.
(3) Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по ал. 1, т. 3 през съответната календарна година, се определя по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6.
(4) Доставчикът, за който едновременно са налице условията по ал. 1, може да избере да определи мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6. В тези случаи изборът се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.
(5) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 16 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(6) Доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка, упражнява правото на избор по ал. 4 по реда на чл. 96, ал. 9.
(7) При определяне на прага по ал. 1, т. 3 не се включват доставките на вътрешни дистанционни продажби на стоки от данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, за който се счита доставчик.“

§ 8. В чл. 21 ал. 8, 9, 10 и 11 се отменят.

§ 9. Създава се чл. 35а:
„Доставка с получател лице, управляващо електронен интерфейс
Чл. 35а. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки по чл. 14а, ал. 6, т. 1.“

§ 10. Член 47 се изменя така:
„Доставка на застрахователни услуги
Чл. 47. Освободена доставка е извършването на застрахователни и презастрахователни услуги, включително на свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти.“

§ 11. Създава се чл. 57а:
„Внос на стоки по специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 57а. (1) Вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим.
(2) Митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент, когато:
1. при извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се установи, че декларираният индивидуален идентификационен номер по този режим е валиден;
2. собствената стойност на стоките, внасяни от трети страни или територии, не надвишава левовата равностойност на 150 евро и стоките са различни от акцизни стоки;
3. стоките са предназначени за данъчно незадължени лица.“

§ 12. Създават се чл. 57б, 57в, 57г и 57д:
„Специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57б. Специалният режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос може да се прилага от данъчно задължено лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. представя пред митническите органи стоки:
а) под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро;
б) различни от акцизни стоки;
в) за които не е приложен специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по чл. 152, ал. 5;
г) които се допускат за свободно обращение на територията на страната;
д) на които изпращането или транспортирането завършва на територията на страната;
е) на които получател е данъчно незадължено лице, установено на територията на страната;
2. регистрирано е на основание чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1;
3. има разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза;
4. действа като косвен представител по митническото законодателство на Съюза.
Деклариране и отчитане на данъка при прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57в. (1) В подадената митническа декларация за внос данъчно задълженото лице по чл. 57б задължително посочва:
1. че прилага специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос;
2. получателя, за когото е предназначена пратката.
(2) Начисляването на данъка при внос по специалния режим се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
(3) Когато данъчно задълженото лице отговаря на условията по чл. 57б, митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент.
(4) Периодът за отчитане на данъка е едномесечен.
(5) Лицето по чл. 57б подава месечна декларация по специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос пред Агенция „Митници“ по образец, определен в правилника за прилагане на закона.
(6) В месечната декларация по ал. 5 се посочва общата сума на ДДС, събран през съответния период за отчитане.
(7) Месечната декларацията по ал. 5 се подава пред Агенция „Митници“ по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 16-о число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
(8) Лицето по чл. 57б води електронен регистър за целите на специалния режим, който да позволява на митническите органи да проверяват правилното прилагане на този режим.
(9) Структурата и съдържанието на електронния регистър по ал. 8 се определят с правилника за прилагане на закона. Информацията от регистъра се предоставя при поискване от митническите органи по електронен път или на електронен носител в определен в правилника файлов формат.
(10) Лицето по чл. 57б съхранява информацията от електронния регистър по ал. 8 за срок 10 години, считано от годината, следваща годината, през която съответната пратка е представена пред митническите органи.
Ред за плащане на данъка при прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57г. (1) Получателят – данъчно незадълженото лице, за което е предназначена пратката, е длъжен да заплати данъка по митническата декларация за внос на лицето по чл. 57б при приемане на пратката.
(2) Лицето по чл. 57б събира данъка от всички получатели, приели пратките през съответния период.
(3) Лицето по чл. 57б е длъжно да внесе по реда на чл. 90 събрания от получателите – данъчно незадължени лица, данък за съответния период в срок не по-късно от 16-о число на месеца, следващ месеца на вноса.
Приложимост на специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, при внос на стоки и специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57д. (1) Когато не са налице условията по чл. 57а и чл. 57б, се прилагат общите правила на закона.
(2) За внесения данък по чл. 57г за вносителя по чл. 57б не възниква право на данъчен кредит при условията на глава седма.
(3) Когато стоките под формата на пратки са със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро, или са акцизни стоки, се прилагат общите правила за внос на закона.“

§ 13. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 19:
„19. стоки, за които данъкът се декларира по специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и когато най-късно при подаване на митническата декларация за допускане за свободно обращение е предоставен индивидуален идентификационен номер по ДДС за прилагане на специалния режим.“
2. В ал. 14:
а) точка 1 се отменя;
б) в т. 2 накрая се добавя „при условията на Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 г. относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни“.

§ 14. В чл. 66, ал. 2, т. 3 след думите „неприготвена храна“ се поставя запетая и се добавя „включително състояща се в доставка на храна за вкъщи“.

§ 15. В чл. 70, ал. 4 изречение второ се заличава.

§ 16. В чл. 74, ал. 1 думите „чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102, 132 или 132а“ се заменят с „чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1, чл. 102, 132 или 132а“.

§ 17. В чл. 92, ал. 3 се създава т. 5:
„5. за управление на продажбите лицето е избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.“

§ 18. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7 т. 3 се отменя.
2. В ал. 9 думите „97б и 98“ се заменят с „или право за регистрация по чл. 154, 156 и 157а“.
3. Създава се ал. 12:
„(12) Алинея 9 не се прилага за доставките, за които се прилага режим в Съюза, режим извън Съюза, или за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато данъчно задълженото лице е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза, или за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.“

§ 19. В чл. 97а, ал. 5 думите „чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3“ се заменят с „чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2“.

§ 20. Член 97б се отменя.

§ 21. Член 97в се изменя така:
„Задължение на данъчно задължени лица, които са установени само на територията на страната, при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, или на стоки при вътреобщностни дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка
Чл. 97в. Данъчно задължено лице, което не е регистрирано в страната за прилагане на режим в Съюза, ако е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4, уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от издаването на идентификационен номер по ДДС от всяка държава членка, по електронен път, както и в случаите на отнемането му.“

§ 22. Член 98 се отменя.

§ 23. В чл. 99 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102“ се заменят с „чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102“.
2. В ал. 6 думите „чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3“ се заменят с „чл. 96 и 97 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1“.

§ 24. В чл. 100 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите „и 3“ се заличават.

§ 25. В чл. 101, ал. 8 думите „97б, 98“ и запетаята пред тях се заличават.

§ 26. В чл. 107 т. 5 се отменя.

§ 27. В чл. 108, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „97б, чл. 98, ал. 3“ и запетаята пред тях се заличават.
2. Точка 2 се отменя.

§ 28. В чл. 111, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „ал. 2“.

§ 29. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 6 се изменя така:
„6. за доставки по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или режим извън Съюза;“.
2. В ал. 9 изречение второ се заличава.
3. Създава се ал. 14:
„(14) Данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, може да не прилага ал. 1 за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки или вътрешни дистанционни продажби на стоки, когато лицето е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по този закон.“

§ 30. В чл. 114 се създава ал. 12:
„(12) Данъчно задължено лице, регистрирано за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, посочва идентификационния номер за този режим само в митническата декларация за внос по чл. 57а.“

§ 31. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 14 се изменя така:
„(14) Производител/разпространител на софтуер за управление на продажбите в търговски обект може да декларира в Националната агенция за приходите следните данни и обстоятелства за такъв софтуер:
1. наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него софтуер;
2. че софтуерът по т. 1 отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
3. че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т. 1 и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.“
2. В ал. 17 думите „Изискванията на ал. 14 не се прилагат“ се заменят с „Алинея 14 не се прилага“.
3. Алинея 18 се изменя така:
„(18) Лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.“
4. Създава се нова ал. 19:
„(19) Алинея 18 не се прилага за лица, ползващи интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронни системи с фискална памет.“
5. Досегашната ал. 19 става ал. 20.

§ 32. В чл. 120 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Отчетът за извършените през данъчния период покупки по ал. 4 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.“

§ 33. В чл. 133 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Чуждестранно лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2010/24/ЕС“, и Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (OB, L 268/1 от 12 октомври 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 904/2010“, и е избрало да се регистрира на основание и по реда на чл. 154 за прилагане на режим извън Съюза или чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, се регистрира чрез акредитиран представител.“
2. В ал. 6 изречение първо се изменя така: „Когато лице по ал. 1, 2 и 5 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, регистрацията се извършва по общия ред или по специалния ред на глава осемнадесета.“

§ 34. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „общите“ се заличава и думата „условия“ се заменя с „условията“.
2. В ал. 2 накрая се добавя „или по реда на чл. 155 или 157“.

§ 35. В чл. 135 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице, освен в случаите по чл. 133, ал. 5 за лицата, регистрирани на основание чл. 154 за прилагане на режим извън Съюза и по чл. 133, ал. 6.“
2. Алинея 4 се изменя така:
 „(4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и за представителя по чл. 152, ал. 8, т. 2.“

§ 36. Наименованието на глава осемнадесета се изменя така: „Специални режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии“.

