ДДС третиране при тристранна търговия със стоки между Турция, България, Италия и трети държави

Когато стоката се изпраща от трета страна и получател е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката ще се определи по реда на чл. 17, ал. 2 от закона и ще е там, където е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.

В случаите, когато стоката тръгва от Турция и се изпраща до друга трета страна /Англия/, мястото на изпълнение ще е в Турция, т.е. извън страната. Когато мястото на изпълнение на доставката е извън страната, доставката не се облага на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Доставката следва да се отрази в дневника за продажби в колона 23.
 
Когато стоката тръгва от трета страна и е изпратена до държава членка, в ЕС ще се осъществи внос и митническите власти следва да начислят мита и ДДС или да приложат специален режим на внос с последващ ВОД.

Ако стоката тръгва от Турция и се изпраща в Италия, е важно да се уточни коя фирма ще осъществи вноса в Италия – българската или италианска.

Тъй като българската фирма има регистрация по ДДС в Италия, мога да допусна, че българската фирма ще е вносителят. Доставките след освобождаване на стоката от митницата ще са с място на изпълнение в Италия и следва да се отчетат в италианската декларация. Тъй като ще бъдат издавани фактури по реда на италианското законодателство, за целите на българския ЗДДС, доставките ще са с място на изпълнение извън страната и следва да намерят отражение в отчета за продажби по чл. 119 като се отразят в колона 23 от дневника за продажбите.   

Ако вносител в Италия е италианска фирма, тогава българската фирма ще извърши доставка с място на изпълнение извън Италия и няма да има задължение да отчита доставката в италианската декларация. За целите на ЗДДС в дневника за продажбите доставката ще се отрази отново в колона 23.