Данъчно третиране на разходи за квартира на работници при работа на строителни обекти

Строителна фирма извършва дейност на множество малки строителни обекти, които се намират в различни, близки населени места, съответно с различен ЕКАТТЕ. Работниците нямат постоянно място на работа и непрекъснатото се придвижват по обекти за изпълнение на възложените им задачи. При регистриране на трудовите договори се посочва ЕКАТТЕ 00000 и в договорите е записано, че изпълняват длъжността „…“ на строителните обекти на дружеството. Придвижването става със служебни лекотоварни автомобили, не се изплащат дневни пари, т.е. работниците не се считат командировани. Дружеството наема квартира в близост до обектите, като в договора за наем е записано „за жилищни нужди/ настаняване на работници на дружеството“. При необходимост ще се използва основно от работници, които живеят в отдалечени места, от които ежедневното придвижване до строителните обекти е невъзможно. Тълкуванията за характера на разходите за наем на квартира за работници са различни – необходимо присъщ разход, предвид основната дейност; част от трудовото възнаграждение; социален разход; разход в натура - лично ползване на нает актив; несвързан с дейността разход. При така описаната ситуация при нас как е правилно да се третират разходите за наем от счетоводна и данъчна гледна точка? Наемът е определен като дължима сума за месец, която не зависи от броя на работниците и дните, през които е използвана квартирата. Ако тълкуването е, че това е непаричен доход или социален разход, са дължими и осигуровки по принцип. При общо определен разход, без индивидуализиран размер за конкретен работник, върху каква сума ще се определи размера на осигуровките? Ако разходът се определя пропорционално на ползването по работници, платеният наем за времето на „неползване“ как ще се отчете?