§ 37. Член 152 се изменя така:
„Специални режими
Чл. 152. (1) Специалните режими по тази глава са режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(2) Режим извън Съюза може да се прилага за доставки на услуги, извършвани от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз.
(3) Режим в Съюза може да се прилага за доставки на услуги или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, извършвани от:
1. данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление, при доставки на услуги на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз;
2. данъчно задължени лица при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1;
3. данъчно задължени лица, които управляват електронен интерфейс, когато улесняват продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 1 и 3.
(4) За доставки на услуги, дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държава членка, доставчикът може да избере да се регистрира за прилагане на някой от специалните режими по ал. 2 и 3 в страната или в друга държава членка.
(5) Режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, може да се прилага за стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени, от:
1. данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на Европейския съюз и извършва дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро; в този случай лицето може да се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз, или
2. данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и внася стоките от тази трета страна под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с които извършва дистанционни продажби на територията на Европейския съюз; в този случай лицето може да се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз, или
3. данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс и е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС на Съвета и Регламент (ЕС) № 904/2010; в този случай лицето задължително се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз.
(6) За целите на режим извън Съюза:
1. данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, е данъчно задължено лице, което няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или постоянен обект на територията на Европейския съюз;
2. държава членка по идентификация е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, неустановено на територията на Европейския съюз, е избрало да се регистрира, когато започва своята дейност като данъчно задължено лице – доставчик на услуги, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз, в съответствие с разпоредбите на тази глава;
3. държава членка по потребление е държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката на услуга.
(7) За целите на режим в Съюза:
1. данъчно задължено лице, което не е установено в държавата членка по потребление, е данъчно задължено лице, което има седалище и адрес на управление или има постоянен обект на територията на Европейския съюз, но няма седалище и адрес на управление или постоянен обект на територията на държавата членка по потребление;
2. държава членка по идентификация е:
а) държавата членка, в която данъчно задълженото лице има седалище и адрес на управление или в която има постоянен обект, ако няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз;
б) когато данъчно задълженото лице няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има постоянен обект в повече от една държава членка, то може да избере коя от тези държави членки е държавата членка по идентификация; данъчно задълженото лице е обвързано от това решение през календарната година на избора и следващите две календарни години;
в) когато данъчно задължено лице няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз и няма постоянен обект в него, държавата членка по идентификация е държавата членка, в която започва изпращането или транспортирането на стоките; когато има повече от една държава членка, в която започва изпращането или транспортирането на стоките, данъчно задълженото лице може да избере коя от тези държави членки е държавата членка по идентификация; данъчно задълженото лице е обвързано от това решение през календарната година на избора и следващите две календарни години;
3. държава членка по потребление е:
а) при доставка на услуги – държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката на услуга;
б) при вътреобщностни дистанционни продажби на стоки от данъчно задължено лице, включително от данъчно задължено лице, улесняващо продажбата по чл. 14а, ал. 5, т. 1 – държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
в) при доставка на стоки от данъчно задължено лице, улесняващо продажбата по чл. 14а, ал. 5, т. 3, когато изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва в една и съща държава членка – тази държава членка.
(8) За целите на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии:
1. данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, е данъчно задължено лице, което няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или постоянен обект на територията на Европейския съюз;
2. представител е лице, което е установено на територията на Европейския съюз и е посочено от данъчно задълженото лице, извършващо дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като лице – платец на данъка, и като лице, което действа от името и за сметка на данъчно задълженото лице при изпълнение на задълженията, определени в този специален режим;
3. държава членка по идентификация е:
а) държавата членка, в която данъчно задълженото лице избере да се регистрира, когато не е установено на територията на Европейския съюз;
б) държавата членка, в която данъчно задълженото лице е избрало да се регистрира и има постоянен обект в нея, когато няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има постоянни обекти в повече от една държава членка; данъчно задълженото лице е обвързано от това решение през съответната календарна година и следващите две календарни години;
в) държавата членка, в която данъчно задълженото лице има седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз;
г) държавата членка, в която представителят има седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз;
д) държавата членка, в която представителят е избрал да се регистрира и има постоянен обект в нея, когато няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има постоянни обекти в повече от една държава членка; представителят е обвързан от това решение през съответната календарна година и следващите две календарни години;
4. държава членка по потребление е държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя.“
§ 38. Член 153 се изменя така:
„Приложимост на специалните режими
Чл. 153. (1) Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва услуги или дистанционни продажби на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и лицето не е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 152, ал. 1 в страната или в друга държава членка, прилага общите правила на закона.
(2) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, включително когато доставките са извършени от постоянен обект на територията на друга държава членка, прилага общите правила на закона.
(3) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, в която лицето има постоянен обект, независимо дали доставките са извършени от този обект, не прилага този режим. За тези доставки лицето прилага законодателството на държавата членка, в която e постоянният му обект.
(4) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1, изпратени или транспортирани от друга държава членка, независимо дали лицето има постоянен обект на територията на другата държава членка, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(5) Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3 прилага този режим.
(6) Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(7) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, прилага режима за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
(8) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза и което няма постоянен обект на територията на страната, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(9) Данъчно задължено лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(10) В случаите по чл. 14, ал. 2 се прилага режим в Съюза.
(11) В случаите по чл. 152, ал. 5 данъчно задълженото лице не може да посочи повече от един представител едновременно.
(12) За доставки по чл. 152, ал. 5 в други валути, различни от евро, се използва обменният им курс, действащ към първия работен ден на месец октомври, който се прилага от 1 януари до 31 декември включително на следващата календарна година.“

§ 39. Член 154 се изменя така:
„Специална регистрация за прилагане на режим извън Съюза
Чл. 154. (1) Право да се регистрира за прилагане на режим извън Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на услуги с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;
2. не е установено на територията на Европейския съюз;
3. не е регистрирано за прилагането на този специален режим в друга държава членка;
4. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 10;
5. определило е акредитиран представител по чл. 133, ал. 5.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Със заявлението по ал. 2 лицето предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронен адрес, в т.ч. интернет страница на лицето;
2. идентификационен номер за данъчни цели, ако има такъв;
3. декларация, че няма седалище и адрес на управление и няма постоянен обект на територията на Европейския съюз;
4. банкова сметка на лицето в евро;
5. идентификационни номера от предходни регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, ако има такива.
(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режима извън Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Връчването на акта на лицето по ал. 1 се извършва по електронен път.
(5) За дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението по ал. 2.
(6) Идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза е служебният идентификационен номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, пред който е поставен знакът „EU“.
(7) За дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка на услугите по ал. 1, т. 1 е извършена преди датата по ал. 5, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация по реда на ал. 2 най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.
(8) При промяна на данните в подадено заявление по ал. 2 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната.
(9) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима извън Съюза, може да се регистрира на основание на този член, като подаде по електронен път заявление за регистрация по ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведоми за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната.
(10) Ограничение за регистрация по режим извън Съюза поради системно неспазване на задълженията от лицата е в сила до изтичане на 8 последователни данъчни периода, считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на прилагането на режима в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим извън Съюза, на режим в Съюза, или 24 данъчни периода, считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(11) Когато регистрацията за прилагането на режим извън Съюза на данъчно задълженото лице е прекратена на основание, че лицето не е извършвало доставки по ал. 1, т. 1 в продължение на 8 последователни данъчни периода, лицето може да се регистрира за прилагане на режима, когато започне отново да извършва такива доставки.“

§ 40. Член 155 се изменя така:
„Прекратяване на специалната регистрация за прилагането на режим извън Съюза
Чл. 155. (1) Регистрацията за прилагането на режим извън Съюза се прекратява по инициатива на лицето, когато:
1. вече не извършва доставки на услуги с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;
2. престане да отговаря на условията по чл. 154, ал. 1;
3. лицето избере да не прилага режим извън Съюза.
(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.
(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.
(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането по електронен път на акта за дерегистрация, а в случаите по ал. 1, т. 3 – датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация по електронен път.
(7) Регистрацията за прилагането на режим извън Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:
1. не е извършвало доставки по ал. 1, т. 1 осем последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 154, ал. 1, или
3. системно не спазва разпоредбите на режим извън Съюза.
(8) Системно неспазване разпоредбите на режим извън Съюза е налице, когато:
1. на основание чл. 159, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 за всеки данъчен период не е била предоставяна в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
2. на основание чл. 159, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
3. след поискване от орган по приходите и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.
 (9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режим извън Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.
(10) Регистрирано на основание чл. 154 лице може да се регистрира за този режим в друга държава членка, като подаде по електронен път заявление за дерегистрация до териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ промяната. В същия срок лицето уведомява за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на прекратяване на регистрацията се смята датата на промяната.“

