Приложимост на чл. 21, ал. 2 ЗДДС при доставка на услуги към нерегистрирано по ДДС лице от ЕС

Съгласно чл. 17 от Регламент 282/2011, ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9 - 13 и член 43 от Директива 2006/112/ЕО. При тази доставка се налага да определите статута на получателя като се съобразите и с чл. 18 от същия Регламент.

Член 18
1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност ( 1 );
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
2. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
 
От този текст на Регламента е видно, че когато получател от ЕС не предостави валиден VAT номер или че е подал заявление за регистрация, няма как да се счита за данъчно задължено лице като получател на услуга. След като по чуждото законодателство, получателят не е длъжен да се регистрира и да си самоначислява данък като получател на услугата, няма как българската фирма да докаже, че данъкът ще е начислен в другата държава.

Относно самата услуга, параграф 7 от Регламент 282/2011 определя, че понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

Доколкото мога да преценя от зададения въпрос, услугите, които ще предоставяте, изискват сериозна човешка намеса, затова те не могат да се квалифицират като услуги, предоставяни по електронен път. В този случай мястото на изпълнение на услугата ще се определи по реда на чл. 21, ал. 1 и ще е в страната. Това прави доставката облагаема с 20% ДДС.