X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

СИДДО с Република Корея

PortalSchetovodstvo.bg Отговор, предоставен от
PortalSchetovodstvo.bg
СПОГОДБА между Република България и Република Корея за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода
 
Ратифициранa от 37-о Народно събрание на Република България със закон на 23.03.1995 г. - ДВ, бр. 31 от 1995 г.  Издаденa от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 60 от 4.07.1995 г.
т. 7, р. 1, № 7
 
Република България и Република Корея,
Желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода и да разширят и насърчат икономическото си сътрудничество, се споразумяха, както следва:
 
Член 1
Обхват по отношение на лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2
Данъци, за които се прилага спогодбата

1.  Тази спогодба се прилага за данъци върху дохода и за такива ще се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи на дохода, включително и данъци върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху брутните суми на надниците или заплатите, изплатени от предприятията, също както и данъците върху нарастването на капитала.
2.  Данъците, за които се прилага спогодбата, са:
а) в Република България:
(I) данък върху общия доход; и
(II) данък върху печалбата
(по-нататък наричани "български данък");
б) в Република Корея:
(I) данък върху дохода;
(II) данък върху печалбата на корпорациите; и
(III) местни данъци на населението
(по-нататък наричани "корейски данък").
3.  Спогодбата се прилага и за всички данъци от същия или подобен по естеството си вид, които са установени след датата на подписване на спогодбата, в допълнение на или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на всяка от договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни законодателства.  В случай, че възникнат съмнения при определянето на това, кои данъци са от същия или подобен по естеството си вид, компетентните органи на договарящите държави могат да се консултират помежду си, имайки предвид разпоредбите на чл. 25.

Член 3
Общи определения

1.  За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "България" означава Република България, а когато се използва в географски смисъл, означава територията, върху която Република България упражнява държавен суверенитет и юрисдикция, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, над която тя упражнява суверенни права в съответствие с международното право;
б) терминът "Корея" означава територията на Република Корея, включително всяка зона, свързана с териториалните води на Република Корея, която в съответствие с международното право е или може да бъде определена според законодателството на Република Корея като зона, върху която Република Корея упражнява суверенни права по отношение на морското дъно, неговите недра и на подземните богатства;
в) термините "една от договарящите държави" и "другата договаряща държава" означават съответно Република България или Република Корея в зависимост от изискванията на контекста;
г) терминът "данък" означава български данък или корейски данък в зависимост от изискванията на контекста;
д) терминът "лице" означава физическо лице, юридическо лице, включително дружество, и всяка друга общност от лица;
е) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или всяка икономическа единица, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;
ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, или предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
з) терминът "граждани" означава:
(I) всички физически лица, притежаващи гражданство на една от договарящите държави;
(II) всички юридически лица, дружества и асоциации, чийто статут се основава на законите в една от договарящите държави;
и) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие на една от договарящите държави, освен когато корабът или самолетът се използват само между места, разположени в другата договаряща държава;
й) терминът "компетентен орган" означава:
(I) в Република България - министърът на финансите или негов упълномощен представител;
(II) в Република Корея - министърът на финансите или негов упълномощен представител.
2.  При прилагането на спогодбата от една от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен, ако контекстът не изисква друго, има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата.
           
Член 4
Местно лице

1.  За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съобразно законодателството на тази държава подлежи на облагане с данък поради неговото гражданство, местожителство, местопребиваване, място на главното управление, място на управление, място на регистрация или всякакъв друг критерий от подобен характер.  Но този термин не включва лице, което подлежи на облагане с данък в тази държава само за доходи от източници в тази държава.
2.  Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговият статут се определя по следния начин:
а) ще се счита за местно лице на държавата, в която има постоянно жилище; ако има постоянно жилище и в двете държави, ще се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически интереси са по- тесни (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена, или ако няма постоянно жилище в нито една от държавите, ще се счита за местно лице на държавата, в която има обичайно местопребиваване;
в) ако има обичайно местопребиваване и в двете държави или в нито една от тях, ще се счита за местно лице на държавата, на която е гражданин;
г) ако е гражданин на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще разрешат въпроса по взаимно споразумение.
3.  Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице и на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която е разположено мястото на действителното му управление.  В случай, когато има съмнения, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса по взаимно споразумение.
           