§ 41. Член 156 се изменя така:
„Специална регистрация за прилагането на режим в Съюза
Чл. 156. (1) Право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на:
а) услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или
б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или
в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;
2. лицето:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в другата държава членка, или
г) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но изпращането или транспортирането на доставяните от него стоки започва само от територията на страната, или
д) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но изпращането или транспортирането на доставяните от него стоки започва както от територията на страната, така и от територията на други държави членки, и не е регистрирано за прилагането на този режим в тези държави членки;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15;
4. определило е акредитиран представител по чл. 133 в случаите, когато данъчно задълженото лице не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(3) Със заявлението по ал. 2 лицето предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. интернет страници на лицето;
2. банкова сметка на лицето в евро или левове в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България;
3. идентификационни номера за целите на ДДС в други държави членки;
4. постоянни обекти на територията на други държави членки;
5. идентификационни номера от предходни и текущи регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, ако има такива.
(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режим в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Връчването на акта на лицето по ал. 1 се извършва по електронен път.
(5) За дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението по ал. 2.
(6) Идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режим в Съюза е идентификационният номер по чл. 94, ал. 2.
(7) За дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка по ал. 1, т. 1 е извършена преди датата по ал. 5, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация по реда на ал. 2 най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.
(8) При промяна на данните в подадено заявление по ал. 2 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната.
(9) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на страната, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(10) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, когато не е установено по седалище и адрес на управление, но има установеност по постоянен обект на територията на Европейския съюз, в случай че премести постоянния си обект на територията на страната, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(11) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член след изтичането на две календарни години, следващи годината, през която е регистрирано за прилагане на режим в Съюза в другата държава членка.
(12) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, ако започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки само от територията на страната, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(13) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, когато започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки както от територията на страната, така и от територията на други държави членки, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(14) В случаите по ал. 9 – 13 за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната, ако лицето подаде заявление за регистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето уведоми за промяната държавата членка по идентификация.
(15) Ограничение за регистрация по режим в Съюза поради системно неспазване на задължението от лицето е в сила до изтичане на 8 последователни данъчни периода, считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на прилагането на режима в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим извън Съюза, на режим в Съюза, или 24 данъчни периода, считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(16) Право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 20б, ал. 4 на територията на страната, ако със заявлението по ал. 2 уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6.
(17) Когато регистрацията за прилагането на режим в Съюза на данъчно задълженото лице е прекратена на основание, че лицето не е извършвало доставки по ал. 1, т. 1 в продължение на 8 последователни данъчни периода, лицето може да се регистрира за прилагане на режима, когато започне отново да извършва такива доставки.“

§ 42. Член 157 се изменя така:
„Прекратяване на специалната регистрация за прилагането на режим в Съюза
Чл. 157. (1) Регистрацията за прилагането на режим в Съюза се прекратява по инициатива на лицето, когато:
1. вече не извършва доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, включително и някои вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;
2. престане да отговаря на условията по чл. 156, ал. 1;
3. лицето избере вече да не прилага режим в Съюза.
(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.
(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва прекратяването или мотивирано отказва прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.
(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път, а в случаите по ал. 1, т. 3 – датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация по електронен път.
(7) Регистрацията за прилагането на режим в Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:
1. не е извършвало доставки по чл. 156, ал. 1, т. 1 осем последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 156, ал. 1, или
3. системно не спазва разпоредбите на режим в Съюза.
(8) Системно неспазване разпоредбите на режим в Съюза е налице, когато:
1. на основание чл. 159, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 за всеки данъчен период не е била предоставяна в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
2. на основание чл. 159, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
3. след поискване от орган по приходите и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.
 (9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режим в Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на акта за дерегистрация.
(10) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(11) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, когато премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(12) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(13) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, ако започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки само от територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(14) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, ако започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки както от територията на страната, така и от територията на други държави членки след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(15) Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на тримесечието, следващ тримесечието на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път. В случаите по ал. 10 – 14 датата на прекратяване на регистрация за прилагане на режима е датата на промяната, ако лицето подаде заявление за дерегистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето подаде заявление за регистрация за прилагане на режима в другата държава членка. В случаите по ал. 10 – 14 регистрираното на основание чл. 156 лице подава по реда на ал. 2 заявление за дерегистрация на датата на подаване на заявлението за регистрация в другата държава членка. В тези случаи за дата на прекратяване на регистрацията се смята датата на промяната.
 (16) Когато са налице условията по чл. 20б, ал. 1, регистрирано на основание чл. 156 лице може да прекрати регистрацията си, ако избере да не прилага режим в Съюза.“

§ 43. В глава осемнадесета се създава раздел IIIа с чл. 157а и 157б:
„Раздел IIIа
Регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Специална регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 157а. (1) Право да се регистрира за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, има данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато са налице едновременно следните условия:
1. внася стоки от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;
2. данъчно задълженото лице:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, или
г) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, ако е установено в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и внася стоки от тази трета страна;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 18.
(2) Право да се регистрира да изпълнява задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, има регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. действа като представител от името и за сметка на данъчно задълженото лице по ал. 1, включително което управлява електронен интерфейс, при изпълнение на задълженията, определени в режима;
2. лицето:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 20.
(3) Представителят по ал. 2 регистрира всяко данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, внася стоки по ал. 1, т. 1 и не е в сила ограничение за регистрация по ал. 18. Всяко данъчно задължено лице по ал. 1, т. 2, което избере да има представител по ал. 2 за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се регистрира от този представител, ако лицето отговаря на условията по ал. 1.
(4) В случаите на ал. 1, 2 и 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) В случаите по ал. 1 със заявлението по ал. 4 лицето предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. интернет страници на лицето;
2. идентификационен номер за целите на ДДС или за регистрация за данъчни цели;
3. банкова сметка на лицето в евро или левове в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България;
4. идентификационни номера, ако има такива, от предходни и текущи регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(6) В случаите по ал. 2 със заявлението по ал. 4 представителят предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес и електронен адрес;
2. идентификационен номер по ДДС.
(7) В случаите по ал. 3 със заявлението по ал. 4 представителят предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронен адрес и уебсайтове за данъчно задълженото лице, което представлява;
2. идентификационен номер за целите на ДДС или за данъчна регистрация на данъчно задълженото лице, което представлява;
3. банкова сметка на данъчно задълженото лице, което представлява, в евро или левове в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България;
4. индивидуален идентификационен номер по този режим на представителя по ал. 2.
(8) Регистрираните лица прилагат този специален режим за всички извършвани от тях дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(9) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 4 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва регистрацията или мотивирано отказва да извърши регистрация. Актът се връчва по електронен път на данъчно задълженото лице, което действа без представител, или на представителя.
(10) За дата на регистрация по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се смята датата на връчването на акта по ал. 9, с който се определя:
1. индивидуален идентификационен номер по ДДС на данъчно задълженото лице за прилагането на този режим;
2. индивидуален идентификационен номер на представителя за изпълнение на задълженията по този режим;
3. индивидуален идентификационен номер по ДДС за всяко лице, което се представлява от представител за прилагането на този режим.
(11) Идентификационният номер за целите на регистрацията за прилагане режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се състои от 12 буквено-цифрови знака и се използва единствено за целите на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(12) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което не се представлява от представител и което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на страната, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(13) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато не е установено по седалище и адрес на управление, но има установеност по постоянен обект на територията на Европейския съюз, което не се представлява от представител, и в случай че премести постоянния си обект на територията на страната, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(14) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, което не се представлява от представител, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, и ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член след изтичането на две календарни години, следващи годината, през която е регистрирано за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в другата държава членка.
(15) В случаите по ал. 12 – 14 лицето може да се регистрира, като подаде по електронен път заявление за регистрация по ал. 4, не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведоми за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната.
(16) При промяна на данните по ал. 5, 6 и 7 в подадено заявление по ал. 4 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца на настъпването на промяната.
(17) Алинеи 12 – 14 се прилагат и по отношение на представител, който действа от името и за сметка на данъчно задължено лице, извършващо дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, ако отговаря на условията на ал. 2. В тези случаи се прилагат ал. 15 и 16.
(18) Ограничение за регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, поради системно неспазване на задължението от лицето е в сила до изтичане на 24 месеца след данъчния период, в който е прекратена регистрацията, когато на данъчно задължено лице е прекратена регистрацията в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или до изтичане на 8 последователни данъчни периода, считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на режим извън Съюза или на режим в Съюза.
(19) Алинея 18 не се прилага в случаите, когато прекратяването на регистрацията за прилагането на режима е поради системно неспазване на задълженията от страна на представителя.
(20) Ограничение за регистрация на представител, който действа от името и за сметка на данъчно задължено лице, поради системно неспазване на задълженията на представителя, свързани с прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, е в сила до изтичането на 24 месеца след месеца, в който е прекратена регистрацията по режима.
(21) Данъчно задължено лице, на което е прекратена регистрацията за прилагането на режима по чл. 157б, ал. 5, т. 1 и ал. 7, т. 1 на основание, че лицето не е извършвало доставки в продължение на 24 последователни данъчни периода, независимо дали действа с представител или без представител, може да се регистрира за прилагане на режима, когато започне отново да извършва такива доставки.
Прекратяване на специалната регистрация за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 157б. (1) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, се прекратява по инициатива на данъчно задължено лице, което действа без представител, когато:
1. вече не извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
2. престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1;
3. лицето избере вече да не прилага режима, независимо от това дали продължава да извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(2) Регистрацията на представител за прилагането на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на представителя, когато:
1. не е действал като представител от името и за сметка на данъчно задължено лице, което използва този режим, през 6 последователни месеца;
2. престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 2.
(3) Регистрацията на данъчно задължено лице за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което действа чрез представител, се прекратява от представителя, когато данъчно задълженото лице:
1. вече не извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
2. престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, т. 1 и 3 или ал. 3, изречение първо;
3. избере вече да не прилага режима, независимо от това дали продължава да извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(4) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 – 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че данъчно задълженото лице, което не действа чрез представител:
1. не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, или
3. системно не спазва разпоредбите на режима.
(6) Регистрацията на представител за прилагането на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че представителят:
1. през 6 последователни месеца не е действал като представител от името и за сметка на данъчно задължено лице, което използва този режим, и не е подал заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 2, или
3. системно не спазва разпоредбите на режима.
(7) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че данъчно задължено лице, което действа чрез представител:
1. не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, т. 1 и 3 или ал. 3, изречение първо, или
3. системно не спазва разпоредбите на режима.
(8) Когато данъчно задълженото лице, включително когато действа чрез представител, избере да не прилага режима, лицето, съответно представителят, който действа от негово име и за негова сметка, подава заявление за дерегистрация най-късно до 15 дни преди края на месеца, предхождащ месеца, от който възнамерява да не прилага режима. В този случай датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението за дерегистрация, след което данъчно задълженото лице няма право да прилага режима.
(9) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член, като може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка.
(10) Когато регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище и адрес на управление или по постоянен обект на територията на друга държава членка, може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(11) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(12) В случаите по ал. 9 – 11 лицето подава заявление за дерегистрация по ал. 4 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведомява за промяната другата държава членка.
(13) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 4 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.
(14) Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път. В случаите по ал. 9 – 11 за дата на прекратяване на регистрацията се смята датата на промяната.
(15) С изключение на случаите на системно неспазване на задълженията на режима по ал. 16 от данъчно задълженото лице, при прекратяване на регистрацията му индивидуалният идентификационен номер за целите на ДДС, определен за използването на режима при внос, остава валиден за периода, необходим за вноса на стоки, които са били доставени преди датата на прекратяване на регистрация, което обаче не може да надвишава два месеца, считано от тази дата.
(16) Системно неспазване на задълженията на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, от данъчно задължено лице или представител е налице, когато:
1. на основание чл. 159а, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159а, ал. 2 за всеки данъчен период не е била предоставена в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
2. на основание чл. 159а, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
3. след поискване от орган по приходите или от компетентен данъчен орган на държава членка по потребление и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.
(17) В случаите по ал. 5, т. 1 и 2 и ал. 7, т. 1 и 2 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режима, е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.
(18) В случаите по ал. 5, т. 3 и ал. 7, т. 3 връчването на акта на данъчно задължено лице, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. Регистрацията се прекратява от деня, следващ датата на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.
(19) В случаите по ал. 2 и ал. 6, т. 1 и 2 връчването на акта на представителя, на когото се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път и се изпраща и на данъчно задължените лица, които същият представлява. В тези случаи се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, които са представлявани от представителя. Регистрацията се прекратява от първия ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация.
(20) В случаите по ал. 6, т. 3 датата, на която се прекратява регистрацията на представителя за прилагане на режима, е датата след датата на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път на представителя и на данъчно задължените лица, които същият представлява. В тези случаи се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, които са представлявани от представителя.“

