Отразяване на туристически данък във фактура при краткосрочно настаняване

Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъчната основа се увеличава с всички други данъци такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
 
В чл. 15 от ППЗДДС е пояснено, че данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
1. платени са от името и за сметка на доставчика;
2. поискани са от доставчика.
 
Тъй като туристическият данък се плаща от името и за сметка на доставчика, както и че този данък се фактурира на клиента /т.е. поискан е/, следва че условията на чл.15 от ППЗДДС са изпълнени.
Всичко това означава, че туристическият данък се включва в данъчната основа на доставката.

Съгласно чл. 113, ал. 9 от закона, данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Това е основанието за неначисляване на ДДС от лица, регистрирани по чл. 97а.

Като регистрирано по чл. 97а ЗДДС, лицето има задължение да начислява ДДС само за облагаемите доставки, за които данъкът е изискуем от получателят по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС
 
Що се отнася до фактурирането на туристическия данък, би било редно да се отрази на отделен ред, за да е видно, че данъчната основа на доставката е увеличена с него.