Член 5
Място на стопанска дейност

1.  За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2.  Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) филиал;
в) кантора;
г) фабрика;
д) работилница или цех; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни богатства.
3.  Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност само ако работата продължава повече от девет месеца.
4.  Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения само с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запас от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запас от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел обработването или преработването им от друго предприятие;
г) поддържането на определено място единствено с цел закупуването на стоки или събиране на информация за предприятието;
д) поддържането на определено място единствено с цел извършване за предприятието на всяка друга дейност от подготвителен или помощен характер;
е) поддържането на запас от стоки, изложени от предприятието на панаир или изложба, които се продават след приключването; и
ж) поддържането на определено място единствено с цел съчетаното упражняване на дейности, посочени в букви от "а" до "е, при условие, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от такова съчетание, има помощен или подготвителен характер.
5.  Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, по отношение на когото се прилага ал. 6, действа за сметка на предприятие и има или обичайно упражнява в една от договарящите държави правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице предприема за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, няма да направят това определено място място на стопанска дейност съобразно разпоредбите на тази алинея.
6.  Не се счита, че предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази договаряща държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут, при условие, че такива лица работят в нормалните рамки на своята дейност.
7.  Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което осъществява в тази друга държава своята стопанска дейност (независимо дали посредством място на стопанска дейност или не), само по себе си няма да дава основание което и да е от дружествата да се счита за място на стопанска дейност на другото.
           
Член 6
Доходи от недвижимо имущество

1.  Доходите на местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско или горско стопанство), разположено в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2.  Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава, в която се намира имуществото.  Във всички случаи този термин обхваща имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, правото на плодоползване от недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания за разработване или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, източници и други природни ресурси. Кораби, лодки и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3.  Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или от използуване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4.  Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.
           
Член 7
Печалби от стопанска дейност

1.  Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством разположено там място на стопанска дейност.  Ако предприятието извършва или е извършвало стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да бъдат облагани в другата държава, но само такава част от тях, която е относима към това място на стопанска дейност.
2.  Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, във всяка от договарящите се държави към това място на стопанска дейност ще се отнасят печалбите, които то би реализирало, ако беше отделно и самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3.  При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, възникнали за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в тази договаряща държава, където се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.
4.  Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради простата покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
5.  За целите на предходните алинеи печалбите, които се отнасят към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и достатъчна причина за противното.
6.  Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
           
Член 8
Морски и въздушен транспорт

1.  Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт се облагат само в тази държава.
2.  Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
3.  Във връзка с експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт, извършвана от предприятие на едната договаряща държава, това предприятие, ако е предприятие на България, също се освобождава от данъка върху добавената стойност в Корея и ако е предприятие на Корея, се освобождава от всеки подобен данък на данъка върху добавената стойност в Корея, който може в бъдеще да бъде въведен в България.
          
Член 9
Свързани предприятия

1.  Когато
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и предприятие на другата договаряща държава, ив двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови взаимоотношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала за едно от предприятията, но поради тези условия не е възникнала, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена.
2.  Когато едната договаряща държава включи в дохода на предприятие на тази договаряща държава и съответно обложи с данък печалби на предприятие на другата договаряща държава, които са били обложени в тази друга договаряща държава, и така включеният доход е доход, който първото посочено предприятие би получило, ако условията, създадени между двете предприятия, биха били като приети между независими лица, тогава другата държава в съответствие с вътрешното си данъчно законодателство ще направи съответна корекция на сумата на данъка, наложен върху този доход.  При определяне на тази корекция трябва да се имат предвид другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите държави трябва да проведат съвместни консултации.
           