§ 44. В глава осемнадесета наименованието на раздел IV се изменя така: „Облагане и деклариране на доставки при прилагане на специалните режими“.

§ 45. Член 158 се изменя така:
„Облагане на доставки при прилагане на специалните режими
Чл. 158. (1) Мястото на изпълнение на доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5, извършени от регистрирано по тази глава лице, е в държавата членка по потребление.
(2) Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки по тази глава се определят по законодателството на държавата членка по идентификация.
(3) Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, възникват към момента на доставката, като стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането.
(4) Моментът на приемане на плащането по ал. 3 е по-ранният от двата момента – моментът, в който потвърждението за плащането или съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от получателя е получено от данъчно задълженото лице или от името на данъчно задълженото лице, прилагащо режима при внос, или моментът на действително извършеното парично плащане.
(5) Лице, регистрирано за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;
2. посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
(6) Данъчната ставка на доставките по тази глава е приложимата ставка в държавата членка по потребление.
(7) За документирането на доставките на услуги и на стоки по тази глава се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.“

§ 46. Член 159 се изменя така:
„Данъчен период, справка-декларация и внасяне на данъка при прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза
Чл. 159. (1) Данъчният период за регистрираните по чл. 154 и 156 лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.
(2) В случаите по чл. 154, ал. 7 и чл. 156, ал. 7 първият данъчен период обхваща времето от датата на първата доставка до края на календарното тримесечие.
(3) В случаите по чл. 154, ал. 9 и чл. 156, ал. 9 – 13 първият данъчен период обхваща времето от датата на промяната до последния ден включително на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната. Съответно по чл. 155, ал. 10 и по чл. 157, ал. 10 – 14 последният данъчен период обхваща времето от първия ден на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната, до датата на промяната включително.
(4) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
(5) Справка-декларацията по ал. 4 се подава до компетентната териториална дирекция по раздел II или по раздел III от тази глава по електронен път. Регистрираните на основание чл. 154 и 156 лица подават справка-декларацията по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез въвеждане на данните или чрез подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(6) Компетентната териториална дирекция по раздел II или по раздел III от тази глава предоставя на лицето по електронен път уникален входящ номер на всяка подадена справка-декларация по ал. 4.
(7) В справка-декларацията по ал. 4 като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
1. доставки на услуги;
2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
(8) Когато стоките се изпращат или транспортират от територията на други държави членки, справка-декларацията освен информацията по ал. 7 за тези доставки включва и идентификационен номер за целите на ДДС или национален данъчен номер, издаден на лицето от държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.
(9) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на ДДС или национални данъчни номера, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки на услуги, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем, и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект.
(10) Стойностите по ал. 7, 8 и 9 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.
(11) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице в срока за подаване на справка-декларацията по ал. 4 е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
(12) Когато регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице не е подало в срок справка-декларацията по ал. 4 или не е внесло данъка по ал. 11, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-ия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът, и информира другите държави членки по електронен път, че е издадено напомняне. Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.
(13) Независимо от издадените напомняния от държавата членка по потребление и предприетите действия по ал. 12 справка-декларацията се подава по реда на ал. 5.
(14) След предприемане на действия по реда на ал. 12 от компетентните данъчни органи на друга държава членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава членка, се внася по сметка на същата държава членка.
(15) В справка-декларацията по ал. 4 не се посочват доставки на стоки или услуги, ако са освободени съгласно законодателството на държавата членка по потребление, както и доставки извън обхвата на режим в Съюза по чл. 153.
(16) Когато данъчно задължено лице е регистрирано за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, подава справки-декларации и внася дължимия данък в държавите членки по идентификация за всеки режим.“

§ 47. Член 159а се изменя така:
„Данъчен период, справка-декларация и внасяне на данъка при прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159а. (1) Данъчният период за регистрираните по чл. 157а лица е едномесечен.
(2) Справка-декларацията за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се подава от лице, регистрирано на основание чл. 157а, по образец, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) Справка-декларацията по ал. 2 се подава до компетентната териториална дирекция за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода са извършвани доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
(4) Справка-декларацията по ал. 2 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез въвеждане на данните или подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(5) Представителят по чл. 157а, ал. 2 подава справка-декларация по ал. 2 за всяко представлявано от него регистрирано лице по чл. 157а, ал. 3.
(6) Компетентната териториална дирекция предоставя на лицето по електронен път уникален входящ номер за всяка подадена справка-декларация по ал. 2.
(7) В справка-декларацията по ал. 2 се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на този режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период.
(8) Допуснати грешки (неотразени и/или неправилно отразени стойности) в подадена справка-декларация се поправят до три години от изтичането на срока за подаване на първоначалната справка-декларация, включително след прилагането на този режим.
(9) Корекции на допуснати грешки по ал. 8 се извършват в следваща справка-декларация по ал. 2, включително за издадени кредитни и/или дебитни известия за доставка, извършена през предходен период, като се посочват съответната държава членка по потребление, данъчният период и размерът на данъка, във връзка с който се налагат корекции. След този срок корекции в подадена справка-декларация се извършват съгласно законодателството на съответната държава членка по потребление. Когато страната е държава членка по потребление, корекциите се извършват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(10) Стойностите по ал. 7 и 9 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.
(11) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице е длъжно в срока по ал. 3 за подаване на справка-декларацията да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
(12) Когато регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице не е подало в срока по ал. 3 справка-декларацията или не е внесло данъка по ал. 11, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-ия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът, и информира другите държави членки по електронен път, че е издадено напомняне. Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.
(13) Независимо от издадените напомняния и предприетите действия по ал. 12 справка-декларацията се подава по реда на ал. 3.
(14) След предприемане на действия по реда на ал. 12 от компетентните данъчни органи на друга държава членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава членка, се внася по сметка на същата държава членка.“

§ 48. Член 159б се изменя така:
„Данъчен кредит при прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза
Чл. 159б. (1) Лице, регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на услуги, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81.
(2) Когато регистрирано на основание чл. 154 лице или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза е регистрирано и на основание чл. 96, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на услуги, за които лицето прилага режима.
(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, ако е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.
(4) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, ако не е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на възстановяване за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81.
(5) Лице, регистрирано на основание чл. 156, което не е установено на територията на Европейския съюз, и не е регистрирано на основание чл. 96, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
(6) Когато лице е регистрирано на основание чл. 156 и на основание чл. 96, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.“

