Право на данъчен кредит при покупка на гориво за наета на оперативен лизинг кола, ползвана за нуждите на фирмата

Ограниченията за приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС се прилагат само за придобити или внесени леки автомобили, т.е. когато е нает лек автомобил правото на данъчен кредит за наемните вноски, както и за експлоатационните разходи за него възниква по общите правила на закона. Следователно, за да се определи приложимостта на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС към даден лек автомобил следва да се определи дали правното основание, на което се ползва автомобилът, представлява доставка на стока по смисъла на ЗДДС и съответно са приложими специалните ограничения или се класифицира като доставка на наемна услуга и правото на данъчен кредит за свързаните с автомобила доставки възниква по общите правила на закона.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Разпоредбата беше променена от началото на 2020 г. с цел да обхване и доставките на стоки по лизингови договори, които биха попаднали в определението за финансов лизинг по смисъла на счетоводното законодателство. Съгласно действащата в момента разпоредба, ако съгласно условията по договора на ползвателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху автомобила, т.е. ползвателят фактически се разпорежда с автомобила като собственик, договорът представлява доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, независимо от неговото наименование. В този случай са в сила ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС.

Дори и да са налице ограничения на правото на разпореждане, които да изключват доставката от приложното поле на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставките по договори за лизинг биха могли да се третират по ЗДДС като доставка на стока в хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Разпоредбата гласи, че за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. Тук няма да коментираме варианта на лизингов договор със задължение за придобиване в края на договора, тъй като данъчното му третиране е ясно. За класифицирането на лизингов договор с опция следва да се направи преценка дали сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен или не с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. Обичайно сборът от дължимите вноски по договора за лизинг е равен на първоначалната вноска плюс частта от лизинговите вноски, която покрива главницата. В този сбор не се включва цената за упражняване на опцията за придобиване на собствеността, т.е. остатъчната стойност, както и таксата за упражняване на опцията (ако такава е дължима по договора), доколкото те нямат характер на дължима вноска по договора. На следващо място бихме желали дебело да подчертаем, че използваното в нормата понятие „идентичен" не означава „равен". В противен случай всеки лизинг с опция би бил доставка на наемна услуга и текстът на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, изречение второ се обезсмисля. За да е налице различие в стойностите и съответно договорът за лизинг да се класифицира като доставка на наемна услуга е необходимо остатъчната стойност по договора да обуславя такова отклонение от пазарната цена, което е съществено както в относително, така и в абсолютно изражение. За съжаление към момента не ни е известна административна практика на НАП, в която да е посочено конкретно процентно съотношение на различието (остатъчната стойност), при което би могло да се приеме, че идентичност на стойностите не е налице и съответно доставката не попада в хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

В обобщение на казаното дотук, ако по лизинговия договор не се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността, не е предвидено задължение за придобиване на актива в края на договора, а само опция, чиято стойност обуславя съществено различие между пазарната цена на актива и сбора от дължимите вноски по договора за лизинг, то доставката се класифицира за целите на ЗДДС като наемна услуга и ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС не се прилагат.

 

С уважение:

Още за данъчен кредит:

Нормативна рамка

ЗДДС