Данъчно третиране на многонационални и големи местни групи предприятия

Правна база

 

В родното законодателство е транспонирана Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15.12.2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ, L 328/1 от 22 декември 2022 г.) (Директива (ЕС) 2022/2523/Директивата).

 

С Директива 2022/2523 са приети правила за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи фирми и големи изцяло национални групи, които оперират на единния пазар. Правилата са съобрзени със споразумението, постигнато от Приобщаващата рамка на ОИСР на 08.10. 2021 г. за решение за справяне с данъчните предизвикателства от дигитализацията на икономиката, както и в съответствие с Модела на правила на ОИСР за минимално данъчно облагане на печалбите на големите многонационални групи фирми, публикуван на 20.12.2021 г.

 

В ЗКПО е създадена част V „а“ с чл. 260а – чл. 260я35. Разпоредбите ѝ съдържат правила за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големите многонационални групи фирми и големите национални групи предприятия.

 

Източници на информация

 

Следването на правилата на ОИСР е отбелязано в т. 24 на Преамбюла на Директивата, която гласи следното: „При изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS (Global Base Erosion Profit Shifting), както и Рамката за прилагане на GloBE (Global Base Erosion), включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата отговарят на настоящата директива и правото на Съюза. Такива правила за ограничаване на данъчните задължения следва да са относими към МГП (многонационални групи предприятия), както и към големите национални групи“.

 

Идентичен подход e ползван и в § 2, ал. 2 от ДР на ЗКПО, според която като източник на примери или тълкуване, доколкото тези източници са в съответствие със ЗКПО, се прилагат документът на ОИСР „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката - Коментар към Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ в неговата последна редакция, а също и документите в Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа (2-ри стълб) в последната им редакция, вкл. правилата за облекчени данъчни режими.

 

Както е видно, като източници на информация са посочени Типовите правила от ОИСР. Към тях са разработени допълнително обяснения и примери. 

 

Обекти, подлежащи на облагане 

 

Съставни образувания, беза изключените образувания, разположени в страната. които през данъчния период са членове на многонационална група фирми или на голяма национална група фирми, чиито годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне 2 от 4-те данъчни периода преди текущия в размер на най-малко 750 млн. евро или тяхната левова равностойност, определена по официалния валутен курс.

 

Видове данъци по част Пета "а" от ЗКПО    

 

Това са допълнителен данък (първичен и вторичен) и национален допълнителен данък (чл. 260г от ЗКПО).

 

ДЗЛ по чл. 260е и чл. 260я25 дължи допълнителен данък, и/или национален допълнителен данък.

 

Данъчен период  

 

Това е периодът, за който крайното образувание майка на многонационална или голяма национална група фирми подготвя консолидиран финансов отчет, или календарната година, когато крайното образувание майка не под такъв отчет (чл. 260б от ЗКПО).   

 

Данъчна ставка  

 

Тя е положителната разлика между 15% и ефективната данъчна ставка на многонационалната или голямата национална група фирми за юрисдикцията.  

 

Първично облагане с допълнителен данък   

 

1. ДЗЛ

 

ДЗЛ за първичен допълнителен данък са:

- крайно образувание майка в страната, съставно образувание на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия – за съставните си през данъчния период образувания, които се облагат с ниска данъчна ставка, разположени в друга юрисдикция или без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, а също и за съставните си през данъчния период образувания в страната, които се облагат с ниска данъчна ставка;

- междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е в юрисдикция извън ЕС – за съставните си през данъчния период образувания, които се облагат с ниска данъчна ставка и са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, в случай че се облага с ниска данъчна ставка, а също и за съставните си през данъчния период образувания в страната, които се облагат с ниска данъчна ставка;

- междинно образувание майка в страната с крайно образувание майка, което е изключено образувание – за съставните си през данъчния период образувания, които се облагат с ниска данъчна ставка и са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, в случай че облага с ниска данъчна ставка, а също и и за съставните си през данъчния период образувания в страната, които се облагат с ниска данъчна ставка;

- частично притежавано образувание майка в страната – за съставните си през данъчния период образувания, които се облагат с ниска данъчна ставка и разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, в случай че се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, които се облагат с ниска данъчна ставка.

 

2. Данъчна основа

 

Това е допълнителната печалба на многонационална група фирми или на голяма национална група фирми за юрисдикцията.