§ 49. Член 159в се изменя така:
„Данъчен кредит при прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159в. (1) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което е установено на територията на Европейския съюз, ако е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.
(2) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което е установено на територията на Европейския съюз, ако не е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на възстановяване за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз.
(3) Лице, регистрирано на основание чл. 157а, което не е установено на територията на Европейския съюз и не е регистрирано на основание чл. 96, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
(4) Лице, регистрирано на основание чл. 157а, което не е установено на територията на Европейския съюз, ако е регистрирано и на основание чл. 96, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.“

§ 50. Член 159г се изменя така:
„Електронен регистър
Чл. 159г. (1) Регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър.
(2) Информацията в регистъра по ал. 1 се записва по начин, по който може да се предостави незабавно по електронен път и за всяка отделна доставка на стока и/или услуга в структуриран файлов формат при поискване от орган по приходите или от компетентните органи на държавите членки по потребление.
(3) Когато от данъчно задължено лице или от представител, който действа от негово име и за негова сметка, е поискано да представи по електронен път електронния регистър, който води по ал. 1, и лицето не го е предоставило в срок 20 дни от датата на искането, държавата членка по идентификация напомня на данъчно задълженото лице или на представителя да предостави този регистър.
(4) Лицата по ал. 1 съхраняват информацията в електронните регистри по ал. 1 за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.“

§ 51. Член 159д се изменя така:
„Корекции на справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза
Чл. 159д. (1) Допуснати грешки (неотразени и/или неправилно отразени стойности) в подадена справка-декларация за прилагане на специален режим от регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице се поправят, като лицето извърши необходимите корекции в следваща справка-декларация.
(2) Издадено кредитно и/или дебитно известие за доставка, извършена през предходен период, се отразява по реда на ал. 1.
(3) Корекции по ал. 1 се извършват до три години от изтичането на срока за подаване на справка-декларацията за прилагане на съответния режим, включително след прекратяване на прилагането му. След този срок корекции в подадена справка-декларация се извършват съгласно законодателството на съответната държава членка по потребление.“

§ 52. Член 159е се изменя така:
„Възстановяване на надвнесен данък по справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159е. (1) Надвнесен данък по справка-декларация за прилагане на специален режим от регистрирано на основание чл. 154, 156 или чл. 157а лице се прихваща или възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако надвнесеният данък вече е преведен към други държави членки по потребление.
(2) Дължим данък по справка-декларация за прилагане на специален режим, който е внесен в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, но на основание чл. 159, ал. 14 или чл. 159а, ал. 14 се дължи в друга държава членка по потребление, се прихваща или възстановява на лицето по ал. 1 по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Надвнесен данък в резултат на корекция по чл. 159а, ал. 8 и 9 или чл. 159д се възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако не е преведен към други държави членки по потребление. Когато надвнесеният данък е преведен към други държави членки по потребление, същият се възстановява на лицето от съответната държава членка по потребление съобразно извършената корекция.
(4) Надвнесен данък по подадена в друга държава членка справка-декларация за прилагане на специалния режим от лице, регистрирано в тази държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, който е преведен от държавата членка или е внесен от лицето в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, се прихваща или възстановява на лицето по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Надвнесен данък от лице, което не е установено на територията на страната, регистрирано за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в друга държава членка или по чл. 154, 156 или 157а, се възстановява по банкова сметка. Когато сметката не е в българска банка или в клон на чуждестранна банка в Република България, всички банкови такси във връзка с възстановяването на данъка, както и с обмяната на валутата са за сметка на лицето.“

§ 53. Член 159ж се изменя така:
„Задължения при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната от лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159ж. (1) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да декларира тези доставки, като ги посочи в справка-декларацията по реда на законодателството на държавата членка по идентификация. Подадена в държавата членка по идентификация справка-декларация се смята за справка-декларация, подадена по този закон.
(2) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да внесе дължимия по справка-декларацията по ал. 1 данък в определения по законодателството на държавата членка по идентификация срок. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила по сметка на държавата членка по идентификация, или, ако не е постъпила в тази сметка, на датата, на която е постъпила в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.
(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да предостави при поискване от орган по приходите водения електронен регистър съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
(4) След изпратено напомнително съобщение до лицето за изпълнение на задълженията му по ал. 1 и 2 от компетентните данъчни органи на държавата членка по идентификация, когато страната е държава членка по потребление, последващите действия за определяне и събиране на данъка се извършват от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След предприети действия от Националната агенция за приходите данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за страната като държава членка по потребление, се внася от лицето в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.
(5) Когато страната е държава членка по потребление, до изтичането на три години от законоустановения срок по законодателството на държавата членка по идентификация, неподадена в срок справка-декларация се подава, съответно се извършват корекции в подадена справка-декларация, в тази държава членка, а след този срок справка-декларацията се подава, съответно корекции се извършват в подадената справка-декларация, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(6) Когато лице, установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се представлява от представител, регистриран за прилагане на задълженията по режима в другата държава членка, представителят отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон, свързани с прилагането на режима.“

§ 54. Член 159и се изменя така:
„Специални регистри
Чл. 159и. (1) За лицата, регистрирани в страната за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и представител, регистриран в страната за прилагане на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Органът по приходите вписва в специалния регистър по ал. 1 за всяко от лицата по ал. 1 датата на регистрация за прилагане на съответния режим и датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима.“

§ 55. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „чл. 96, 97, 97а, 97б, 98, 99, чл. 100, ал. 1 – 3 и чл. 151а.“ се заменят с „чл. 96, 97, 97а, 99, чл. 100, ал. 1 и 2 и чл. 151а.“

§ 56. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Алинея 1 се прилага и за лице, което не е установено на територията на страната и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза, режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или представител, регистриран за прилагане на задълженията по съответния режим да представлява такова лице, или регистрирано лице по чл. 154, 156 или 157а, което е длъжно, но не подаде справка-декларация за прилагане на специален режим за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната, или не я подаде в предвидения срок.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Алинея 1 се прилага и за лице по чл. 57б, което не подаде месечна декларация по чл. 57в, ал. 5 или не я подаде в предвидения срок, или не предостави регистъра по чл. 57в, ал. 8.“

§ 57. Член 180б се изменя така:
„Чл. 180б. (1) Лице, което не е установено на територията на страната и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или представител, регистриран за прилагане на задълженията по съответния режим в друга държава членка да представлява такова лице, или регистрирано лице по чл. 154, 156 или 157а, което не начисли данък върху добавената стойност за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната в данъчния период, в който данъкът за доставката става изискуем, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 250 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.“

§ 58. В чл. 181а ал. 1 се изменя така:
„(1) Лице, което е длъжно да води и не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 14а, ал. 10, чл. 159г, ал. 1, отчетността по чл. 14а, ал. 11 или електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

§ 59. В чл. 185б ал. 1 се изменя така:
„(1) На лице по чл. 118, ал. 18, което е избрало да използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, включен в списъка по чл. 118, ал. 16, но което за управление на продажбите в този обект използва друг софтуер/модул от софтуер, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.“

§ 60. В чл. 186, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „спази реда или начина за“ се заличават;
б) буква „а“ се изменя така:
„а) издаде съответен документ за продажба по чл. 118;“
в) буква „б“ се изменя така:
„б) въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;“
г) буква „г“ се изменя така:
„г) подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите;“
д) буква „д“ се отменя.
2. Точка 3 се отменя.
3. Точка 5 се изменя така:
„5. е избрало да управлява продажбите в търговски обект чрез софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16, но за управление на продажбите използва в този търговски обект софтуер/модул от софтуер, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16.“

§ 61. Създава се чл. 186а:
„Чл. 186а. Независимо от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.“

§ 62. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 11 изречение трето се изменя така: „За целите на прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, изречение второ не се прилага.“;
б) точка 61 се изменя така:
„61. „Ресторантьорски и кетъринг услуги“ са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.“;
в) точка 62 се отменя;
г) точка 63 се изменя така:
„63. „Трета страна, с която Европейският съюз има правни инструменти за взаимопомощ“ е трета страна, с която Съюзът е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010.“;
д) точки 79, 80 и 81 се отменят;
е) създават се т. 102 и 103:
„102. „Регистър по чл. 159г, ал. 1“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
103. „Отчетността по чл. 14а, ал. 12“ съдържа информацията от чл. 54в, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.“
2. В § 1а от допълнителните разпоредби се създава т. 18:
„18. Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (ОВ, L 310/1 от 2 декември 2019 г.).“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 63. (1) Данъчно задължените лица и представителите, които действат от тяхно име и за тяхна сметка, могат да се регистрират за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, считано от 1 април 2021 г.
(2) Данъчно задължени лица, които към датата на влизане в сила на този закон са регистрирани по реда на досегашната глава осемнадесета, могат да продължат регистрацията си за прилагане на режим в Съюза или режим извън Съюза, като подадат заявление по електронен път за актуализация на данните в подаденото първоначално заявление за регистрация, считано от 1 април 2021 г. до 30 юни 2021 г. В тези случаи идентификационният номер за прилагане на режим в Съюза по чл. 94, ал. 2 или за прилагане на режим извън Съюза по чл. 154, ал. 6 се запазва.
(3) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашната глава осемнадесета се довършват по новия ред.

§ 64. В случаите на надвнесени суми по § 32 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 105 от 2014 г.; изм., бр. 95 от 2015 г.) за периодите до последния период за деклариране през 2018 г. включително, държавата членка по идентификация възстановява съответния дял от частта от сумата, задържана в съответствие с член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 904/2010, а държавите членки по потребление възстановяват разликата между надвнесената сума и сумата, която се възстановява от държавата членка по идентификация. Държавата членка по потребление информира по електронен път държавата членка по идентификация за размера на възстановените суми.

