Кредитни известия към ФЛ, платили за несъстояла се заради извънредното положени екскурзия

Туроператор e регистриран по ЗДДС. Предлага ОТУ на български физически лица и прилага специалния ред на облагане на маржа. През март трябваше да се осъществи екскурзия до страна от ЕС, като във връзка с това пътуване с всеки клиент е сключен договор за организирано пътуване и са издадени съответните фактури - над 120 бр. - за направени плащания преди датата на пътуването - авансово и окончателно. В основанието на фактурите подробно са описани параметрите на екскурзията: дестинация, продължителност, начална и крайна дата, а ДДС не е начислено съгласно чл. 86, ал 1 от ППЗДДС. Предвид извънредното положение и съгласно Заповед от 17.03.2020 г. на министър Ангелкова са преустановени всички действия по Закона за туризма, в това число изходящ туризъм с цел екскурзии. След приключване на извънредното положение с всеки един от клиентите ни ще се проведе разговор и ще му бъде предложен вариант да получи ваучер за размера на платената екскурзия, с който да се включи в друга организирана от туроператора екскурзия или при отказ платената сума ще му бъде възстановена. Обаче към момента е ясно, че екскурзията не е проведена и съответно не е настъпило данъчно събитие. Туроператорът вече е издал КИ по всички фактури в 5-дневен срок съгласно разпоредбите на чл. 115 от ЗДДС над 120 бр., в резултат на това се формира голямо кредитно салдо по сметка 411, а сумите дължими към клиентите ще останат като задължение повече от един данъчен период.
Във връзка с това въпросите са следните:
1. Колебанията ни са по отношение на тези неразплатени - „висящи“ - суми в следствие на издадените КИ. Може ли да бъдат определени просто като разчет/ задължение и има ли нормативна/ данъчна разпоредба, която нарушаваме, невръщайки тези суми на клиентите в 5-дневен срок от издаване на КИ и възможно ли е тези задължения да бъдат определени от проверяващите като аванс, а от там и да попаднем в хипотеза, че след като не са върнати, е трябвало да издадем нови фактури за тях с основание аваnс?
2. Какво би ги определило като аванс за ОТУ при положение, че към момента не разполагаме с нов договор, анекс, споразумение или какъвто и да е друг документ или дори устна договорка, а след като не разполагаме с такъв, как бихме доказали, че това е аванс за ОТУ и съответно във фактурата не се начислява ДДС съгласно чл. 86, ал. 1 от ППЗДДС?
3. В случай че тези суми бъдат определени като аванс и при положение, че клиентите ни са физически лица платили по банков път, с какъв документ обобщен може да заменим издадането на нов брой поименни фактури отново над 120 бр., аргументирайки се с чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС?