Определяне на данъчна основа на данък върху разходите за служебен автомобил

Дружеството ни има закупен автомобил с брой за места за сядане 6+1, закупен с договор за финансов лизинг. За закупуването му е ползван данъчен кредит и ежемесечно се начисляват амортизации при определена счетоводна годишна амортизационна норма в размер на 10 на сто, не превишава размера, определен в ЗКПО. Съгласно вътрешна разпоредба фирмата е определила начин на ползване на автомобила в съотношение лични нужди 30 на сто и за служебни цели 70 на сто. Ежемесечно се изготвя прокотол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на ДДС на ползвания данъчен кредит при закупуването на автомобила и изразходваното през месеца гориво, предоставено за лично потребление на автомобила. Как се определя данъчната основа при определяне на данък върху разходите на основание чл. 215а от ЗКПО? Включват ли се всички разходи за експлоатация на конкретното превозно средство, а именно: данък върху превозното средство, застраховка каско, застраховка гражданска отговорност, лихви по лизингови вноски и платени винетни такси? В размера на данъчната основа включва ли се размера на амортизационните норми, определени през периода? Приложима ли е разпоредбата на чл. 215, ал. 2, т. 2 от ЗКПО като общия размер на всички направени разходи се умножи в съотношение 50 на сто или се спазва определеното в дружеството разпределение на ползване на актива в сътношение за лично ползване в размер 30 на 100?