Отразяване на разходи във връзка с недвижим имот като разходи за ремонт и като подобрения
Христо Досев
на 10 Февр 2025
Въпрос: ➤ Дружество закупува офис, от който ще извършва своята основна дейност . След придобиването на недвижимия имот са извършени дейности по:
- Поставяне на плочки в мокри помещения, смяна на тоалетна с такава с вградена структура и мивка;
- Поставяне на ламинат;
- Боядисване на стени;
- Полагане на декоративна мазилка на една от стените;
- Изграждане на конструкция от Кнауф за преграждане на помещение.
Всичко от изброените надхвърля праг на същественост от 700 лв. Кои от изброените могат да мината като текущ разход за ремонт и кои следва да бъдат отразени като подобрения на собствен актив?
- Поставяне на плочки в мокри помещения, смяна на тоалетна с такава с вградена структура и мивка;
- Поставяне на ламинат;
- Боядисване на стени;
- Полагане на декоративна мазилка на една от стените;
- Изграждане на конструкция от Кнауф за преграждане на помещение.
Всичко от изброените надхвърля праг на същественост от 700 лв. Кои от изброените могат да мината като текущ разход за ремонт и кои следва да бъдат отразени като подобрения на собствен актив?
Отговор:
Първоначалната оценка на всеки признат ДМА не е еквивалентна с неговата покупна цена. Тоест това че сте закупили офис по цена, договорена с продавача не е достатъчно да определите нейната първоначална оценка, по която офиса ще бъда заведен (признат) като ДМА.
Според точка 4 от приложимият за целта СС 16 – Дълготрайни материални активи, първоначално всеки закупен (придобит) ДМА следва да се оцени по неговата цена на придобиване, която е сбор от покупната цена, платените мита, невъзстановими данъци (например платено ДДС, за което предприятието няма право на данъчен кредит по реда на ЗДДС) и всички преки разходи, които са необходими за привеждането на актива в работно състояние.
В точка 4.1 от СС 16 са дадени примери за преки разходи, необходими за привеждането на актива в работно състояние, в съответствие с неговото предназначение както следва:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Видно от представената ситуация, закупеният имот не е бил в работно състояние така, каквото е очакването на ръководството за неговото използване и извличане на бъдещи икономически ползи. Тоест за да може да се използва този офис според неговото предназначение, предприятието следва да извърши съответните разходи за привеждането му в работно състояние. Поради тази причина всички гореизброени от предприятието разходи попадат в хипотезата на точка 4.1, буква „г“ от СС 16, които изискват тяхната стойност да се включи в цената на придобиване на ДМА, а не да се отчитат като ремонти и/или подобрения на актива. Разходи за ремонт или подобрения могат да възникнат едва след като предприятието вече е оценило и първоначално признало придобитият ДМА, съгласно изискванията на точки от 4 до 4.7 от СС 16.
Според точка 4 от приложимият за целта СС 16 – Дълготрайни материални активи, първоначално всеки закупен (придобит) ДМА следва да се оцени по неговата цена на придобиване, която е сбор от покупната цена, платените мита, невъзстановими данъци (например платено ДДС, за което предприятието няма право на данъчен кредит по реда на ЗДДС) и всички преки разходи, които са необходими за привеждането на актива в работно състояние.
В точка 4.1 от СС 16 са дадени примери за преки разходи, необходими за привеждането на актива в работно състояние, в съответствие с неговото предназначение както следва:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Видно от представената ситуация, закупеният имот не е бил в работно състояние така, каквото е очакването на ръководството за неговото използване и извличане на бъдещи икономически ползи. Тоест за да може да се използва този офис според неговото предназначение, предприятието следва да извърши съответните разходи за привеждането му в работно състояние. Поради тази причина всички гореизброени от предприятието разходи попадат в хипотезата на точка 4.1, буква „г“ от СС 16, които изискват тяхната стойност да се включи в цената на придобиване на ДМА, а не да се отчитат като ремонти и/или подобрения на актива. Разходи за ремонт или подобрения могат да възникнат едва след като предприятието вече е оценило и първоначално признало придобитият ДМА, съгласно изискванията на точки от 4 до 4.7 от СС 16.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "ЗДДС – 23 казуса и техните решения"!
Подобни статии от категория ДМА
11Май2026
Счетоводно и данъчно третиране на амортизации, преоценка на активи и оперативен лизинг
от Христо Досев
на 11 Май 2026
11Май2026
Промяна на прага на същественост за ДМА и отражение върху вече заведени активи
от проф. д-р Стоян Дурин
на 11 Май 2026
18Февр2026
Отчитане и данъчно третиране на амортизации при преустановена производствена дейност и последваща продажба на активи
от Бойко Костов
на 18 Февр 2026
04Февр2026
Счетоводно и данъчно третиране на разходи и активи, финансирани по програма
от Христо Досев
на 04 Февр 2026
20Ноем2025
Данъчно третиране на разходи за изграждане на локално платно и инфраструктура върху имот на физически лица
от Христо Досев
на 20 Ноем 2025
Последно актуализиран на 11 Юни 2026