Промени в ДОПК

В бр. 105 от 11 декември ноември 2020 г. на Държавен вестник е обнародван:

Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 34 и 69 от 2020 г.)

§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „органът, започнал производството“ се заменят със „след образуване на производството органът“ и запетаята след тях се заличава.
2. В ал. 3 след думите „изпълнение на служебните задължения“ се добавя „или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността“.
3. В ал. 4 думата „започнал“ се заменя с „образувал“.

§ 2. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато органът по приходите или публичният изпълнител следва да извърши процесуални действия спрямо юридическо лице, което няма представляващ за повече от три месеца, той може да поиска от районния съд по местонахождението му да назначи негов временен, съответно особен представител.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 8 след думата „сметки“ се поставя запетая и се добавя „както и сметките от други доставчици на платежни услуги“.
2. В ал. 2:
а) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително за наличието на уникален номер за превоза“;
б) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „включително за съответствие с предварително декларираните данни“;
в) в т. 5 след думите „липсват документи“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „или липсват данни за предварително деклариране на превоза на стоката“.
3. В ал. 4, т. 3 след думата „сметки“ се поставя запетая и се добавя „както и сметките от други доставчици на платежни услуги“.
4. В ал. 6:
а) създава се ново изречение първо: „Правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор.“;
б) досегашното изречение първо става изречение второ.

§ 4. В чл. 13, ал. 3, т. 1 се създава изречение второ: „Искане се подава и когато по време на превоза се налага смяна на транспортното средство, включително при претоварване на стоката, като се посочва регистрационният номер на другото транспортно средство, данните за мястото на претоварване, датата, часът и мястото на получаване/разтоварване на стоката.“

§ 5. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „или автоматично от съответната администрация“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление.“

§ 6. В чл. 30, ал. 6 в изречение второ накрая се добавя „или чрез електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис“.

§ 7. В чл. 34, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. смърт или липса на законен представител на физическото лице – до учредяване на настойничество или попечителство или до назначаването на представител по чл. 11;“.
2. Създава се нова т. 4:
„4. смърт на единствения представляващ или липса на представляващ на юридическото лице – до вписване на нов представляващ или до назначаването на представител по чл. 11;“.
3. Досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6.

§ 8. В глава осма наименованието на раздел II се изменя така: „Писмени доказателства и документи, предоставени на технически носител или по електронен път“.

§ 9. В чл. 54 ал. 1 се изменя така:
„(1) Допускат се като доказателства:
1. заверени от орган по приходите разпечатки на данни, подадени въз основа на закона на технически носители или по електронен път по установения ред;
2. електронни документи, заверени от органа по приходите с квалифициран електронен подпис, съдържащи данни, подадени по реда на закона на технически носители или по електронен път по установения ред;
3. заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители;
4. данни, изпратени по електронен път, когато електронният документ, в който се съдържат, е подписан с квалифициран електронен подпис.“

§ 10. Създава се чл. 54а:
„Изпращане на данни по електронен път
Чл. 54а. Когато органът по приходите изисква и/или изпраща данни по електронен път, електронното съобщение се подписва с квалифициран електронен подпис.“

§ 11. В чл. 63, ал. 1 се създават изречения второ и трето: „Експертизата, възложена в хода на едно административно производство, може да бъде използвана за целите и на друго производство, ако се изследва същият обект при пълна идентичност на предмета и задачата на изследването. В другото производство експертизата следва да е приобщена по реда на този кодекс.“

§ 12. В чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и директорите на териториалните й дирекции“ се заменят с „председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или оправомощени от него длъжностни лица или директорите на териториалните дирекции на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или директора на съответната дирекция „Инспекция по труда“, изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или оправомощени от него длъжностни лица от Агенцията по заетостта, изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или директорите на съответните териториални поделения на Агенцията за социално подпомагане“.

§ 13. В чл. 87 се правят следните допълнения:
1. В ал. 10 се създава изречение трето: „Присъединените към средата за междурегистров обмен възложители по чл. 5 от Закона за обществените поръчки или лица, които организират процедури за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки, изискват и получават информацията чрез нея.“
2. В ал. 11 се създава изречение второ: „Присъединените към средата за междурегистров обмен компетентни органи и други определени в съответния закон лица изискват и получават информацията чрез нея.“

§ 14. В чл. 88, ал. 2 думите „удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност“ се заменят с „удостоверения относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателите“.

