Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се
  • Въпроси и отговори
  • Модели документи
  • Срокове за плащания и отчети
  • Законодателство
  • Новини
  • Процедури и практики
  • Обнародвания на държавен вестник
  • Практически проблеми при прилагането на режима на ВОД - част II

    Бойчо Момчилов Отговор, предоставен от
    Бойчо Момчилов
    Първата част на анализа четете тук >>>

    В предходната статия разгледахме главно проблеми, свързани с доказването реалното извършване на ВОД и по-точно се спряхме на няколко случаи на неправилно и/или непълно попълнени товарителници, като основната идея беше да проследим в кои случаи представянето на въпросните товарителници може да доведе до отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД и в кои случаи не може.

    Също така във въпросната статия дебело подчертахме, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, тоест знаел е или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от получателя измама.

    След направения анализ и преглед на практиката на ВАС, третираща признаването на реално извършени ВОД, можем да направим извода, че усилията в тези казуси се съсредоточават главно в установяването на реално извършения транспорт на стоките. Установи ли се, че транспортът е реално извършен и стоката е получена на територията на друга държава членка, ВАС е по-скоро склонен да признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД. Това освобождаване може да бъде признато и дори в хипотези, когато например получателят на стоката не я декларирал като ВОП, или същият не е намерен на декларираният от него адрес за кореспонденция, обявен е за „липсващ търговец” от съответната данъчна администрация или е дерегистриран за целите на ДДС.  

    В този смисъла е например Решение № 2630 от 9.03.2016 г. на ВАС. За установяването на транспорта по въпросният казус са представени, както писмени потвърждения от получателя на стоката, така и международни товарителници. По повод на писмените потвърждения ВАС е изказал становището, че съдържанието на писменото потвърждение съгласно нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е строго формално и при липсата само на един от посочените задължителни реквизити не може да се приеме, че е налице годно писмено потвърждение, което да послужи като доказателство за осъществен ВОД. За сметка на това според ВАС, международната товарителница винаги е достатъчна, за да докаже транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

    Според Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. В този случай, първият екземпляр следва да съдържа подписи само на изпращач и превозвач. Следващите следва да съдържат всички подписи. Следователно, за да са годно доказателствено средство за извършен транспорт,  международните товарителници трябва да съдържат печати на трите дружества (изпращач, превозвач, получател), дати на изготвянето им и дата на получаването на стоката. Тоест с  наличието на положен от получателя подпис в международната товарителница, се удостоверява и получаването на стоките на територията на другата държава-членка.
    В много казуси данъчната администрация оспорва автентичността на представените международни товарителници, под предлог че ревизираното лице (РЛ) не е представило доказателства за това кое е лицето, подписало същите от името на дружеството - получател в кл. 24. В тази връзка ВАС цитира решение от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13 "Траум" ЕООД, според което, не се допуска данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, представени от доставчика, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право.  Също така в преобладаващата си практика ВАС застъпва становището, че непосочването на имената на лицето, получило стоката и мястото на получаването й в кл. 24 не съставлява съществен порок от формата на транспортния документ, доколкото има положен подпис и печат за получателя във всички , а в кл. 3 е посочено конкретното място на получаване на стоката, съвпадащо с адреса на  дружеството - получател.
       
    Друг основен мотив за отказ от правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е, когато в хода на ревизията, посредством извършен обмен на информация по реда на чл. 7 и чл. 15 от Регламент № 2010/904, данъчния орган е получил информация,  че търговецът получател не се намира и не извършва дейност на декларирания от него адрес. Такъв случай е разгледан например в Решение № 3784 от 28.03.2017 г. на ВАС. 

    При този казус, данъчната администрация е отказала да приложи нулева ставка при извършен ВОД, като се позовава основно на формулярите за обмен на информация SCAC, от които според нея било установено, че доставки не са извършвани, тъй като всички получатели са "липсващи търговци" по смисъла на Регламент (ЕО) № 1925/2004 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 1798/2003 г., в което е дадено определение на посоченото понятие.

    При така установената фактическа обстановка ВАС застъпва становището, че от особена важност е установяване на транспортирането на стоките, т. е. да се докаже по категоричен начин, че стоките са напуснали територията на България, за да може доставчикът да се възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС, която важи за ВОД. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС - решения по дела № С-409/04 Teleos и № С-273/11 M. G. K.



    Представянето на международни товарителници с отбелязанизпращач, респ. получател чрез техните фирми и положени печати в клетки 22 и 24, заедно и с попълване на клетка 23 за превозвач отново с отбелязване името на фирмата и печат, е достатъчно за да се приеме, че ЧМР отговарят на изискванията за попълването им по Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и съответно установяват напускането на стоката от България и съответно получаването и на територията на друга държава – членка.
    Според ВАС в случая неоснователно се акцентира  на формулярите за обмен на информация със съответните данъчни власти - т. нар. SCAC. Тази проверка се извършва предвид разпоредбите на посочените по-горе регламенти, но сами по себе си въпреки, че представляват официални документи, не установяват данни за доставките към тяхното извършване, а в последващ доста по-късен момент.  Според трайно установената практика, в тежест на доставчика е да установи, че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала на територията на друга държава-членка, за да се приеме, че е осъществен ВОД. Това означава, че доставчикът няма задължение да проверява своите получатели относно декларирането от тяхна страна на ВОП, нито представянето или не на доказателства пред съответните данъчни власти по повод на обмена на информация.

    В същия смисъл е и Решение № 14228 от 22.12.2016 г. на ВАС. Там също се застъпва становището, че по принцип формулярите SCAC не съдържат категорични данни за неизвършен ВОД, а установяват обстоятелството, че получателите не са изпълнили задължението си за деклариране и в един последващ момент са получили статута на "липсващи търговци", т. е. при извършения обмен не са събрани преки доказателства, които да обосноват извода, че ревизираното дружество не е извършило ВОД по процесните фактури.

    Понятието "липсващ търговец" е посочено в Регламент 1925/2004 г., който е регламент по приложението на Регламент 1798/2003 г. и то означава търговец, който е регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган. Едва, когато са изяснят (докажат) всички тези предпоставки, визирани в чл. 2 от Регламент 1925/2004 г., тогава може с категоричност да се твърди, че фирмата е липсващ търговец.
    В тази връзка следва да се отбележи, че дори да е установено, че получателят е липсващ търговец, то българското дружество не следва с оглед разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да понесе като негативи начисляване на ДДС върху доставките извършени от него, след като е установено, че стоките са напуснали територията на Р България и че от органа по приходите не са представени доказателства относно знанието му, че получателят по доставката към момента на доставката има поведение на "липсващ търговец". Такива данни липсват и в SCAC.
     
    В заключение можем да посочим, че съгласно трайно установената практика на ВАС общностното право не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама.
     




    БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

    15 експертни решения на казуси от счетоводната практика

    Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
    Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "15 експертни решения на казуси от счетоводната практика"!

    Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

    x