Начисляване на ДДС върху доходи от извънтрудови правоотношения

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Видно от текста, най-важното условие за облагане с ДДС е лицето да извършва дейност, която отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 и да не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба. Ал. 3 определя, че не е независима икономическа дейност дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение, по правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

Според последователната практика на Съда на Европейския съюз (Решения на СЕС по дела С-202/90 и С-355/06), когато лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, както и за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо. По начало критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (дали лицето само организира дейността си или не и дали то е организационно свободно), възнаграждението и особено рискът от извършване на дейността – дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от предприятието, в което работи.

В случая трябва да прецените доколко адвокатът носи риск и отговорност при изпълнението на извънтрудовите правоотношения. Ако дейността не попада в изключенията на чл. 3, ал. 3 от закона, тогава дейността му ще се счита за независима и доходите следва да бъдат обложени с ДДС. Данъчната основа ще включва цялото възнаграждение, включително данъци и осигуровки, ако са дължими. Съгласно чл. 67, ал. 2 от закона, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.