Предложение за реформа на данъка върху недвижимите имоти

Темата за местните приходи отново поставя на фокус налога върху недвижимите имоти. От Института за пазарна икономика подчертават, че системата страда от сериозни проблеми – остарели данъчни оценки и липса на устойчив механизъм за актуализация.

 

На хартия данъкът върху имотите изглежда стабилен, но в действителност изостава спрямо пазарните реалности. През 2023 г. постъпленията в общинските бюджети са около 400 млн. лв., или 0,22% от БВП. За сравнение – през 2014 г. този дял е бил 0,32%. Средно на лице се падат около 62 лв., но различията между общините са огромни – от над 500 лв. в курортния Несебър до под 4 лв. в слаборазвитата Сатовча. Според анализ на Световната банка, данъчната база е административно определена, почти неизменна във времето и не отразява пазарните цени, нито спецификата на различните квартали.

 

Размерът на налога се изчислява по формула – базова стойност на квадратен метър плюс коефициенти за местоположение, инфраструктура, етажност, състояние и др. Проблемът е, че тези параметри не са актуализирани от 2009 г., което води до все по-голямо разминаване между реалната стойност на имотите и данъчната им оценка.

 

В София например разликата между пазарна и данъчна оценка обикновено е между 3,5 и 4,5 пъти, а в престижните квартали достига до 6 пъти. В Пловдив и Бургас средното изоставане е около 3 пъти. Така за 2 сходни апартамента може да се плаща съвсем различен данък само заради технически остарели коефициенти.

 

Системата е отслабена и от широки намаления – 50% отстъпка за основно жилище и пълно освобождаване за имоти под определена оценка. Тези облекчения не вземат предвид доходите на домакинствата и водят до сериозна ерозия на приходите – близо 1/3 от потенциалните постъпления се губят. Когато към това се добави слабата събираемост и проблеми в регистрите, общините се оказват все по-зависими от централния бюджет.

 

Анализът препоръчва спешна актуализация в рамките на 12–18 месеца. Това означава:

- еднократно увеличение на базовата стойност за квадратен метър;

- преначертаване на зоните в големите и средните градове според реалната инфраструктура и търсенето;

- въвеждане на автоматична индексация на база годишния индекс на цените на жилищата.

 

Световната банка допълва, че универсалните намаления трябва да се заменят с целеви – например временно облекчение за бедни домакинства чрез ваучери или директно финансиране от бюджета. Така хора с ниски доходи, които живеят в по-скъпи квартали, ще бъдат защитени, без това да облагодетелства заможни собственици.

 

Експертите обръщат внимание, че промяната ще е неуспешна без по-надеждни данни. Нужно е синхронизиране на кадастър, имотен регистър и ЕСГРАОН, премахване на дублиращи записи и въвеждане на електронни услуги – известия, плащания и напомняния. Препоръчва се плавно въвеждане на новите правила и временни лимити върху ръста на дължимия данък, за да няма шокови увеличения.

 

Предлага се също разработване на устойчива система за масова оценка на имотите, базирана на пазарни данни и ясна методология. Първите тестове могат да се проведат в 1 или 2 големи града, като се създаде екип от експерти по статистика, геоинформационни системи и право. След това базата ще се актуализира циклично на всеки 2–3 години, а междинна индексация ще следи движението на пазара.

 

За да е приемлива реформата, се препоръчва преходен период – сметките да съдържат информативна бележка за хипотетичния данък след промяната. В градовете, където такса „битови отпадъци“ все още се изчислява на база данъчна оценка, паралелно трябва да се въведе принципът „замърсителят плаща“, за да се избегнат нови изкривявания.

 

Комбинацията от индексация, актуални зони, по-справедливи облекчения и модернизирана администрация може да превърне имотния данък в предвидим и по-справедлив инструмент. Целта не е механично увеличение на данъците, а създаване на прозрачна система, която да следва пазара с малки и редовни корекции, вместо със скокове на десет години.

 

източник: pariteni.bg