§ 15. Създава се чл. 91а:
„Оттегляне
Чл. 91а. (1) Удостоверението по чл. 88, ал. 2 може да бъде оттеглено от органа по приходите, който го е издал, по искане на чуждестранна компетентна институция или когато се открият нови факти и обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването му.
(2) Решението за оттегляне се съобщава в 7-дневен срок от издаването му.“

§ 16. В чл. 92 ал. 1 се изменя така:
„(1) Отказът за издаване на документ и решението за оттегляне на удостоверението по чл. 88, ал. 2 могат да се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им пред териториалния директор.“

§ 17. В чл. 93, изречение първо след думата „документа“ се добавя „или оттеглил удостоверението по чл. 88, ал. 2“.

§ 18. В чл. 94 ал. 2 се изменя така:
„(2) Той може да разпореди издаването на искания документ, да отмени оттеглянето по чл. 91а или да остави жалбата без уважение, което се съобщава на жалбоподателя в 7-дневен срок.“

§ 19. В чл. 95, ал. 1 думите „местонахождение на териториалната дирекция“ се заменят с „постоянния адрес или седалището на лицето“.

§ 20. Създава се чл. 95а:
„Обжалване на оттегляне по съдебен ред
Чл. 95а. Оттеглянето по чл. 91а може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на лицето в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 94, ал. 2. Оттеглянето не може да се обжалва по съдебен ред, ако не е обжалвано по административен ред.“

§ 21. В чл. 96 накрая се поставя запетая и се добавя „или да отмени оттеглянето по чл. 91а“.

§ 22. В чл. 110 се създава ал. 6:
„(6) При извършване на проверка се прилага съответно чл. 116.“

§ 23. В чл. 121а се правят следните допълнения:
1. В ал. 3:
а) в изречение първо след думите „до 72 часа без разрешение на съда“ се добавя „и определя размер на обезпечението“;
б) създава се изречение трето: „Обезпечението, предоставено в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се освобождава от компетентната териториална дирекция по чл. 8.“
2. В ал. 5 след думите „Предварителните обезпечителни мерки“ се добавя „по ал. 1“.

§ 24. В чл. 127б, ал. 2 и 4 думите „3 тона“ се заменят с „3,5 тона“.

§ 25. В чл. 127в се правят следните изменения и допълнения:
 1. Заглавието се изменя така: „Фискален контрол при вътреобщностно придобиване и складиране до поискване на стоки с висок фискален риск“.
2. В ал. 1 след думите „вътреобщностно придобиване на стоки с висок фискален риск“ се добавя „и при режим на складиране до поискване на стоки с висок фискален риск“, а думите „надпис „висок фискален риск – вътреобщностно придобиване“ се заменят с „надпис „висок фискален риск“.

§ 26. В чл. 127г се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Фискален контрол при вътреобщностна доставка и складиране до поискване на стоки с висок фискален риск“.
2. В ал. 1 след думите „В случаите на вътреобщностна доставка на стоки с висок фискален риск“ се добавя „и при режим на складиране до поискване на стоки с висок фискален риск“.

§ 27. В чл. 127д,ал. 1 думите „надпис „висок фискален риск – преминаване“ се заменят с „надпис „висок фискален риск“.

§ 28. В чл. 127е, ал. 2 думите „печат/щемпел „висок фискален риск – вътрешна доставка“ се заменят с „печат/щемпел „висок фискален риск“.

