ДДС третиране на трансгранични консултантски услуги и възнаграждение към чуждестранно физическо лице

Когато извършвате консултантска услуга към данъчно задължено лице, която не е свързана с недвижим имот, мястото на изпълнение ще се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Регламент 282/2011 в чл. 18, пар. 3 определя условията, при които следва да се приеме, че получателят на услугата, който е установен извън ЕС, е данъчно задължено лице. 
 
3. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компе- тентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
 
След като получателят на услугата е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение ще е там, където получателят е установил своята независима икономическа дейност. В случая правилно издавате фактурата без начислен данък, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС и правилно отразявате фактурата в колона 23 от дневника за продажби и клетка 18 от справка-декларацията.
 
Когато получавате услуги от лица, които не са установени в страната, за да стане данъкът изискуем от получателя, следва да са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона. Ако мястото на изпълнение на тези услуги се определя в страната, важно е да се определи статута на доставчиците. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Ако физическите лица, извършват независима икономическа дейност, тогава условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона ще са изпълнени, което ще направи данъка изискуем от фирмата получател.
 
Обикновено, когато получавате фактура от физическо лице, неустановено в страната, това означава, че услугата му не е еднократна и следва да го считаме за данъчно задължено лице.

Когато данъкът е изискуем от получателя на услугата, данъкът се начислява с протокол по чл. 117, който се отразява в дневника за продажби в колони 14 и 15, а в дневника за покупки спрямо правото на данъчен кредит.