Данъчно третиране на ваучери за храна към наети лица при намаление на възнаграждението на част от служителите

Дружество ни предоставя ваучери за храна на всички наети лица под формата на социална придобивка, пропорционално на отработеното време, в размер до 102,26 евро месечно на лице. Ваучерите са издадени от оператор, притежаващ необходимото разрешение съгласно приложимото законодателство. На всички наети лица се предоставят ваучери по едни и същи правила и условия, без оглед на заеманата длъжност или размера на трудовото възнаграждение. С двама от служителите са сключени допълнителни споразумения към трудовите им договори, с които договореното основно месечно трудово възнаграждение е намалено с по 15 евро. Независимо от това, на тези служители, както и на всички останали работници и служители в дружеството, се предоставят ваучери за храна при еднакви условия. Считаме, че предоставяните ваучери представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на ЗКПО, тъй като са общодостъпна социална придобивка за всички наети лица. При условие че са изпълнени всички останали изисквания на чл. 209а от ЗКПО, могат ли ваучерите за храна, предоставяни на служителите, чиито трудови възнаграждения не са намалявани, да бъдат третирани като необлагаеми социални разходи по реда на чл. 209а ЗКПО? В случай че за тези двама служители не са налице предпоставките за прилагане на чл. 209а ЗКПО, по кой ред следва да се извърши облагането на предоставените ваучери – като социален разход по реда на чл. 214 ЗКПО или като доход от трудово правоотношение по смисъла на чл. 24 ЗДДФЛ? В случай че се приеме, че е налице доход по трудово правоотношение, следва ли данъкът да бъде за сметка на работодателя, отчетен като разход, или за сметка на служителя, чрез удържане от трудовото му възнаграждение?