§ 29. В глава петнадесета „а“ се създава чл. 127и:
„Доброволно деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск
Чл. 127и. (1) При превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки може предварително да декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната.
(2) При превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки може предварително да декларира данни за всеки отделен превоз преди започване на натоварването на транспортното средство.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат само в случаите, когато превозът се осъществява с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона.
(4) След предварително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск се предоставя уникален номер за превоза на стоката от Националната агенция за приходите чрез електронна услуга за деклариране на данни за превоза на стоки с висок фискален риск. Валидността на уникалния номер за превоза е 14 дни от предоставянето му.
(5) Лицата по ал. 1 и 2 съобщават уникалния номер за превоза на водача на транспортното средство/лицето, придружаващо стоката/превозвача или лицето, организиращо превоза. Когато уникалният номер за превоза е съобщен на превозвача или на лицето, организиращо превоза, те го предоставят на водача на транспортното средство.
(6) За целите на ал. 1 и 2 при осъществяване на фискален контрол, заедно с документите по чл. 13, ал. 2 водачът предоставя и уникалния номер на превоза.
(7) Когато са декларирали предварително данни за превоз на стоки с висок фискален риск, но не са получили стоките, лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят за това органа по приходите. Когато стоки с висок фискален риск ще се съхраняват от получател при режим на складиране на стоки до поискване, но не са получени в склада на установено на територията на страната данъчно задължено лице, за което стоката е предназначена, то е длъжно да уведоми органа по приходите.
(8) Обхватът и редът за предварително деклариране на данни, тяхното коригиране или анулиране при неосъществен превоз, както и редът за уведомяване по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 127з. Предварителното деклариране не освобождава лицата от задължението за съставяне на съответните транспортни, счетоводни и други документи във връзка с превоза и доставката.“

§ 30. В чл. 129, ал. 4 след думата „банкова“ се добавя „или друга платежна“.

§ 31. В чл. 130, ал. 1 и 2 след думата „банкова“ се добавя „или друга платежна“.

§ 32. В чл. 144 се създава ал. 4:
„(4) Когато производствата са извършени от органи по приходите или публични изпълнители, определени по реда на чл. 12, ал. 6, изречение първо, компетентен да се произнесе при обжалване е съответният решаващ орган, определен съобразно компетентната спрямо лицето териториална дирекция по чл. 8.“

§ 33. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) При обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8.

§ 34. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 3б:
„(3б) С постъпила сума по сметката на публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране в Националната агенция за приходите публични вземания до започване на принудителното им събиране се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.“
2. В ал. 6 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 3б и 5“.
3. В ал. 8 думите „ал. 3, 3а, 4 и 5“ се заменят с „ал. 3, 3а, 3б, 4, 5 и 6“.

§ 35. В чл. 171, ал. 2 думите „освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа“ се заменят с „освен в случаите, когато:
1. задължението е отсрочено или разсрочено;
2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;
3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;
5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.“

§ 36. В чл. 175, ал. 2 т. 3 се отменя.

§ 37. В чл. 187а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5, т. 1 думата „банкови“ се заличава, а след думата „извлечения“ се добавя „от сметки в банки и други доставчици на платежни услуги“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) При дадено разрешение за отсрочване или разсрочване длъжникът се задължава да извършва всички плащания във връзка с дейността си само чрез превод или внасяне по платежна сметка.“
3. В ал. 8 думата „изискванията“ се заменя с „изискването“.

§ 38. В чл. 199 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „след като обсъди възраженията на публичния взискател“ и запетаята пред и след тях и думите „един вид“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „Без съгласието на публичния взискател“ се заличават.
3. Алинея 3 се отменя.
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.“

§ 39. В чл. 202 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата „банките“ се добавя „и другите доставчици на платежни услуги“.
2. Създава се ал. 7:
„(7) Запорът върху вземанията на длъжника по платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, който не е банка, се извършва чрез връчване на запорно съобщение на доставчика на платежни услуги, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на доставчика на платежни услуги.“

§ 40. В чл. 215, ал. 1, т. 1 след думата „банките“ се добавя „и други доставчици на платежни услуги“.

§ 41. В чл. 216 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „са сключените след датата“ се добавя „на деклариране или“.
2. Създава се ал. 4:
„(4) По реда на този кодекс се извършва принудително изпълнение върху имущество, предмет на наложени по реда на част четвърта от Гражданския процесуален кодекс мерки за обезпечаване на иск с правно основание по ал. 1 или 3, уважен с влязло в сила съдебно решение.“

§ 42. В чл. 222 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 4:
„4. при смърт на законния представител на физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или попечителство или назначаване на представител по чл. 11;“
б) създава се т. 5:
„5. при смърт на единствения представляващ на юридическото лице – длъжник – до вписване на нов представляващ или назначаване на представител по чл. 11;“
в) досегашната т. 4 става т. 6.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Извън случаите по ал. 1, т. 4 и 5, при липса на законен представител/представляващ на длъжника принудителното изпълнение се спира с разпореждане на публичния изпълнител, като се начисляват лихви за срока на спирането – до учредяване на настойничество или попечителство/вписване на нов представляващ, или назначаване на представител по чл. 11.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1, т. 1 и 2“ се добавя „и ал. 2“.
4. Досегашните ал. 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 4, 5, 6, 7 и 8.

