Декларации и справки, подавани във връзка с онлайн магазин

Съгласно § 1, т. 87 ДР на ЗДДС, „електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение и чрез който се извършва продажба на стоки/ услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

На основание чл. 118, ал. 3, изр. последно и ал. 3а от ЗДДС, в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с Наредба Н-18 от 2006 г. В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Фискалното устройство за електронен магазин трябва да регистрира и отчита всяка продажба чрез отпечатване на фискален бон или чрез генериране на фискален бон в електронен вид. Генерираният фискален бон в електронен вид трябва да отговаря на изискванията на наредбата за издаване на фискален бон на хартиен носител с изключение на изискването за отпечатване.

Чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. предвижда лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/ услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 от наредбата.

От съществено значение дали електронен магазин следва да се регистрира в НАП е начинът на организиране на дейността, начините, чрез които клиентите/ потребителите заплащат за стоката и дали е налице задължение за издаване на фискален бон за извършената продажба.

В конкретния случай за всяко лице, което извършва продажба на стоки/ услуги чрез софтуер, отговарящ на определението за електронен магазин (независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет) и приема плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, е налице задължение за подаване на Приложение № 33 (преди започване на дейност по продажби на стоки/ услуги чрез електронен магазин). При подаване на информация по чл. 52р от наредбата (приложение № 33) на електронния магазин се присвоява уникален номер.

Следва да се има презвид, че считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/ системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3 ал. 17 от Наредба Н-18/ 2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби, вместо с фискален или системен бон, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:
1. софтуерът/ софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от Наредбата; и
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай съгласно чл. 52т ал. 2 от Наредбата лицето, ползващо алтернативната възможност по чл. 3 ал. 17 от Наредбата, е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл, съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Само за лицата, избрали да прилагат алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18/ 2006 г., е налице задължение за подаване на стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38 от наредбата.

По отношение на другите декларации и срокове, визирани във въпроса следва да се посочи, че електронната търговия със стоки, от гледна точка на отчетността, документирането и облагането, не е по-различна от обичайната търговска дейност. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.

При извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи дейност чрез реални магазини.