§ 65. След подаването на справка-декларацията за прилагане на режим в Съюза и режим извън Съюза за периоди до втория период за деклариране през 2021 г. включително, промените в съдържащите се в нея стойности се извършват само чрез изменения на посочената справка-декларация, а не чрез корекции в последваща справка-декларация.

§ 66. За подаване на декларация по досегашната глава осемнадесета за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон и за внасяне на изискуемия за същия период данък се прилага досегашният ред.

§ 67. (1) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на отменените чл. 97б, 98 и чл. 100, ал. 3, се счита за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9 към 1 юли 2021 г.
(2) Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за регистрация по реда на отменените чл. 97б и 98 се продължават по реда за регистрация на чл. 96, ал. 9.
(3) Когато данъчно задълженото лице, регистрирано по реда на отменените чл. 97б и 98, е избрало да се регистрира за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или за режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в друга държава членка или по чл. 154, разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, при условие че лицето е уведомило по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за този избор в срок до 30 юни 2021 г. включително.
(4) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 96, 97, 99 или чл. 100, ал. 1, 2 и 3, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания или в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, се счита за регистрирано по закона, ако определи акредитиран представител по чл. 133 и уведоми писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до 31 март 2021 г. включително.
(5) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 98, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания, се счита за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9, ако определи акредитиран представител по чл. 133 до 15 януари 2021 г. включително.
(6) Регистрацията по ал. 5 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Ако данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 98, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания, не определи акредитиран представител в срока по ал. 5, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
(8) В случаите по ал. 7 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 5.
(9) Ако данъчно задълженото лице по ал. 4 не определи акредитиран представител в посочения срок, регистрацията му се прекратява по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
(10) В случаите по ал. 9 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 4.
(11) При дерегистрацията по ал. 7 и 9 се приема, че лицето извършва доставка по чл. 111.
(12) Условията на досегашния чл. 20, ал. 2 и 6 се прилагат за стоки, изпратени или транспортирани от друга държава членка до територията на страната преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на територията на страната на или след 1 юли 2021 г.
(13) Регистрираните по този закон лица, за доставки на стоки при условията на досегашния чл. 20, ал. 1 и 5, изпратени или транспортирани от територията на страната преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на или след 1 юли 2021 г. до територията на друга държава членка, прилагат ДДС законодателството на тази държава членка.
(14) За стоки, закупени от трета територия или трета държава преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на територията на Европейския съюз на или след 1 юли 2021 г., се прилагат общите правила за внос.

§ 68. За лицата, които са подали декларация в Националната агенция за приходите по чл. 118, ал. 14 за софтуери за управление на продажбите в търговските обекти до влизането в сила на този закон, се счита, че отговарят на изискванията на този закон.

§ 69. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.

§ 70. Параграф 14 и § 62, т. 1, букви „б“ и „в“ влизат в сила от 1 декември 2020 г. и се прилагат до 31 декември 2021 г.

§ 71. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 9, 14, 18, 28, 44 и 65 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22, ал. 3, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително при използване на етилов алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване, служещи за производството на лекарствeни продукти“.
2. В чл. 24б:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) За установяване на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт и за определяне на кода по КН митническите органи вземат проби за лабораторен анализ. Проби могат да се вземат на всеки етап от производствения процес.“;
б) създават се ал. 9 и 10:
„(9) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението за освободен от акциз краен потребител е необходимо становище от друг орган, включително в случаите на получаване на лабораторни експертизи за взети проби за лабораторен анализ, срокът по ал. 6 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.
(10) В случаите по ал. 9 лицето се уведомява писмено.“
3. В чл. 43 ал. 5 се изменя така:
„(5) Последният данъчен период обхваща времето:
1. от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на съобщаването на решението за прекратяването им;
2. от началото на календарния месец, през който е влязло в сила решението за прекратяване, до датата на влизане в сила на решението за прекратяване, при спряно предварително изпълнение на:
а) решение за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, или
б) решение на директора на компетентната териториална дирекция за прекратяване действието на регистрация.“
4. В чл. 44:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думата „сметката“ се заменя със „сметка на Агенция „Митници“;
бб) в т. 2 думите „сметката на компетентното митническо учреждение“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“;
вв) в т. 3 думите „сметката на компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище“ и запетаята след тях се заменят със „сметка на Агенция „Митници“;
гг) в т. 4 думите „компетентното митническо учреждение“ се заменят с „Агенция „Митници“;
дд) в т. 6 думите „сметката на компетентното митническо учреждение“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“;
ее) в т. 7 думите „сметката на компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“;
жж) в т. 8 думите „митническото учреждение, издало ревизионния акт“ се заменят с „Агенция „Митници“;
б) в ал. 3 думата „сметката“ се заменя със „сметка на Агенция „Митници“;
в) създават се ал. 7 – 9:
„(7) На всяко данъчно задължено лице се открива виртуална сметка, в която се отразяват постъпилите плащания за вземания по акцизното законодателство по съответния му идентификатор ЕИК/БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ.
(8) При наличие на няколко вземания по акцизното законодателство, които лицето не е в състояние да погаси едновременно до изтичане на срока за внасяне на дължимия акциз по ал. 1, той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно, при съобразяване на поредността по чл. 169, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявяването може да се осъществи:
1. при касово плащане, като писмено индивидуализира задължението, което се погасява;
2. при безкасово плащане чрез приоритизиране във виртуалната сметка на задълженото лице.
(9) В случаите по ал. 8, т. 1 писменото заявление се подава в териториална дирекция, в която лицето, имащо задължение, иска да заяви неговото погасяване. За да бъде разгледано заявлението, то следва да е получено в срока по ал. 1.“
5. В чл. 52, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „с изключение на случаите на издадено разрешение по чл. 79, ал. 10“.
6. В чл. 57а, ал. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „като се регистрира местното юридическо лице – акредитиран представител“.
7. В чл. 75б, ал. 4 думите „съответния данъчен период“ се заменят с „6 последователни данъчни периода“ и се създава изречение второ: „В случай че се установяват липси, за които се дължи акциз и той е заплатен в страната, не се издава решение за установяване на задължение за заплащане на акциз на изпращача.“
8. В чл. 76б се създават ал. 4 и 5:
„(4) В случай че изпратените акцизни стоки бъдат отказани от получателя и ще бъдат върнати на територията на страната, лицето уведомява по реда на чл. 76в, ал. 4, т. 1 незабавно компетентното митническо учреждение, като представи съответния документ по чл. 76а, ал. 1, 2 или 8.
(5) При въвеждане на територията на страната на върнати по ал. 4 акцизни стоки митническите служители следва да установят безспорно, че същите са освободени за потребление на територията на страната и са били изпратени до друга държава членка с опростен придружителен документ/търговски документ.“
9. В чл. 77, ал. 2 накрая се добавя „и чл. 79, ал. 10“.
10. В чл. 79:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 – 12:
„(2) По искане на лицензирания складодържател в случаите, когато при освобождаване за потребление на акцизни стоки ще се надвиши определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение, може да бъде разрешено надвишаването му, при условие че са изпълнени едновременно следните условия:
1. надвишаването на обезпечението не е повече от 25 на сто от определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение;
2. сумата, с която се иска да бъде надвишено определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение, е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ към датата на подаване на искането;
3. лицензираният складодържател не е имал забавено плащане на акциз през последните 12 данъчни периода;
4. надвишаването се отнася за текущия или следващия данъчен период;
5. искането не е подадено през период, за който е спряно предварителното изпълнение на решение за отнемане и прекратяване на лиценз за управление на данъчен склад.
(3) При издадено разрешение постъпилата сума по ал. 2, т. 2 се използва за погасяване на задължението за акциз за посочения данъчен период по ал. 6, т. 6.
(4) Искането по ал. 1 се подава в следните срокове:
1. до 10-о число на месеца, когато се отнася за текущия данъчен период;
2. до края на текущия месец, когато се отнася за следващия данъчен период.
(5) Разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение е допустимо да бъде издадено до три пъти за 12 последователни данъчни периода.
(6) Искането за издаване на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение се подава до директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад и съдържа данни за:
1. лицето, подало искането – име, седалище, адрес на управление, единен идентификационен код и електронна поща;
2. имена на представляващия/пълномощника, подал искането;
3. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
4. идентификационния номер на данъчния склад;
5. причини, поради които се иска издаване на разрешение за надвишаване на учредено обезпечение;
6. данъчния период, за който се отнася;
7. дата и подпис на представляващия/пълномощника.
(7) Към искането за издаване на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение се представя документ, удостоверяващ, че сумата е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ към датата на подаване на искането. Не се дължи лихва върху предоставената сума, с която се иска да бъде надвишено определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение.
(8) Когато се установят нередовности, директорът на териториалната дирекция уведомява лицето да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
(9) В срока, определен по ал. 8, лицето, подало искането, трябва да отстрани нередовностите, като при неизпълнение на това задължение директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Директорът на териториалната дирекция в 7-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, издава или отказва издаването на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение – изцяло или частично. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.
(11) Актът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) При отказ за издаване на разрешение – изцяло или частично, предоставената сума по ал. 7 се възстановява или прихваща по реда на чл. 27 в частта, за която е получен отказът.“
11. В чл. 82:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митата, акцизът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митата.“;
б) алинея 2 се отменя.
12. В чл. 99, ал. 2, т. 1 се създава изречение второ: „Забраната не се отнася при предлагане и продажба на цигари в случаите по чл. 39б, ал. 2 и 3.“
13. В глава седма се създава чл. 101в:
„Чл. 101в. (1) Забранява се движението на освободени за потребление акцизни стоки от момента на извеждането им от данъчния склад или от обектите по чл. 56, ал. 1 до мястото на тяхната доставка и разтоварване без съпровождането им от хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ или от оригинал на акцизния данъчен документ.
(2) При движение, претоварване и доставяне/получаване на освободени за потребление течни горива начисляването на акциза се удостоверява с представяне на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, за който са подадени данни в срока и по реда на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност. Доставчиците/получателите по доставки на освободени за потребление течни горива, които не са подали данни пред Националната агенция за приходите, следва да отговарят на условията на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Получателите по регистриран електронен акцизен данъчен документ или по акцизен данъчен документ са длъжни да съхраняват на местата, където се държат от тях освободените за потребление акцизни стоки:
1. подписан от съставителя и заверен с печат на издателя хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ;
2. оригинал на акцизния данъчен документ с попълнени всички изискуеми реквизити.
(4) Алинея 3, т. 1 не се прилага за получателя по регистриран електронен акцизен данъчен документ, когато е издател на документа, и на мястото, където държи акцизните стоки, се използва автоматизирана система за отчетност.
(5) Лицата, които не са вписани като получатели в електронния акцизен данъчен документ, са длъжни да съхраняват на местата, където се държат от тях освободените за потребление течни горива:
1. копие на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, по който са получени горивата и за който са изпълнени изискванията на чл. 118, ал. 10 или условията на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност;
2. оригинал или копие на товарителница, търговски или друг документ, в който се съдържа информация, идентифицираща доставчика, получателя, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива.
(6) В случаите на ал. 2 и ал. 5, т. 1, с данните, подадени по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност, не се допуска деклариране на друга доставка или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.
(7) Получаването на течните горива на местата по ал. 5 се удостоверява върху документите с полагане на дата, име, подпис и печат от материално отговорните лица.
(8) Документите по ал. 3 и 5 се съхраняват на местата, където се държат акцизните стоки до момента на потребяването им или до изчерпване на тяхното количество, но не по-малко от един месец от съставяне на документа. След изтичане на срока оригиналите на документите се съхраняват при лицето или на друго място, определено от него, като се представят при поискване.“
14. В чл. 104, ал. 1 думите „Митническите органи“ се заменят с „Митническите служители“.
15. В чл. 124, ал. 1 след думите „чл.126“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.
16. В чл. 126:
а) алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което държи, превозва, претоварва или доставя/получава акцизни стоки в нарушение на забраните и изискванията за данъчните и другите документи по чл. 101в, ал. 1, 2, 3 или 5.
(3) Наказанията по ал. 2 не се налагат при липсващи документи по чл. 101в, ал. 5, т. 2 или липсваща заверка по чл. 101в, ал. 7, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1. до завършване на проверката от лицето или негов законен представител е декларирана пред митническите органи информация, идентифицираща доставчика, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива;
2. митническите органи са установили, че към датата на проверката, за регистрирания електронен акцизен данъчен документ не са декларирани по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност други доставки или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.“;
б) алинея 4 се отменя.
17. В чл. 128 се създава ал. 5:
„(5) В случай на нарушение по чл. 120, ал. 5 мястото на извършване на нарушението е постоянният адрес за физическите лица или седалището и адресът на управление за юридическите лица.“