§ 43. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата „банки“ се добавя „и от други доставчици на платежни услуги“.
2. В ал. 1 след думата „банката“ се поставя запетая и се добавя „съответно от доставчика на платежни услуги“ и се поставя запетая.
3. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Банката, съответно доставчикът на платежни услуги, са длъжни в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да уведомят публичния изпълнител, наложил запора, за причините за неизпълнението му.“
4. В ал. 3 думите „валутна сметка, банката, в която се води сметката“ се заменят с „вземане по сметка в чуждестранна валута, банката, съответно доставчикът на платежни услуги“, а думата „нейния“ се заменя със „своя“.

§ 44. В чл. 246, ал. 8 се създава изречение трето: „Иззетите и продадени вещи, които не са потърсени от купувача в 6-месечен срок от връчване на постановлението за възлагане, се считат за изоставени в полза на държавата.“

§ 45. В чл. 247, ал. 4 думата „банкова“ се заличава, а след думата „сметка“ се добавя „в банка или друг доставчик на платежни услуги“.

§ 46. В чл. 248 ал. 12 се изменя така:
„(12) Публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ, удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден начин, когато се дължи такъв.“

§ 47. В чл. 251 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) изречение първо се изменя така: „Предложението заедно с документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 20 на сто от първоначалната тръжна цена, и нотариално заверено пълномощно за участие в търга, когато предложението се прави от упълномощен представител, се подават в запечатан плик.“;
б) в изречение второ думите „единен идентификационен код по БУЛСАТ), подпис и печат, когато предложителят е длъжен да има такъв“ се заменят с „единен идентификационен код по БУЛСТАТ) и подпис“.
2. В ал. 3:
а) в т. 1 думата „банкова“ се заличава, а след думата „сметка“ се добавя „в банка или друг доставчик на платежни услуги“;
б) точка 4 се отменя.

§ 48. В чл. 252, ал. 6 се създава изречение четвърто: „Когато в наддаването участва пълномощник, пълномощното за участие в търга трябва да е нотариално заверено.“

§ 49. Член 253 се изменя така:
„Чл. 253. Публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ, удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден начин, когато се дължи такъв.“

§ 50. В чл. 258, ал. 4 се създава изречение второ: „До изтичането на срока по ал. 2 съсобственикът, който не плати, може да изрази писмено съгласие вещта да бъде продадена изцяло.“

§ 51. В чл. 273 думите „250 до 500 лв.“ се заменят с „500 до 1000 лв.“, а думите „500 до 1000 лв.“ се заменят с „1000 до 2000 лв.“.

§ 52. Създава се чл. 273а:
„Неизпълнение на задължение за съхраняване на информация
Чл. 273а. (1) Който не спази сроковете по чл. 38, ал. 1 за съхраняване на информация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 150 до 700 лв. или с имуществена санкция в размер от 1500 до 7000 лв.
(2) Който не спази сроковете по чл. 38, ал. 1 за съхраняване на данни в електронен вид по чл. 38, ал. 3, създадени от използваните от тях информационни системи, продукти или архиви, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 700 лв. или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 8000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 300 до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 4000 до 11 000 лв.“

§ 53. Създава се чл. 275а:
„Прилагане на СИДДО без основание
Чл. 275а. Който не внесе или внесе в по-малък размер данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица в установения срок за внасяне на данъка, без да са удостоверени основанията за прилагане на СИДДО, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 15 000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер 10 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 30 000 лв.“

