Облагане на бонуси за съдружници в ООД

За определянето на данъчните и осигурителни задължения във връзка с придобит доход от физическо лице е от значение на първо място видът на дохода. В случая явно се касае за доход във връзка с положен труд и предвид договорните взаимоотношения между лицата и платеца на дохода сумите, които дружеството ще изплати на съдружника и управителя като премия (бонус), представляват доходи от трудови правоотношения и се облагат по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ и за тях се дължат осигурителни вноски.

 

Във въпроса няма достатъчно информация, за да се изчислят с точност данъчните и осигурителните задължения на лицата при посочените хипотези и ще разгледаме само принципно начина на облагане на доходите в двата случая. На първо място следва да уточним, че долупосоченото данъчно и осигурително третиране не зависи от това, дали доходът ще бъде изплатен на двете лица или само на едното, т.е. дали дадено лице ще получи 50000 лв. или 100000 лв. няма принципно значение.

Режимът за данъчно облагане и в двата случая е еднакъв – от брутния размер на възнаграждението се приспадат дължимите осигурителни вноски, които са за сметка на лицето и остатъкът се облага с 10% данъчна ставка. Данъкът се внася авансово по чл. 42 от ЗДДФЛ до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на дохода и се декларира с декларация обр. 6 с код 8. При определяне на данъчната основа за дохода по договора за управление от брутния размер се приспаднат удържаните задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, които са за сметка на лицето. За определяне на данъчната основа на съдружника, упражняващ личен труд в дружеството, се приспада размерът на осигурителните вноски върху авансово определения осигурителен доход, ако лицето се самоосигурява чрез дружеството. Когато определеният авансов осигурителен доход за месеца е по-нисък от размера на полученото възнаграждение или лицето не се осигурява чрез дружеството много често се явява надвнесен данък, който се изравнява с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

За определяне на осигурителните вноски на лицето, наето по договор за управление, доходът се разпределя за периодите, за които се отнася възнаграждението и за всеки от месеците се ограничава до размера на максималния осигурителен доход, като се вземат предвид и всички останали доходи на лицето за съответния месец, т.е. аналогично на допълнителните трудови възнаграждения (премии) на лицата, наети по трудови правоотношения по КТ.

Самоосигуряващите се лица в течение на годината внасят авансово осигурителни вноски върху определен от тях месечен осигурителен доход, не по-малък от минималния размер, определен със ЗБДОО за съответната година, като не е задължително този авансов осигурителен доход да е обвързан с реално получените възнаграждения. С подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход, като за целта общият сбор от получените за годината доходи като самоосигуряващо се лице се разделя на броя на месеците, през които е извършвана дейността и помесечно се ограничава до размера на максималния осигурителен доход. Така полученият окончателен размер на осигурителния доход се съпоставя с избрания авансов размер за годината и за превишението на окончателния над авансовия се довнасят осигуровки.

В конкретния случай, ако приемем, че лицето получава през годината месечно възнаграждение от 1000 лв. и съответно се осигурява авансово върху тази сума, при получаване на премия от 50000 лв. окончателният осигурителен доход ще се определи по следния начин:
12 * 1000 лв. + 50000 лв. = 62000 лв./ 12 месеца = 5166,67 лв.

Сумата се ограничава до размера на максималния осигурителен доход от 3000 лв. за месеците от януари до март 2022 г. и 3400 лв. за месеците от април до декември 2022 г. и съответно окончателният осигурителен доход ще е равен на:
3*3000 лв. + 9*3400 лв. = 39600 лв.
авансовият осигурителен доход е равен на 12*1000 лв. = 12000 лв.

Съответно с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ лицето следва да довнесе окончателен размер на осигурителните вноски върху разликата от 27600 лв.

За опростяване на примера приемаме, че лицето няма други доходи като самоосигуряващо се лице, извън посочените. Ако например е извършвало и услуги по граждански договор с друго дружество, в което не е съдружник и за този доход платецът не е удържал и внесъл осигуровки и данък, тези доходи също се добавят в изчисленията.

 

С уважение:

Още за доходи:

Нормативна рамка

ЗДДФЛ

КСО

ЗЗО

КТ

ЗБДОО 2022