Член 10
Дивиденти

1.  Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице от другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга договаряща държава.
2.Такива дивиденти обаче могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и съобразно законите на тази държава, но ако получателят е и притежател на дивидентите, наложеният данък няма да надвишава:
а) 5% от брутната сума на дивидентите, ако действителният ползвател е дружество (различно от събирателно дружество), което притежава пряко най- малко 15% от капитала на дружеството, плащащо дивидентите;
б) 10% от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
Разпоредбите на тази алинея не засягат облагането на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3.  Терминът "дивиденти", както е употребен в този член, означава доходи от акции или други права, с изключение на вземания за дълг, участие в печалби, както и доходи от други корпоративни права, които се третират за целите на данъчното облагане като доходи от акции, съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4.  Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният притежател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва или е извършвал стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, с оглед на което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
5.  Когато дружество, което е местно лице на едната от договарящите държави, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава може да не облага с данък изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото тези дивиденти се плащат на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, по отношение на което се плащат дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито пък да облага неразпределената печалба на дружеството с данък върху неразпределената печалба, дори ако платените дивиденти или неразпределената печалба се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произтичащи от тази друга държава.
          
Член 11
Лихви

1.  Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга договаряща държава.
2.  Все пак тези лихви могат да се облагат и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно законодателството на тази държава, но ако лицето, което получава лихвите, е и техен притежател, определеният данък не може да превишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.
3.  Независимо от разпоредбите на ал. 2:
а) лихвите, възникващи в едната договаряща държава и получавани от правителството на другата договаряща държава, включително и нейно политическо подразделение или орган на местната власт, или от централната банка на тази друга договаряща държава, се облагат само в тази друга държава;
б) лихвите, възникващи в едната договаряща държава във връзка със заеми или кредити, предоставени или гарантирани:
(I) в България от Българска външнотърговска банка,
(II) в Корея от Експортно-импортната банка на Корея и Банката за развитие на Корея, или която и да е друга институция, посочена и съгласувана в разменена кореспонденция между компетентните органи на договарящите се държави, и платени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава;
в) лихвите, платени във връзка с продажбата на кредит на каквото и да било промишлено, търговско или научно оборудване от предприятие на едната договаряща държава на предприятие на другата договаряща държава, се облагат само в договарящата държава, на която действителният ползвател е местно лице.
4.  Терминът "лихви", употребен в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са осигурени или не с ипотека или с клауза за участие в печалбите на заемополучателя, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове или облигации, включително премии и печалби, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации.  Санкции за закъсняло плащане не се считат за лихви за целите на този член.
5.  Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на лихвите, местно лице на едната договаряща държава, извършва или е извършвал стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и задължението, във връзка с което е платена лихвата, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
6.  Лихвите се считат за възникнали в тази договаряща държава, когато платец е същата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице.  Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, за които е договорен дългът, пораждащ лихвите, и които понасят тежестта на лихвите, тези лихви се считат за произхождащи от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7.  Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което те се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума.  В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
           
Член 12
Авторски или лицензионни възнаграждения

1. Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга договаряща държава, ако това местно лице е притежателят на авторските или лицензионните възнаграждения.
2. Такива авторски или лицензионни възнаграждения обаче могат да бъдат облагани и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази договаряща държава, но ако получателят е притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 5% от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.
3. Терминът "авторски или лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми или ленти за телевизионно или радиопредаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на или за правото да се използва промишлено, търговско или научно оборудване или на информация относно промишлен, търговски или научен опит, както и от технически услуги, ако подобни доходи са свързани със споменатото в тази алинея използване или право на използване.
4.  Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на авторските или лицензионните възнаграждения, местно лице на едната договаряща държава, извършва или е извършвал стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските или лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
5.  Авторските или лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в една от договарящите държави, когато платец е самата държава, орган на местната власт или местно лице на тази държава.  Когато обаче платецът на авторските или лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за изплащане на авторски или лицензионни възнаграждения и авторските или лицензионните възнаграждения произлизат от това място на стопанска дейност или определена база, тогава тези авторски или лицензионни възнаграждения се считат за произхождащи от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6.  Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое трето лице сумата на авторските или лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума.  В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
           
Член 13
Печалби от прехвърляне на имущество

1.  Печалби на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2.  Печалби от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо на определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с оглед упражняването на независими лични услуги, включително печалби от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, се облагат в тази друга държава.
3.  Печалби от прехвърлянето на кораби или самолети, използвани в международния транспорт,или на движимо имущество, служещо за експлоатацията на такива кораби или самолети, се облагат само в договарящата държава, на която предприятието е местно лице.
4.  Печалби от отчуждаване на имущество, което не е посочено в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която лицето, отчуждаващо имуществото, е местно лице.
 