§ 54. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 53 – 55:
„53. „Транспортно средство“ е пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата с изключение на трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. За „транспортно средство“ се смятат и „моторно превозно средство“, „ремарке“ и „полуремарке“ по смисъла на § 6, т. 11, 17 и 18 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, както и всяка комбинация между тях.
54. „Членове на семейството“ са съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак.
55. „Среда за междурегистров обмен“ е централният компонент по смисъла на чл. 7, ал. 8 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.“

§ 55. В допълнителните разпоредби се създава § 2г:
„§ 2г. Разпоредбите на чл. 66 – 74 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат по отношение на актовете на министъра на финансите, с които на основание на данъчен закон се утвърждават образци на декларации, справки, сметки за изплатени суми, служебни бележки, удостоверения, бандероли и други документи.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 56. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 5 се създава изречение трето: „Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата животни-компаньони могат да се предоставят за отглеждане на бюджетни организации, приюти, спасителни центрове, други животновъдни обекти или на нов собственик от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.“
2. В чл. 7:
а) в ал. 1 т. 3 се изменя така:
„3. главните директори на главните дирекции, директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори;“
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност „държавен публичен изпълнител“, „главен публичен изпълнител“, „старши публичен изпълнител“, „публичен изпълнител“, „държавен вътрешен одитор“, „главен вътрешен одитор“, „старши вътрешен одитор“ и „вътрешен одитор“.“
3. В чл. 10:
а) в ал. 2 след думите „правомощията и дейностите по ал. 1“ се добавя „със заповед“;
б) в ал. 8 думата „длъжностно“ се заличава, а след думите „лице може“ се добавя „със заповед“;
в) създава се ал. 9:
„(9) При необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа.“

§ 57. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 61 от 2014 г.; изм., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 13, 85, 88 и 102 от 2017 г., бр. 53, 77 и 98 от 2018 г. и бр. 1, 25, 56 и 81 от 2019 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 69, ал. 9 думите „служебен път издаването на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заменят с „реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс информация“.
2. В чл. 71 ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато информацията по чл. 69, ал. 9 не е предоставена по служебен път в сроковете по ал. 1, компетентният орган по чл. 67 се произнася с решение в тридневен срок от получаването й.“

§ 58. (1) Месечните обезпечения и отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. остават по сметка на общината, която ги е събрала, и се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
(2) Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. в срок до 31 януари 2021 г. Възстановените средства по изречение първо се разходват по решение на общинския съвет при условията на ал. 1.

§ 59. (1) За 2021 г. в разходите по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси може да бъдат включени и разходи за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, извършени на територии за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
(2) Разходите по ал. 1 се осигуряват чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.

§ 60. (1) Месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
(2) Дължимите месечни отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември 2021 г.
(3) За периода от 1 януари до 31 декември 2021 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.

§ 61. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г., бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 22, 23, 29, 59 и 98 от 2010 г., бр. 8, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 83 и 102 от 2012 г., бр. 52, 68 и 109 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 42 и 58 от 2016 г., бр. 58, 63, 92 и 103 от 2017 г., бр. 1, 17, 84 и 102 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г. и бр. 60 от 2020 г.) в чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 7 се отменя.
2. В ал. 4 след думите „Българската агенция по безопасност на храните“ се добавя „изисква по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс информация за наличие или липса на задължения за съответното лице, кандидатстващо за лицензия, и“.

§ 62. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 62 и 76 от 2006 г., бр. 41 и 86 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 80 от 2010 г., бр. 38 от 2011 г., бр. 38, 53, 77 и 84 от 2012 г., бр. 66 и 68 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 12 и 77 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г. и бр. 54 от 2020 г.) в чл. 11, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 7, което се установява по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

§ 63. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г., бр. 44 и 103 от 2012 г., бр. 52 и 70 от 2013 г., бр. 49 и 53 от 2014 г., бр. 14, 61 и 79 от 2015 г., бр. 28 от 2016 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 49 от 2016 г.; изм., бр. 62, 71 и 81 от 2016 г., бр. 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 44, 77 и 88 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 60 и 69 от 2020 г.) в чл. 101, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на информацията за наличието или липсата на публични задължения за кандидатите, което се установява по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

§ 64. В Закона за безмитната търговия (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2008 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 98 от 2018 г. и бр. 96 от 2019 г.) в чл. 4, ал. 2 и 3 думите „чл. 3, ал. 2, т. 4, буква „а“ се заменят с „чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 4, буква „а“.

