Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

Данъчно третиране на дивидент, разпределен в натура

Бойчо Момчилов Отговор, предоставен от
Бойчо Момчилов

В практиката много често се е поставял въпроса как би следвало да се третира данъчно прехвърлянето на дадено имущество обикновено недвижим имот собственост на определено дружество на някои от неговите собственици като дивидент. Това става често, когато дружеството трябва да разпредели дивидент, а няма парична наличност.
 
Когато дадено дружество реши да погаси имущественото си задължение да разпредели дивидент чрез прехвърлянето на недвижим имот в полза на физическо лице например, следва да се има предвид, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местни физически лица подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

Също така, когато погасяването на задължението за дивидента е чрез актив на дружеството (в случая – недвижим имот), следва да се приложи разпоредбата на чл. 165 от ЗКПО, която регламентира особен случай на данъчно третиране при разпределяне на дивидент под формата на активи. Посочената норма гласи, че разпределените като дивидент активи към момента на разпределението се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице (разпределящото дружество) по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на дивидента. Дефиниция за пазарна цена е дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО чрез препратка към § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Методите за определяне на пазарните цени са определени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.

Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО. Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

Разпределението на дивидент под формата на актив следва да се документира на първо място чрез решение на  собствениците за разпределение на печалбата. Освен това прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот следва да бъде извършено с нотариален акт (чл. 18 от Закона за задълженията и договорите).
 
Интересни въпроси възникват и във връзка с данъчното третиране по ЗДДС на подобен вид сделки.
Според становището на НАП изразено в писмо с изх. № 24-39-7 от 10.05.2017 г. подобна сделка по принцип е облагаема и следва да се приложи режима за облагане на сгради и недвижими имоти съгласно чл. 45 от ЗДДС. Аргументите на НАП са, че съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето правото на собственост или друго вещно право върху стоката – чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Плащането на дивидент към новия собственик на капитала чрез актив на дружеството (в случая – недвижим поземлен имот) представлява доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се прехвърля собственост върху поземлен имот от дружеството на физическото лице – настоящия собственик на капитала на дружеството.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
 
На противоположно мнение обаче е ВАС. По аналогичен казус (изплащане на ликвидационен дял на напускащ съдружник) след датата на посоченото писмо, ВАС се произнесъл в свое Решение № 11653 от 04.10.2017г. по адм. дело № 7713/2016 г.
 
Според върховните съдии, за да бъде една доставка облагаема, тя трябва да попада в предметния обхват на ЗДДС.
 
При осъществяване на дейност извън рамките на независимата икономическа дейност на стопанските субекти, те не действат в качеството си на данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.
 
Притежаването на дружествени дялове в общия случай не представлява икономическа дейност.
Налице е трайна практика на Съда на Европейския съюз, че получаването на дивиденти не влиза в обхвата на облагането с ДДС.
 
Същата правна логика важи и при изплащането на дружествен дял на напускащ съдружник, защото, независимо дали е в пари или е в натура, то е резултат от вътрешен акт на съдружниците и не е част от независимата икономическа дейност на търговското дружество, а представлява уреждане на имуществените отношения между съдружниците.
 
Дружественият дял не се явява насрещна престация за извършена доставка на стока или услуга от лицето, което го получава и съответно не би могъл да бъде данъчна основа на облагаема доставка.
 
Получаването му е резултат от обстоятелството, че напускащият съдружник реализира имуществените си права като собственик на част от капитала на дружеството, като получава при напускането си полагаемата му се част от капитала.
 
Обстоятелството, че за част от стоките, послужили за изплащане на ликвидационния дял, е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е основание за корекция по реда на чл. 79, ал. 1, 4 и 6 от ЗДДС само във връзка с тези стоки, а не за допълнително начисляване на ДДС върху стойността на целия ликвидационен дял.
 
Дали предвид посоченото решение на ВАС, приходната администрация ще промени своето становище по разгледания по-горе казус, е въпрос, чийто отговор ще търсим в последващи писма на администрацията.




 

БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Счетоводители питат, експерти отговарят: 12 най-четени реални казуса

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "Счетоводители питат, експерти отговарят: 12 най-четени реални казуса"!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

x