Право на данъчен кредит за закупен лек автомобил, който ще се отдава под наем на едноличния собственик на дружеството

Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС е ограничено в хипотезите на чл. 70, ал. 1 от материалния данъчен закон. Именно една от тези хипотези, при които на данъчно задълженото лице не е позволено да приспада начисленото му ДДС като данъчен кредит, е когато придобива лек автомобил[1]. Това ограничение не се прилага, респективно предприятието ще има право да приспадне начисленият му ДДС като данъчен кредит при придобиване на лек автомобил, когато:
- превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
- превозните средства са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности).

В случая Вашето предприятие, ако използва лекия автомобил единствено за отдаване под наем (без да го използва паралелно и за административни цели), то тогава съобразно изискванията на чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и при спазване на останалите изисквания на закона, ще има право да приспадне целият размер на ДДС като данъчен кредит както при придобиването на лекият автомобил, така и по отношение на стоките или услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на лекият автомобил.

Единствената особеност, имайки предвид, че договорът за наем на лекият автомобил ще бъде сключен със свързано с предприятието лице, е обстоятелството, че данъчната основа на наема следва да бъде определен по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Това означава, че след като наемът е облагаема доставка, а получателят по доставката е свързано лице, което няма право на приспадане на данъчен кредит, данъчната основа следва да бъде определена по пазарни нива (буква „а“ и буква „б“ към чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС).

Ето защо, ако ползвате оценка на независим оценител, който ще определи справедливата (пазарна) цена на наема на автомобила, то тогава данъчната основа на услугата следва да бъде определен именно по тази справедлива цена на наема.

По този начин дружеството ще се е съобразило с изискванията на ЗДДС, ще отчита счетоводни приходи от наем на пазарни нива и няма да е необходимо този приход да бъде допълнително преобразуван за данъчни цели по смисъла на ЗКПО. В този смисъл предприятието без проблеми ще осъществява и този вид дейност – отдаване под наем на ДМА (лек автомобил).