Деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск във връзка със закупуване на тор

Декларирането и фискалният контрол върху превоза на стоки с висок фискален риск (СВФР) са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Наредба Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Списъкът на СВФР се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Този списък включва стоки, които традиционно са обект на данъчни измами, като например торове, плодове и зеленчуци, месо, млечни продукти и други.

Торовете, попадащи в списъка са:
 

 
Съгласно действащата нормативна уредба, задължението за предварително деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск възниква, когато превозът се извършва с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона и е във връзка с доставка (продажба) на такива стоки. Данните се подават от доставчика или продавача преди започване на натоварването на транспортното средство, а получателят потвърждава получаването на стоката след пристигането ѝ. Законът предвижда и изключения от задължението за деклариране, като например при превоз за крайно потребление или когато стоките са предназначени за обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, ако за всеки отделен обект стоките са с тегло до 500 кг и/или стойност до 5000 лв. без ДДС.

В посочения случай собствеността върху торовете е прехвърлена на купувача още през месец юли, като стоката се съхранява в склада на продавача до месец септември. През септември купувачът организира превоз със собствен транспорт от склада на продавача до своето поле. Ако торовете се използват за крайно потребление, тоест директно за нуждите на земеделския производител, превозът попада в изключението, предвидено в чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-5, и не подлежи на предварително деклариране. Освен това, ако стоката е предназначена за обект на купувача, а теглото ѝ не надвишава 500 кг и/или стойността ѝ е до 5000 лв. без ДДС, се прилага и изключението по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба Н-5, и също не възниква задължение за деклариране.

На база на горното, в конкретния случай не възниква задължение за предварително деклариране на превоза на тора по Наредба Н-5, тъй като доставката е за крайно потребление от страна на купувача. Ако попада в изключението за тегло и/или стойност на стоката, също не подлежи на деклариране. Ако обаче стоката се използва за последваща продажба или влагане в производство с цел продажба и не са изпълнени условията за изключение, тогава би възникнало задължение за деклариране. Във всички останали случаи, когато превозът е за собствени нужди на купувача и попада в изключенията по чл. 13 от Наредба Н-5, не се изисква предварително деклариране по реда на Наредбата.