Данък при източника при получаване на заем от турска фирма с 50 на сто участие в капитала

Съгласно изискванията на чл. 12, ал. 5, точка 1 от ЗКПО, доходите от лихви, начислени[1] от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната. В същото време по силата на чл. чл. 195 от ЗКПО при начисляване доходи от лихви (доходи по чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО)  в полза на чуждестранни юридически лица, се удържа данък при източника в размер на 10 на сто от брутния размер на тези доходи. Изключение прави случая, когато се изплащат доходи на лице, което е местно на държава членка на ЕС и платецът на дохода е свързано лице с получателя на дохода – подробните изисквания за прилагане на това изключение са регламентирани в чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО. В допълнение можем да кажем, че по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО, "лихва" е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.

Дължимият данък следва да се удържи и внесе по сметка на ТД на НАП в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/ изплащането на дохода. В същия срок платецът на доходите е длъжен да подаде декларация за дължими данъци по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001). Размерът на дължимия данък от предприятието за съответното тримесечие се посочва в Част ІV Деклариране на дължимия данък на ред 5 Данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, колона 3 размер на дължимия данък за съответния период от платеца на дохода.

В същото време по отношение на международното данъчно облагане следва да се съобразим с изискването на чл. 13 от ЗКПО, според който предвижда, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. В конкретният случай подобен международен договор представлява спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).

По отношение на плащанията в полза на чуждестранните юридически лица, местни за данъчни цели в Турция, можем да кажем, че между България и Република Турция има подписана СИДДО за избягване на двойното данъчно облагане.

Съгласно чл. 11 от съответната СИДДО, лихвите, възниквали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите. Видно от разпоредбите, СИДДО с Република Турция не предвиждат по-благоприятен данъчен режим по отношение на облагането на доходите от лихви, поради което за Вашето предприятие – платец на доходите от лихви, остава единствената възможност да обложи брутният размер на дохода от начислените/изплатени лихви с 10% данък по реда на ЗКПО.
 
Съгласно чл. 22 от СИДДО с Република Турция, методът за избягване на двойно данъчно облагане, който се прилага по отношение на доходите от лихви е методът на данъчния кредит. Съгласно него двойното данъчно облагане се избягва, като местното лице на Турция има право да приспадане от дължимия от него данък в Турция сума, равна на данъка върху доходите, платен в България, но тази сума не може да надвишава тази част от данъка върху доходите, изчислен преди приспадането, която е причислима към доходите, които могат да бъдат обложени с данък в Турция. Практически прилагането на съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане се извършва по реда на турското данъчно законодателство, което обаче ние не познаваме и не можем да го коментираме в детайли.