Определяне на данъчната основа при доставка на ОТУ - приложение на чл. 136 и чл. 139 от ЗДДС

Дружество, регистрирано по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и притежаващо туроператорски лиценз, извършва услуги по организиране на детски лагери в планината. Предоставяната услуга включва транспорт, настаняване, храна и развлечения. Може ли да се приеме, че дружеството извършва доставка на обща туристическа услуга по смисъла на чл. 136 от ЗДДС и съответно данъчната основа да се определи по реда на чл. 139 от ЗДДС? При определяне маржа на доставката кои стоки и услуги биха били приложими, като се има предвид, че част от транспорта се извършва с автомобили, собственост на дружеството, а друга част от подизпълнители със съответстващ документ понякога от БДЖ или с автобусен транспорт? Настаняването често е в хижи или в палаткови лагери, за които няма прилежащ данъчен документ. Изхранването е чрез хранителни продукти, закупени от хранителни вериги или от местни търговци, които лагеруващите често приготвят сами, тоест няма документ за предоставена услуга, а само за закупени хранителни продукти. Водачите на групата са лицензирани гидове, разходите по техните хонорари и осигуровки могат ли да се приемат като услуга по смисъла на чл. 139 ал. 1 т. 2 и да бъдат включени при определяне на данъчната основа? Ако дружеството извършва само доставки на обща туристическа услуга и определя данъчната си основа по реда на чл. 139 от ЗДДС, би ли имало право на данъчен кредит за останалите покупки на стоки и услуги, които извършва – канцеларски материали, телекомуникационни услуги, спортно оборудване и екипировки, необходими за предоставяне на услугите си?