Документиране и данъчно третиране на изплащане на хонорар към белгийско ФЛ

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, препращащи към § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО плащанията с източник Република България[1] за всякакви услуги от консултантско естество, извършени от чуждестранно лице, се определят като „възнаграждения за технически услуги“. Тези доходи подлежат на облагане с окончателен данък съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Размерът на този окончателен данък е 10 на сто и същият се удържа и внася от предприятието платец на доходите в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода (чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ). За така дължимия данък предприятието следва да подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължими данъци. Същата се подава в срока за плащане на данъка – т.е. до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

В допълнение на тези разпоредби чл. 75 от ЗДДФЛ регламентира, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Именно такъв договор се явява подписаната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Народна република България и Кралство Белгия. Разпоредбите на спогодбата предвиждат при изплащане на възнаграждения за технически услуги да не се удържа данък при източника. Изключение от тези разпоредби има, когато се извършват плащания за технически услуги, ако тези плащания са свързани с ползване или отстъпване правото на ползване върху права или имущества, посочени в чл. 12, ал. 3 от Спогодбата, а именно плащания за ползване или отстъпване правото на ползване на авторско право върху произведения на литературата, изкуството или науката, включително кинотворби, и филми и ленти за радио- и телевизионни предавания, патенти, фабрични или търговски марки, чертежи или модели, планове, формули или секретни процедури, както и за ползване на машинни програми, промишлено, търговско или научно оборудване и за информация, свързана с придобит опит в областта на промишлеността, търговията или науката (ноу-хау).

Или ако плащането към физическото лице не попада сред посочените по-горе (чл. 12, ал. 3 от СИДДО), разпоредбите на СИДДО не предвиждат удържане на данък при източника, а ако изплатените доходи попадат сред посочените в чл. 12, ал. 3 от СИДДО то разпоредбите чл. 12, ал. 2 на СИДДО предвиждат прилагане на намалена ставка в размер на 5 на сто. И в двата случая, за да приложи фирмата разпоредбите на СИДДО следва да се спазят процедурите предвидени в глава ХVI, раздел III, чл. 135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно посочените разпоредби, ако реализирания доход от чуждестранното лице не надвишава 500000 лева годишно[2], какъвто е конкретния случай, за да се приложат разпоредбите на СИДДО чуждестранното лице следва да удостовери пред платеца на дохода обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК, а именно да представи: удостоверение за местно лице на Белгия за годината на реализиране на дохода (издадено от компетентните данъчни власти на Белгия), декларация по чл. 137, ал. 3 от ДОПК за действителен притежател на дохода и за липса на място на стопанска дейност в страната, с което е свързан реализираният доход. Едва след представяне на тези документи местното лице може да приложи разпоредбите на СИДДО и да не удържи данък при източника или да удържи данък в намален размер от 5 на сто. Обръщаме внимание и на текста на чл. 275а от ДОПК, който предвижда прилагане на имуществена санкция в размер на до 5 на сто от размера на невнесения данък в случай, че разпоредбите на СИДДО са приложени преди да са предоставени необходимите за това доказателства.

Не на последно място следва да се има предвид, че предприятието, което е приложило СИДДО с удостоверяване на обстоятелствата пред него (при изплащане на доходи в размер до 500000 лева) следва да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК. Същата се подава в срок до 31 март на годината следващата годината на предоставяне на данъчни облекчения съгласно СИДДО.

Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, предприятията, платци на доходи, подават справка за изплатените доходи по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, т.е. Ако вие приложите СИДДО и имате задължение за подаване на декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, за декларираните в тази декларация доходи нямате задължение да ги посочвате в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Обръщаме внимание, че посочената от вас справка по чл. 73а се подава за изплатени/ начислени възнаграждения в полза на физически лица от ЕС за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество  и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 6 (авторски и лицензионни възнаграждения) и чл. 37, ал. 1, т. 9 (доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия). Т.е. видът на изплащания от Вас доход не попада в доходите, подлежащи на деклариране в справката по чл. 73а от ЗДДФЛ.

Обръщаме внимание на обстоятелството, че докато с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се декларира удържаният данък на база на начисления доход, с декларацията по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се декларира само действително изплатеният доход , както и удържаният данък, който предприятието е декларирало с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. При откриване на грешка в данните, предоставени за конкретно физическо лице след срока (28 февруари на следващата година) задължените лица имат право да правят промени в тези данни в срок до 30 септември на годината, през която е предоставена информацията.

Ако по някаква причина сте пропуснали да удържите и декларирате окончателния данък по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да поясним, че в закона няма регламентирана процедура за подаване на коригираща декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за стар период, или пък няма процедура при която да включите пропуснатите данни в редовната (последната) декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. При подобна хипотеза най-правилният подход е да се съобразите с разпоредбата на чл. 103 от ДОПК. След като се открие грешка след изтичане на законоустановения срок за извършване на корекции, промяната се извършва чрез подаване на молба в свободен текст в компетентната ТД на НАП, в която следва да опишете естеството на грешката и допуснатото неспазване на разпоредбите на ЗДДФЛ. В точи случай съобразно чл. 103 от ДОПК несъответствието може да се отстрани, като НАП Ви покана в 14-дневен срок да подадете отново пропуснатата декларация, посредством която ще отстраните несъответствието и грешката.

Относно документирането на изплащането на дохода следва да посочим, че предприятието следва да издаде първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, адресиран до външен получател. Същият следва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

При условие че сметката за изплатени суми съдържа като минимум изискваната по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. информация, то тогава стопанската операция може да се документира и с подобен първичен счетоводен документ.