§ 65. В Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. 15 от 2013 г.; изм., бр. 14 от 2015 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 62 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 51 и 65 от 2020 г.) в чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 11 се отменя.
2. В ал. 5 думите „по ал. 2, т. 1, 10 и 11“ се заменят с „по ал. 2, т. 1 и 10“.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Не може да бъде съхранител лице, което има публични задължения. Това обстоятелство се установява по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“

§ 66. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г. и бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 83, ал. 2 т. 5 се отменя.
2. В чл. 84 ал. 2 се изменя така:
„(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“ се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, по буква „б“ – с декларация от физическото лице, а по буква „в“ – от комисията по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
3. В чл. 100:
а) в ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3, буква „а“ и буква „б“;“
б) създава се ал. 7:
„(7) Обстоятелството по ал. 4, т. 3 се установява от комисията по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“

§ 67. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 95 от 2016 г.; изм., бр. 15 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 18 и 28 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 3 се създава изречение второ: „За признаване на изпита по ал. 1, т. 1 кандидатът полага пред ИДЕС изпит с въпроси по Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.“
2. В чл. 28 се създава ал. 5:
„(5) Когато всички подписи върху годишния счетоводен отчет и одиторския доклад са електронни подписи, не се изисква полагането на професионалния печат на регистрирания одитор. В този случай върху годишния счетоводен отчет и одиторския доклад се вписва регистрационният номер на одитора от регистъра по чл. 20.“
3. В чл. 38, ал. 10, изречение второ думите „се избират по критерии за допустимост, разработени от управителния съвет и утвърдени от общото събрание, които имат за цел да осигурят тяхната експертност и опит“ се заменят с „трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да притежават добро име и професионална репутация в обществото;
2. да имат най-малко 5 години професионален опит в областта на финансовия одит, от които най-малко три години като регистриран одитор.“
4. В чл. 77, ал. 1, т. 5, изречение трето думите „за нарушения при предоставянето на услуги, различни от задължителен финансов одит и/или свързани с одита услуги“ се заменят с „и жалби, свързани с надзорната дейност по чл. 12“.

§ 68. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019 г. и бр. 26 и 28 от 2020 г.) в чл. 25 се създава ал. 5:
„(5) При съставяне на годишните финансови отчети подписите по ал. 2 и 4 може да бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“

§ 69. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34, 38, 44, 55, 60, 64, 71, 92 и 98 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.) се създават чл. 26а и 26б:
„Чл. 26а. (1) Държавата предоставя на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, безвъзмездни средства в размер на 4 на сто от оборота им без ДДС през 2019 г., които приоритетно се използват за компенсиране на загуби, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, както и от удържани от доставчиците на услуги суми.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на лицата по ал. 1 по ред, определен с наредба на министъра на туризма, и при спазване на правилата за държавните помощи.
Чл. 26б. (1) На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент на оборота им без ДДС за същия период през предходната година, за срок до отпадането на ограничението. За регистрираните микро, малки и средни предприятия след 1 януари 2020 г. безвъзмездните средства са в размер на процент на оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.
(3) Средствата по ал. 1 се превеждат по платежна сметка на съответното предприятие от Националната агенция за приходите.
(4) Националната агенция за приходите кандидатства въз основа на решение на управителния съвет за дейности по извършване на плащания към микро, малки и средни предприятия по ал. 1 – 3 с европейски средства въз основа на сключен договор с управляващ орган на оперативна програма съгласно условията на съответния договор.
(5) Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на актовете не спира изпълнението им.
(6) Всички органи на изпълнителната власт предоставят на Националната агенция за приходите информацията, необходима във връзка с предоставянето на средствата по ал. 1.“

§ 70. Разпоредбата на чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците се прилага до 31 декември 2021 г. включително.

§ 71. Министърът на финансите привежда наредбата по чл. 127з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.

§ 72. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на:
1. параграф 34, който влиза в сила от 1 май 2021 г.;
2. параграфи 55, 58, 59, 60 и § 69 относно създаването на чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“;
3. параграф 69 относно създаването на чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, който влиза в сила от 7 декември 2020 г.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 3 декември 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
 
източник: dv.parliament.bg