Отразяване на фактури при ВОД с авансови и отложени плащания по договор с чуждестранен клиент

Българско дружество – доставчик с ДДС регистрация в България, сключва договор с френска компания - клиент с ДДС регистрация във Франция, за производство и продажба на метални съоръжения. Условията са FSA - в цеха на доставчика. Произведените изделия ще се транспортират от френския клиент от България до ВЕЦ във Франция. В договора са предвидени няколко плащания фактуриране:
- три плащания, преди ВОД за общо 70%;
- четвърто плащане след ВОД за 25%;
- пето плащане след монтаж на съоръженията за 5%.
За първите три плащания, преди ВОД, българската фирма ще издаде фактури, каквото е изискването по договора, въпреки че според ЗДДС не е задължително. Фактурите се считат за авансови, тъй като плащането е преди осъществяване на ВОД. Българската фирма няма да отрази авансовите фактури в дневника за продажби в периода на издаването им, ще ги включи през периода на данъчното събитие – когато се осъществи ВОД. Ще се получи следната схема:
- Първо плащане – издава се фактура, не се включва в дневника за продажбите;
- Второ плащане – издава се фактура, не се включва в дневника за продажбите;
- Трето плащане – издава се фактура, не се включва в дневника за продажбите;
- Четвърто плащане, след ВОД – издава се фактура, включва се в дневника за продажбите в периода на издаване на фактурата за ВОД. В същия период заедно с нея в дневника за продажбите се включват и другите три авансови фактури, въпреки че са издадени в по-ранни данъчни периоди. Сумата на четирите фактури се отразява във VIES декларация. Правилно ли е това?
- Петото плащане фактуриране по договора, след монтаж на съоръженията, е предвидено да е една година, след извършване на ВОД. Монтажът не е задължение на българския доставчик, само плащането е обвързано с момента на монтаж. Как следва да се отрази фактурата за петото плащане в дневниците, при положение че ВОД вече е извършена преди една година?