Данъчно третиране на чуждестранни лица – съдружници в българско дружество, извършващо дейност в ЕС
Отговор, предоставен отадв. Десислава Димитрова
на 11 Ноем 2025
Въпрос:
Британски гражданин, който няма постоянно или временно пребиваване на територията на Република България, планира да регистрира българско търговско дружество – ООД, в съдружие със своята съпруга, също британски гражданин. Основната дейност на дружеството ще бъде извършване на консултански услуги в областта на енергиийния сектор. Същите ще се извършват от единият съдружник в качеството му на инженер-геолог в страни членки на Европейски съюз на база дългосрочни договорености. Договорите ще се сключват между българското дружество и дружествата от ЕС. Българското дружество ще се регистрира доброволно по чл. 100 от ЗДДС в България, но поради спецификата на дейността как ще се определи мястото на изпълнение и следва ли да има регистрация по VAT в други държави от ЕС?
Спецификата на работа налага лицето да пътува по обекти в Европа и няма как да извършва дейност от територията на България, нито да пребивава в страната повече от 183 дни в годината. Британският гражданин иска да получава възнаграждение от българското дружество. Можем ли да считаме, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, собственикът се разглежда като самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като собственик на търговско дружество, регистрирано по българското законодателство в България, но тъй като няма статут на постоянно или дългосрочно пребиваващ няма задължение да внася здравни осигуровки тъй като не попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО. Лицето иска да получава месечно възнаграждение, превищаващо максималния осигурителен доход. Възниква ли проблем, ако възнаграждението се изплащат по чуждестранна банкова сметка на физическото лице? От друга страна същият ще продължи да се осигурява и във Великобритания като физическо лице. Каква декларация и приложение следва да се подаде?
За административната и управленска дейност, съдружниците планират да бъде нает офис на територията на страната, като има нагласа в бъдеще да бъде закупен собствен такъв. Има възможност с другият съдружник да бъде сключен договор за управление и контрол, но същият на този етап няма да пребивава на територията на страната и ще извършва тази дейност от разстояние през по-голяма част от времето. Подлежи ли това лице на осигуряване в България, съответно на данъчно облагане по ЗДДФЛ? Каква декларация и приложение следва да се подаде?
Възможно ли е регистрираната в България фирма (юридическо лице) да не се счете за данъчен резидент в България? Необходимо ли е да се изиска издаване на удостоверение за данъчен резидент в България, за да се осигури достъп до предимствата на местния данъчен режим?
Съдружниците имат и регистрирана фирма във Великобритания, същата най-вероятно ще извършва за българското дружество посреднически услуги във връзка с намиране на клиенти. В такъв случай възможно ли е да намери приложение чл. 9 от СИДДО между България и Великобритания за свързани лица и какво точно би било приложението му на практика – разходът ще бъде ли признат за данъчни цели в България, има ли специфика при декларирането? Какво приложение следва да се подаде? В даден момент съдружниците решават да разпределят дивидент, тогава би ли следвало да се приложи чл. 10 от СИДДО и какъв би бил размерът на данъкът в такъв случай. Каква би била спецификата на деклариране и посочване в ГДД, ГФО взаимоотношенията на двете предприятия от гледна точка на тяхната свързаност? Каква декларация и приложение следва да се подаде?
Има ли други законни пречки или нормативни източници, с които би трябвало да се запознаят лицата преди регистрирането на дружество в България?
Спецификата на работа налага лицето да пътува по обекти в Европа и няма как да извършва дейност от територията на България, нито да пребивава в страната повече от 183 дни в годината. Британският гражданин иска да получава възнаграждение от българското дружество. Можем ли да считаме, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, собственикът се разглежда като самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като собственик на търговско дружество, регистрирано по българското законодателство в България, но тъй като няма статут на постоянно или дългосрочно пребиваващ няма задължение да внася здравни осигуровки тъй като не попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО. Лицето иска да получава месечно възнаграждение, превищаващо максималния осигурителен доход. Възниква ли проблем, ако възнаграждението се изплащат по чуждестранна банкова сметка на физическото лице? От друга страна същият ще продължи да се осигурява и във Великобритания като физическо лице. Каква декларация и приложение следва да се подаде?
За административната и управленска дейност, съдружниците планират да бъде нает офис на територията на страната, като има нагласа в бъдеще да бъде закупен собствен такъв. Има възможност с другият съдружник да бъде сключен договор за управление и контрол, но същият на този етап няма да пребивава на територията на страната и ще извършва тази дейност от разстояние през по-голяма част от времето. Подлежи ли това лице на осигуряване в България, съответно на данъчно облагане по ЗДДФЛ? Каква декларация и приложение следва да се подаде?
Възможно ли е регистрираната в България фирма (юридическо лице) да не се счете за данъчен резидент в България? Необходимо ли е да се изиска издаване на удостоверение за данъчен резидент в България, за да се осигури достъп до предимствата на местния данъчен режим?
Съдружниците имат и регистрирана фирма във Великобритания, същата най-вероятно ще извършва за българското дружество посреднически услуги във връзка с намиране на клиенти. В такъв случай възможно ли е да намери приложение чл. 9 от СИДДО между България и Великобритания за свързани лица и какво точно би било приложението му на практика – разходът ще бъде ли признат за данъчни цели в България, има ли специфика при декларирането? Какво приложение следва да се подаде? В даден момент съдружниците решават да разпределят дивидент, тогава би ли следвало да се приложи чл. 10 от СИДДО и какъв би бил размерът на данъкът в такъв случай. Каква би била спецификата на деклариране и посочване в ГДД, ГФО взаимоотношенията на двете предприятия от гледна точка на тяхната свързаност? Каква декларация и приложение следва да се подаде?
Има ли други законни пречки или нормативни източници, с които би трябвало да се запознаят лицата преди регистрирането на дружество в България?
Регистрирайте се или влезте в профила си, за да прочетете цялата статия
Данъчно третиране на чуждестранни лица – съдружници в българско дружество, извършващо дейност в ЕС
Бележка: Пълният текст на статията е достъпен само за регистрирани потребители. Натиснете тук, за да се убедите в полезността на експертните отговори в portalschetovodstvo.bg.
Влизане в акаунта
Защо да се регистрирам?
- експерти на Ваше разоложение 24/7/365
- база данни с новини, отговори, анализи
- на разположение навсякъде, по всяко време, от всяко устройство
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "ЗДДС – 23 казуса и техните решения"!
Подобни статии от категория СИДДО
14Авг2026
Данъчно облагане на доход на чуждестранно ФЛ от прехвърляне право на придобиване на недвижим имот
от адв. Десислава Димитрова
на 14 Авг 2026
31Юли2026
Данък при източника при получаване на заем от турска фирма с 50 на сто участие в капитала
от Христо Досев
на 31 Юли 2026
12Май2026
Данъчни аспекти при предоставяне на софтуерни услуги към американска компания
от адв. Десислава Димитрова
на 12 Май 2026
27Март2026
Задължения по СИДДО за българска фирма, изпълняваща услуги за фирма от Дубай
от Елена Илиева
на 27 Март 2026
03Февр2026
Удържане на данък при източника и начисляване на ДДС при получаване на услуга от италианско ФЛ
от Теодоси Георгиев
на 03 Февр 2026
Последно актуализиран на 14 Август 2026