§ 72. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 38 и 69 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 55 се създава ал. 7:
„(7) За следните активи от категория IV годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 100 на сто:
1. софтуер или право на ползване на софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от Закона за данък върху добавената стойност;
2. компютри, периферни устройства за тях или мобилни телефони, на които е инсталиран софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от Закона за данък върху добавената стойност.“
2. В чл. 83, ал. 2:
а) в т. 1 думите „предходната година“ се заменят с „годината преди предходната година“;
б) в т. 2 след думите „учредяването им“ се добавя „и за следващата година“.
3. В чл. 84 думите „предходната година“ се заменят с „годината преди предходната година“.
4. В чл. 87а, ал. 1 думите „годишната данъчна декларация за предходната календарна година“ се заменят с „декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година“.
5. В чл. 88, ал. 1 след думите „могат да подават“ се добавя „в срок до 15 ноември на съответната година“.
6. В чл. 89:
а) в ал. 1 навсякъде думите „20 на сто“ се заменят с „25 на сто“;
б) в ал. 2, т. 1 и 2 числото „0,2“ се заменя с „0,25“.
7. В чл. 90:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2 думата „декември“ се заменя с „ноември“;
бб) създава се т. 3:
„3. за месец декември – в срок до 1 декември на текущата календарна година.“;
б) в ал. 2 думите „15 декември“ се заменят с „1 декември“.
8. В чл. 92, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
9. В чл. 93 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
10. В чл. 118, ал. 1 накрая се добавя „в годината на преобразуването и в следващата година“.
11. В чл. 147, ал. 1 накрая се добавя „в годината на преобразуването и в следващата година“.
12. Член 208 се изменя така:
„Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот“
Чл. 208. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. За целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.“
13. В чл. 209, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 числото „60“ се заменя с „80“;
б) точка 2 се изменя така:
„2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;“.
14. В чл. 217, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
15. В чл. 218а, ал. 3 навсякъде думите „31 март“ се заменят с „30 юни“.
16. В чл. 219, ал. 5 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
17. В чл. 245 се създава ал. 5:
„(5) Алинея 4 не се прилага в случаите на спиране на дейността в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел пети от Закона за здравето. В тези случаи данъкът по ал. 1, т. 1 – 3 се дължи пропорционално на дните от тримесечието, през които не е спряна дейността.“
18. В чл. 252, ал. 1 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
19. В чл. 253 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
20. В чл. 259, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
21. В чл. 260 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
22. В § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби се създава буква „д“:
„д) с акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB, L 173/349 от 12 юни 2014 г.).“
23. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 98 от 2018 г.; изм., бр. 37 от 2019 г.) в § 55, т. 4 думите „30 юни“ се заменят с „30 септември“.

§ 73. Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо минимална помощ по чл. 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане, може да се ползва до 31 декември 2023 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2023 г.

§ 74. Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за регионално развитие по чл. 189 от Закона за корпоративното подоходно облагане, може да се ползва до 31 декември 2021 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2021 г., след решение от Европейската комисия за удължаване на срока на действие на Схема SA.39869 (2014/N) – България, Схема за освобождаване от корпоративен данък съгласно чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък не се допуска до датата на решението на Европейската комисия, при условие че същото е след 31 декември 2020 г.

§ 75. (1) Преотстъпеният данък за 2019 и 2020 г. във връзка с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в чл. 189б, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане дейност, в срок до края на втората година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
(2) Алинея 1 се прилага след получаване на разписка с идентификационния номер на помощта от Европейската комисия за промяна на условията на схема – Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък.

§ 76. Параграф 72, т. 8, 9, 14 – 16, 18 – 21 относно чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 218а, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2, чл. 260 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и за годишната данъчна декларация, годишния отчет за дейността и внасянето на съответните данъци за 2020 г.

§ 77. (1) До 31 декември 2025 г. разпореждане с финансови инструменти за целите на чл. 44 и 196 от Закона за корпоративното подоходно облагане са и сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала.
(2) До 31 декември 2025 г. с данък при източника по чл. 195, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се облагат:
1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и отговарят на условията на чл. 195, ал. 6, т. 2, букви „а“ и „б“ от Закона за корпоративното подоходно облагане.

§ 78. Параграф 72, т. 1 във връзка с чл. 55, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и при определяне на данъчния финансов резултат за 2020 г.

§ 79. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 79, 96 и 101 от 2019 г. и бр. 14, 18, 28, 38 и 60 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.“;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) Документът по ал. 2 не се издава, когато:
1. за доходите платецът издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“, или
2. доходите са обложени с окончателен данък по реда на глава шеста, или
3. доходите са освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 24, или
4. доходите са платени по банкова сметка на физическото лице, освен в случаите по ал. 4.“;
в) създава се ал. 4:
„(4) Когато платец на доходите по чл. 10, ал. 1, т. 3 е предприятие или самоосигуряващо се лице, което е задължено да прилага Закона за счетоводството и на основание чл. 45, ал. 6 не издава „Сметка за изплатени суми“, в документа по ал. 2 физическото лице, придобило доходите, включва и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството.“
2. Създава се чл. 22е:
„Данъчно облекчение за подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот
Чл. 22e. (1) Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение, като приспадат от общата годишна данъчна основа по чл. 17 направените през годината плащания за труд във връзка с подобрения и/или ремонт на един недвижим жилищен имот в общ размер до две хиляди лева, когато едновременно са налице следните условия:
1. недвижимият жилищен имот е на територията на Република България;
2. данъчно задълженото лице е собственик или съсобственик на недвижимия жилищен имот;
3. подобренията и/или ремонтът са извършени от местни лица на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
4. недвижимият жилищен имот не е включен в предприятието на лице, което извършва стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;
5. данъчно задълженото лице притежава документ за платения труд във връзка с извършването на подобренията и/или ремонта на жилищния имот, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, придружен от документ за плащането му (фискален бон, разписка, банков или друг документ);
6. данъчно задълженото лице и лицето, извършило ремонта, не са свързани лица.
(2) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.
(3) Когато недвижимият жилищен имот е собственост на повече от едно физическо лице, облекчението може да се ползва от всеки съсобственик, при условие че общият размер на облекчението, ползван от всички съсобственици, за имота не превишава сумата по ал. 1.
(4) Когато в нарушение на условието по ал. 3 е ползван по-голям общ размер на данъчното облекчение, всяко от лицата, ползвали облекчението, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.
(5) Обстоятелствата и условията по ал. 1 и 3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“
3. В чл. 43, ал. 8 изречение второ се заличава.
4. В чл. 47 ал. 2 се отменя.
5. В чл. 53:
а) в ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода“;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 и 2, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 март. Общият размер на ползваната отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500 лв.“
6. В чл. 67 ал. 5 се изменя така:
„(5) Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, а дължимият данък по чл. 48, ал. 2 – до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.“
7. В чл. 73, ал. 3 думите „начисляване на сумите – в случаите“ се заменят с „извършване“.