 

3. Данъчна ставка

 

Това е положителната разлика между 15% и размера на ефективната данъчна ставка на многонационална група предприятия или на голяма национална група фирми за юрисдикцията.

 

Вторично облагане с допълнителен данък   

 

1. ДЗЛ

 

ДЗЛ за вторичен допълнителен данък са:

- съставните образувания на многонационалната група фирми в страната, когато крайното образувание майка на групата е изключено образувание или е разположено в юрисдикция, където не дължи първичен допълнителен данък;

- съставните образувания на многонационалната група фирми в страната, когато крайното образувание майка на групата е разположено в държава от ЕС, упражнила избор да не прилага първично и вторично облагане с допълнителен данък за период от 6 последователни данъчни периода, считано от 31.12.2023 г.;

- съставните образувания на многонационалната група фирми в страната, когато крайното образувание майка на групата е в юрисдикция с ниска данъчна ставка, която не е държава от ЕС.

 

2. Размер на данъка

 

Размерът на дължимия вторичен допълнителен данък е равен на произведението от коефициента на страната и общия размер на вторичния допълнителния данък. Общият размер на този данък за данъчен период е равен на сумата на първичния допълнителен данък за всяко съставно образувание от многонационалната група фирми, което се облага с ниска данъчна ставка.

 

Вторичното облагане с допълнителен данък влиза в сила от 01.012025 г. без определените в закона случаи.  

 

Национален допълнителен данък

 

1. ДЗЛ.

 

ДЗЛ за този данък са:

- съставни образувания, които се облагат с ниска данъчна ставка, без изключените образувания, разположени в страната, които през данъчния период са членове на многонационална група фирми или на голяма национална група фирми, чиито годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне 2 от 4-те данъчни периода преди текущия данъчен период са най-малко 750 млн. евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс;

- крайно образувание майка в страната, съставно образувание на многонационална група фирми или на голяма национална група фирми – за себе си, в случай че е облагано с ниска данъчна ставка;

- междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикция извън ЕС - за себе си, в случай че е облагано с ниска данъчна ставка;

-  междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка се явява изключено образувание – за себе си, в случай че е облагано с ниска данъчна ставка;

- частично притежавано образувание майка в страната - за себе си, в случай че е облагано с ниска данъчна ставка;

- разположените в страната съвместни компании и дъщерни компании и места на стопанска дейност на съвместни фирми.

 

2.    Размер на данъка

 

Той е равен на определения за ДЗЛ първичен допълнителен данък, имайки предвид специфичните разпоредби, приложими за националния данък.  

 

Административни разпоредби

 

Задължение за подаване на информация

 

Съставно образувание, което е разположено в страната, подава информационна декларация пред изпълнителния директор на НАП. Тя се подава оналайн по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

 

Редът за подаване и форматът са утвърдени на база стандартен образец, включен се в Приложение VII на  Директива (ЕС) 2025/872 на съвета от 14.04.2025 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане.

 

От ОИСР на 15.01.2025 г. е публикувана XML схема за отчитане информацията за глобален данък: Ръководство за потребители на данъчната администрация. Същото е актуализирано на 30 юли 2025 г. Документът включва ръководството за потребителя за XML схемата на GloBE Information Return (GIR), поддържаща автоматичния обмен на информация от GIR като част от прилагането на Глобалния минимален данък.

 

Редът за подаване на информация, вкл. информационната декларация за допълнителен данък, данъчните декларации за допълнителен данък и за националния допълнителен данък в ЗКПО се регламентира с разпоредбите на чл. 260я23 и чл. 260я28 на ЗКПО. 

 

Данъчните декларации за допълнителния данък и за националния допълнителен данък се утвърждават посредством заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник“. 

 

С  § 30 от ПЗР на ЗДДБРБ за 2025 г. са регламентирани следните срокове за подаване на информация:

• Информационната декларация и уведомленията, а също и данъчните декларации, за данъчен период, стартиращ на 01.01.2024 г. или по-късно през тази календарна година, който е преходен период, се подават от 10.01.2026 г. до 18 месеца след последния ден на този данъчен период или до 30.06.2026 г., когато 18-те месеца изтичат преди тази дата.

• Информационната декларация и уведомленията, а също и данъчните декларации, за данъчен период, завършващ преди 31.03.2025 г., се подават в срок от 10.01.2026 г. до 30.06.2026 г.

 

източник: nra.bg