Отпускане на безлихвен заем в ООД или ЕООД от съдружник
Христо Досев
на 08 Апр 2026

Въпрос: ➤ Може ли съдружник в ООД/ ЕООД да отпусне безлихвен заем на дружеството?
Отговор:
От търговско-правна гледна точка отпускането на паричен заем става съгласно изискванията на Раздел V на Особената част на Закона за задълженията и договорите (чл. 240 и чл. 241 от ЗЗД). Съгласно изискванията на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено[1]. Тоест от правна гледна точка кредиторът – било то ФЛ или ЮЛ (не се отнася до банките), е в правото си да определя, дали и колко ще е неговото възнаграждение при сделка за отпуснат паричен заем под формата на лихва. Тоест ако кредиторът и кредитополучателят се уговорят за отпуснатият паричен заем да не се дължи лихва, то такова търговско споразумение е напълно законно и допустимо от търговското законодателство. В този ред на мисли можем да обобщим, че съдружник в дружество с ограничена отговорност може да отпусне на предприятието в което участва безлихвен заем, тъй като подобна сделка е допустима по реда на чл. 240 от ЗЗД.
Следва да се има предвид, че данъчните закони в определени хипотези преобразуват осъществените търговски сделки и счетоводни резултати по специфични правила, във връзка с облагане на доходите (ЗДДФЛ) и печалбите (ЗКПО) на данъчно задължените физически и юридически лица. Именно в ЗДДФЛ е предвиден механизъм за предотвратяване на данъчното облагане. Съгласно чл. 77 от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В конкретната хипотеза е налице сделка между свързани лица[2] – дружество и съдружник в дружеството, при която сделка нейната цена не е определена по пазарни нива, а е безвъзмездна.
Предотвратяването на отклонението от данъчно облагане е регламентирано в чл. 16 от ЗКПО. Съгласно ал. 1 от цитираната данъчна норма когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В допълнение ал. 2, т. 3 на чл. 16 от ЗКПО пояснява, че като отклонение от данъчното облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми.
Ето защо за целите на ЗДДФЛ предоставеният от страна на съдружника безлихвен заем на дружеството, в което лицето е съдружник представлява отклонение от данъчното облагане. В този смисъл, независимо че физическото лице не е получило доход от лихва, същото за данъчни цели ще се смята че е получило доход от лихва, определена по пазарни нива.
Този доход съгласно изискванията на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ представлява облагаем доход, като на облагане подлежи брутната сума на лихвата, определена при използването на пазарен лихвен процент.
Ето защо обобщавайки всичко казано до тук ще кажем, че от търговско-правна гледна точка няма проблем съдружник да даде безлихвен заем на дружеството в което той е съдружник. За данъчни цели обаче ще се приеме, че този паричен заем е предоставен по пазарни лихвени равнища, в резултат на което физическото лице – кредитор ще формира облагаем доход от лихви по чл. 35 от ЗДДФЛ, върху брутната сума на която ще дължи 10% данък.
Физическото лице – кредитор следва да декларира този облагаем доход в годишната си данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, като попълни приложение № 6 (Образец 2061) и посочи размера на лихвата, определен по пазарни нива под код 603 - Лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг.
Следва да се има предвид, че данъчните закони в определени хипотези преобразуват осъществените търговски сделки и счетоводни резултати по специфични правила, във връзка с облагане на доходите (ЗДДФЛ) и печалбите (ЗКПО) на данъчно задължените физически и юридически лица. Именно в ЗДДФЛ е предвиден механизъм за предотвратяване на данъчното облагане. Съгласно чл. 77 от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В конкретната хипотеза е налице сделка между свързани лица[2] – дружество и съдружник в дружеството, при която сделка нейната цена не е определена по пазарни нива, а е безвъзмездна.
Предотвратяването на отклонението от данъчно облагане е регламентирано в чл. 16 от ЗКПО. Съгласно ал. 1 от цитираната данъчна норма когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В допълнение ал. 2, т. 3 на чл. 16 от ЗКПО пояснява, че като отклонение от данъчното облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми.
Ето защо за целите на ЗДДФЛ предоставеният от страна на съдружника безлихвен заем на дружеството, в което лицето е съдружник представлява отклонение от данъчното облагане. В този смисъл, независимо че физическото лице не е получило доход от лихва, същото за данъчни цели ще се смята че е получило доход от лихва, определена по пазарни нива.
Този доход съгласно изискванията на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ представлява облагаем доход, като на облагане подлежи брутната сума на лихвата, определена при използването на пазарен лихвен процент.
Ето защо обобщавайки всичко казано до тук ще кажем, че от търговско-правна гледна точка няма проблем съдружник да даде безлихвен заем на дружеството в което той е съдружник. За данъчни цели обаче ще се приеме, че този паричен заем е предоставен по пазарни лихвени равнища, в резултат на което физическото лице – кредитор ще формира облагаем доход от лихви по чл. 35 от ЗДДФЛ, върху брутната сума на която ще дължи 10% данък.
Физическото лице – кредитор следва да декларира този облагаем доход в годишната си данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, като попълни приложение № 6 (Образец 2061) и посочи размера на лихвата, определен по пазарни нива под код 603 - Лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг.
____________________
[1] Това разпореждане не се отнася до банките.
[1] Това разпореждане не се отнася до банките.
[2] Съгласно § 1, т. 3, буква „е“ от ДР на ДОПК, свързани лица са дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "ЗДДС – 23 казуса и техните решения"!
Подобни статии от категория Доходи
17Февр2026
Удръжки върху хонорар на лице, работещо във Великобритания, но положило труд за българска фирма
от Христо Досев
на 17 Февр 2026
03Ноем2025
Задължения към НАП при превод на доход от САЩ към лична сметка на българско лице, постоянно пребиваващо в чужбина
от Елена Илиева
на 03 Ноем 2025
16Окт2025
Удържане, отчитане и внасяне на данък при източника във връзка с услуга, предоставена от немски инженери
от Христо Досев
на 16 Окт 2025
05Юни2025
Счетоводно и данъчно третиране на наем за жилище на работници
от Христо Досев
на 05 Юни 2025
04Февр2025
Деклариране в справка по чл. 73, ал. 1 или чл. 73а на наем, плащан на румънско ФЛ
от Елена Илиева
на 04 Февр 2025
Последно актуализиран на 12 Април 2026