Данъчни рискове при предоставяне на заем от собственика на дружество към дружеството му

При сделки между свързани лица основно правило е условията, при които е сключена сделката, да не се отклоняват от тези при несвързани лица.

 

При договор за заем едно от условията е договорената лихва да е пазарна. Във Вашия случай това условие е спазено. Но моето мнение е, че въпреки това могат да възникнат проблеми при двете лица. Какво имам предвид: Юридическото лице е длъжно, когато води своето счетоводство, да начислява разходите си за лихви. При физическите лица данъците се заплащат на принципа на паричен поток, тоест след като физическото лице не е получило приход, не е длъжно да плати данък. Но именно тази клауза в договора за заем – че лихвата ще се заплати в края на договора -  се отклонява от условията, при които би бил сключен договор между несвързани лица. Никое лице не би могло да получи кредит от друго несвързано лице, без да заплаща лихвата текущо. Дори и в договорите, в които има договорен гратисен срок, той обикновено се отнася до главницата, а лихвата се заплаща още от следващия месец след сключване на договора.

 

Във Вашия случай може да възникнат следните проблеми – при проверка или ревизия от органите на НАП да се приеме, че тази сделка се отклонява от условията при несвързани лица. Ако предприятието е начислявало лихвите си като разход, той да бъде отказан. Ако през периода на договора е имало връщане на суми по заема, да бъде прието, че те не са само погашение по главницата, а е възстановена и лихва. В този случай ще се окаже, че физическото лице не е декларирало приход от лихви и не е платило данък върху тях. 

 

Моята препоръка е, когато сключвате договори със свързани лица, да разпишете клаузи, които не биха се считали за отклонение от данъчно облагане.