Облагане на разходи за поддръжка на автомобил за транспорт на служители като социални разходи

Правилно сте се ориентирали, че предоставянето на безплатен транспорт от местоживеенето до местоработата от работодателя на работниците и служителите представлява социален разход, предоставен в натура, който е свободен от облагане с данък върху разходите при условията на чл. 210 от ЗКПО. Съгласно ал. 2 от разпоредбата, освобождаването не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии и разходът е облагаем с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от закона.

Съгласно чл. 212 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година. Съгласно § 1, т. 34. от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието.

Следователно данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е пълният размер на счетоводните разходи, които са отчетени за сметка на работодателя във връзка с предоставянето на социалната придобивка.

Тъй като в случая става въпрос за лек автомобил, който се използва както за предоставянето на социалната придобивка, така и в рамките на дейността, данъчната основа върху разходите би следвало да се определи на същия принцип, на който се определя данъчната основа за облагане с данък върху разходите в натура при смесено ползване на автомобил по чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО. За активи, които са данъчни амортизируеми активи, се взема размерът на данъчните, а не на счетоводните амортизации.

Въз основа на документацията за използването на автомобила (най-често пътни листа, пътна книжка или под.) се изчисляват километрите или часовете за годината, които съответстват на използването на автомобила за предоставяне на социалната придобивка и се разделят на общия пробег или общото време на използване на автомобила за годината. С този коефициент се умножава общият размер на отчетените счетоводни разходи за годината, свързани с автомобила, като вместо размера на счетоводните амортизации се взема размерът на данъчните. Така получената стойност представлява данъчната основа за определяне размера на данъка върху разходите, тъй като явно дружеството не реализира приходи, свързани с тези разходи.