§ 80. (1) До 31 декември 2025 г. „разпореждане с финансови инструменти“ за целите на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица са и сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти. „Права“ за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала.
(2) До 31 декември 2025 г. с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не се облагат лихвите по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

§ 81. Параграф 79, т. 5 и 6 относно чл. 53, ал. 1 и 6, чл. 67, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и за годишната данъчна декларация и внасянето на съответните данъци за 2020 г.

§ 82. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г., Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18 и 71 от 2020 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 15:
а) в ал. 3 след думите „Закона за устройство на територията“ запетаята и думите „както и с удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър“ се заличават;
б) в ал. 4 и 6 думите „данъчната служба на“ се заменят със „звеното за местни приходи в“.
2. В чл. 44 ал. 4 се изменя така:
„(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства:
1. придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната;
2. за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;
3. с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.“

§ 83. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019 г. и бр. 26 и 28 от 2020 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 38:
а) в ал. 1 навсякъде думата „юни“ се заменя със „септември“;
б) в ал. 9, т. 2 думите „31 март“ се заменят с „30 юни“;
в) в ал. 13:
аа) в т. 1 думата „юли“ се заменя с „октомври“;
бб) в т. 2 думите „30 април“ се заменят с „31 юли“.
2. В чл. 48:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Нефинансовата декларация съдържа информация в степен, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност, отнасяща се като минимум до екологичните и социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите.“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Нефинансовата декларация включва и:
1. кратко описание на бизнес модела на предприятието;
2. описание на политиките, следвани от предприятието по отношение на въпросите по ал. 1, включително извършените процеси на надлежна проверка;
3. резултата от политиките по т. 2;
4. основните рискове, свързани с въпросите по ал. 1 и имащи отношение към дейностите на предприятието, включително, когато е приложимо и пропорционално, неговите стопански отношения, продукти или услуги, които има вероятност да предизвикат неблагоприятни въздействия в тези области, и начина, по който предприятието управлява тези рискове;
5. нефинансови ключови показатели за резултата от дейността, имащи отношение към конкретната стопанска дейност.“;
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато предприятието няма или не следва политиките по отношение на един или няколко от въпросите по ал. 1, нефинансовата декларация представя ясно и аргументирано обяснение за това.“;
г) в ал. 5, изречение първо думите „свързани с екологичните или социалните въпроси“ и запетаята пред тях се заличават.
3. В чл. 49, т. 2, буква „б“ думата „юни“ се заменя със „септември“.
4. Член 51 се изменя така:
„Чл. 51. (1) Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информация в степен, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на групата и въздействието на нейната дейност, отнасяща се като минимум до екологичните и социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите, включително:
1. кратко описание на бизнес модела на групата;
2. описание на политиките, следвани от групата по отношение на въпросите по ал. 1, включително извършените процеси на надлежна проверка;
3. резултата от политиките по т. 2;
4. основните рискове, свързани с въпросите по ал. 1 и имащи отношение към дейностите на групата, включително, когато е приложимо и пропорционално, нейните стопански отношения, продукти или услуги, които има вероятност да предизвикат неблагоприятни въздействия в тези области, и начина, по който групата управлява тези рискове;
5. нефинансови ключови показатели за резултата от дейността, имащи отношение към конкретната стопанска дейност.
(2) Когато групата няма или не следва политиките по отношение на един или няколко от въпросите по ал. 1, консолидираната нефинансова декларация представя ясно и аргументирано обяснение за това.“
5. В чл. 52 думите „ал. 3 – 5“ се заменят с „ал. 4 – 6“.

§ 84. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 34 и 69 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 71д, ал. 1 думите „31 март“ се заменят с „30 юни“.
2. Създава се чл. 130а:
„Използване на надвнесени суми за следващи плащания
Чл. 130а. (1) Когато е подадена декларация с посочена в нея надвнесена сума и подателят е заявил, че желае надвнесената сума да служи за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 и/или по сметката за принудително събиране на публични вземания, органът по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума съобразно заявения вид задължения, като това се смята за плащане, постъпило на датата на отразяването.
(2) С отразяването на цялата претендирана сума се смята, че искането на лицето е изцяло удовлетворено.
(3) При неизпълнение на искането по ал. 1 се прилага чл. 129, като срокът по ал. 3 на същата разпоредба започва да тече от датата на подаване на заявлението по ал. 1.“

§ 85. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г., бр. 15, 27 и 88 от 2018 г., бр. 28, 33 и 83 от 2019 г. и бр. 64 от 2020 г.) в чл. 245 думите „31 март“ се заменят с „30 юни“.

§ 86. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 74 и 103 от 2016 г. и бр. 27 и 98 от 2018 г.) в чл. 40, ал. 3 думата „юни“ се заменя със „септември“.

§ 87. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г., бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от 2018 г., бр. 13, 17 и 60 от 2019 г. и бр. 51, 60, 69 и 71 от 2020 г.) в чл. 144, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Изречение първо не се прилага за:
1. излезлите от употреба превозни средства;
2. моторните превозни средства, за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;
3. моторните превозни средства с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.“

§ 88. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58, 77, 91 и 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г., бр. 38, 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 7, 30, 38, 77 и 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 79 и 100 от 2019 г. и бр. 13, 28 и 44 от 2020 г.) в чл. 7, ал. 3 думите „на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или“ и „освен в случаите, предвидени в Закона за публичните предприятия“ се заличават и се създава изречение второ: „Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение.“

§ 89. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г. и бр. 13, 28, 44 и 64 от 2020 г.) в чл. 107а, ал. 2 думите „на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или“ и „освен в случаите, предвидени в Закона за публичните предприятия“ се заличават и се създава изречение второ: „Служителят може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение.“

§ 90. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г. и бр. 14 и 69 от 2020 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 22, ал. 1 думите „министъра на икономиката“ се заличават.
2. В чл. 30, ал. 12 думите „данъчно задълженото лице“ се заменят с „лицето“.

§ 91. (1) Отпечатаните до датата на влизане в сила на този закон удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, могат да се използват от организаторите и без да отговарят на изискването по чл. 10б, т. 1 от Закона за хазарта, до изчерпване на количествата им.
(2) Изискванията на чл. 10г и 10д от Закона за хазарта се прилагат след изтичане на 24месеца от влизането в сила на този закон.

§ 92. (1) Лице, подало искане за предсрочно прекратяване на лиценз по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, по което няма издадено решение за предсрочно прекратяване на лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до 31 декември 2020 г., не дължи годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а от Закона за хазарта за 2021 г.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. са налице обстоятелства по чл. 35, ал. 2 от Закона за хазарта, или
2. до издаване на решение за предсрочно прекратяване на лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите лицето оттегли искането си.

§ 93. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр.18 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 т. 14 се изменя така:
„14. договори за кредит под формата на овърдрафт с едномесечен срок на погасяване, или договори за кредит, сключени с финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, които отговарят на изискванията за овърдрафт с едномесечен срок на погасяване и са усвоени с платежен инструмент по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителната разпоредба на Закона за платежните услуги и платежните системи, освен в случаите по чл. 8, ал. 7.“
2. В чл. 19 се създава ал. 7:
„(7) Разходите по ал. 3, т. 1 по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.“

§ 94. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на:
1. параграф 17, § 31, § 59 – 61 и § 68, 69, § 71, т. 11, § 88, 89, 91 и 92, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 39 относно чл. 154, ал. 2, § 41 относно чл. 156, ал. 2, § 43 относно чл. 157а, ал. 4 и § 63, които влизат в сила от 1 април 2021 г.;
3. параграфи 1 – 9, § 11 – 13, § 15, 16, § 18 – 30, § 32, § 33 – 58, § 62, т. 1, букви „а“, „д“, „е“ и т. 2, § 64 – 66 и § 67, ал. 1, 2, 3, 12, 13 и 14, които влизат в сила от 1 юли 2021 г.;
4. параграф 71, т. 4, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 19 ноември 2020 г. и на 3 декември 2020 г. и подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
 
източник: dv.parliament.bg

 

БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Експерти решават казуси: Счетоводство и данъци 2021

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "Експерти решават казуси: Счетоводство и данъци 2021"!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

x