Данъчно облагане на социални разходи във връзка със срочни трудови договори

Общото правило на чл. 204, ал. 1, т. 2 регламентира, че данъчно задължените по ЗКПО лица следва да облагат с 10% данък върху разходите документално обоснованите счетоводно отчетени социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Тоест ако не е налице освобождаване, изрично регламентирано в ЗКПО, социалните разходи в натура подлежат на облагане с 10% данък върху разходите.

Специалните разпоредби, които изрично освобождават от облагане с данък върху разходите са чл. 209а (по отношение на ваучери за храна на електронен носител); чл. 208 (по отношение на вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки "Живот") и чл. 210 (по отношение на транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол).

Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО, не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "в" в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.

В случая за да е налице освобождаване от облагане с данък върху разходите, от една страна предприятието следва да е спазило изискванията на чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО, от друга страна ваучерите за храна на електронен носител следва да отговарят на изискването за социален разход предоставен в натура по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗКПО.

Дефиницията на понятието „социален разход, предоставен в натура“ е дадена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Едно от изискванията счетоводно отчетеният разход да се третира като такъв е изискването социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Общодостъпността се гарантира с правото на всички наети лица да имат достъп до съответната социална придобивка, като за целта предприятието следва да създаде единни и ясни правила, които да се прилагат по един и същи начин към всяко едно от наетите лица. Съгласно запитването, предприятието не е дало никакъв достъп до наетите лица, работещи на непълно работно време, до социалните придобивки – ваучери за храна на електронен носител и доброволно здравно осигуряване. Тоест то лишава част от своя персонал от раздаваните в предприятието социални придобивки, поради което същите не отговарят на дефиницията на понятието „социален разход, предоставен в натура“ по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Ето защо при подобна фактическа обстановка раздаваните социални разходи ще бъдат обложени с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1 от ЗКПО.

Според нас няма да е налице ограничаване на общодостъпността на социалните придобивки, ако предприятието е взело решение същите да бъдат получавани пропорционално на отработеното време. Така дори и тези работници и служители, които работят на непълно работно време, ще имат право на ваучери за храна, съразмерно на отработеното от тях време. Тоест ако работникът или служителят работи на пълно (8-часово) работно време и взема пълната (100%) стойност на ваучерите за храна на електронен носител, то тогава работникът или служителят работещ на непълно работно време – например 2 часа, ще има право да вземе 25% част (2 ч./ 8 ч. х 100 = 25%) от стойност на ваучерите за храна на електронен носител. Едва при тези ясни правила за общодостъпност, социалните придобивки, при равни други условия, няма да се облагат с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1 от ЗКПО.