Издаване на касова бележка при онлайн продажби и обработка на плащанията от доставчик на платежна услуга

Търговското дружество извършва само и единствено онлайн продажби на услуги на чуждестранни физически или юридически лица (физ. лица са европейски граждани и граждани на трети държави). Дружеството няма собствени или наети помещения, офиси, складове или части от недвижими имоти, a сървърите, служещи за предоставяне на онлайн услугите му, се намират извън територията на България. Дружеството няма наети служители на територията на България. Дружеството използва единствено адрес на управление, предоставен му от български доставчик на услуги чрез договор за виртуални офис услуги.

Уточнение: ЗДДС вменява задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставкипродажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка. ЗДДС дефинира понятието касова бележка като хартиен документ, регистриращ продажба/ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство или от одобрена ИАСУТД. При тълкуване на въпросното задължение за издаване на касова бележка, следва да вземем предвид понятията „търговски обект“, и „електронен магазин“, дефинирани в ДР на ЗДДС, както и определението за Договор от разстояние, уредено в чл. 45 от Закона за защита на потребителите.

Първи въпрос: Дружеството попада ли в изискванията на ЗДДС и Наредба Н-18 за издаване на касова бележка? Дружеството попада ли под определението на „търговски обект“, а ако не попада, попада ли под определението за „електронен магазин“? Следва ли да се прилага българският Закон за защита на потребителя и по-специално член 45 от ЗЗП?

Втори въпрос: Следва ли българско търговско дружеството да издава касова бележка, ако плащането се извършва чрез банкова кредитна или дебитна карта, но всички плащания се обработват първо от доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС и Директива 20152366 (PSD2) и след това се изпращат от Доставчика към Дружеството чрез банков превод? Следва ли да приемем, че доставчик на платежна услуга, вписан в които и да е от 5-те списъка на БНБ по ЗПУПС, отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, като попада в изключенията на същия и дружеството не следва да издава касова бележка, ако плащането е обработено от него?

Уточнение: За да може едно дружество да се възползва от изключението на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18, то следва доставчикът на платежната услуга да е вписан в списъците на БНБ. Следва да уточним, че БНБ води публично достъпни регистри, като към момента поддържа 5 регистъра по ЗПУПС. Според чл. 3 от ЗПУПС и член 1 от Директива 20152366 (PSD2) доставчици на платежни услуги са: банки, дружества за електронни пари, платежни институции, доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка, ЕЦБ и националните централни банки. Дружеството работи с дружества, които са вписани в Списък на дружествата за електронни пари и същевременно са посочили, че ще извършват и платежни услуги по смисъла на PSD2, но същите дружества не фигурират в Списъка на платежните институции.