Член 14
Независими лични услуги

1.  Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от независими професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат само в тази държава, освен ако то има редовно на разположение в другата договаряща държава определена база за извършване на своята дейност.  Ако то има такава определена база, неговите доходи могат да бъдат облагани в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.
2.  Терминът "независими професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелните дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
           
Член 15
Заплати, надници и други подобни възнаграждения

1.  Съобразно разпоредбите на чл. 16, 18, 19, 20 и 21 заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на една от договарящите държави за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава.  Ако трудът се полага в другата договаряща държава, такова възнаграждение като придобито в нея може да се облага в тази друга държава.
2.  Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудов договор, извършена в другата договаряща държава, се облага само в първата държава, ако:
а) получателят се намира в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в съответната календарна година; и
б) възнаграждението се изплаща от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава; и
в) възнаграждението не произлиза от място на стопанска дейност или определена база, които работодателят има в тази друга държава.
3.  Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за работа, извършена на борда на кораб или самолет, експлоатиран от предприятие на едната договаряща държава в международния транспорт, се облага само в тази договаряща държава.
           
Член 16
Директорски възнаграждения

Директорски или други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на управителен или надзорен съвет на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.
           
Член 17
Артисти и спортисти

1.  Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от физическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, в качеството му на изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист, музикант или в качеството му на спортист, от личните дейности на това физическо лице, които то извършва в другата договаряща държава, могат да се обложат в тази друга държава.
2.  Когато доходите от личните дейности на изпълнителя или спортиста в това му качество се получават не от изпълнителя или спортиста, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7,14 и 15 могат да се облагат в договарящата държава, в която се извършват дейностите на изпълнителя или спортиста.
3.  Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат за възнаграждения или печалби, заплати, надници и подобни доходи, получени от дейности, упражнявани от изпълнители или спортисти в едната договаряща държава в рамките на културна спогодба, или ако тяхното посещение в тази държава е съществено подпомогнато от обществени фондове на другата договаряща държава, включително и от такива на нейно политическо подразделение или орган на местната власт, както и по отношение на доходи, получени от организация с идеална цел за подобни дейности, при условие, че никаква част от нейните доходи не са платими на или на разположение по друг начин за личното облагодетелстване на нейните собственици, членове или акционери.
           
Член 18
Пенсии

Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2 на чл. 19, пенсиите и други подобни възнаграждения, изплатени на местно лице на една от договарящите държави за извършена в миналото работа по трудов договор, се облагат само в тази договаряща държава.
           
Член 19
Държавна служба

1.  а) Възнаграждение, различно от пенсия, изплатено от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местната власт, на физическо лице за оказани услуги на тази държава, нейно подразделение или орган, се облага само в тази държава.
б) Такова възнаграждение обаче се облага само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:
(I) е гражданин на тази държава; или
(II) е станало местно лице на тази държава не единствено с цел извършването на услугите.
2.  а) Всяка пенсия, изплатена от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт, на физическо лице за услуги, оказани на тази държава, нейно подразделение или орган, се облагат само в тази държава.
б) Подобни пенсии обаче ще се облагат само в другата договаряща държава, ако физическото лице е гражданин или местно лице на тази държава.
3.  Разпоредбите на чл. 15, 16 и 18 се прилагат по отношение на възнаграждения и пенсии за услуги, оказани във връзка със стопанска дейност, извършена от едната договаряща държава, нейно подразделение или неин орган на местна власт.
4.  Разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член се прилагат и по отношение на възнаграждения и пенсии, изплатени за България от Българската народна банка, Българската външнотърговска банка, Българската търговско-промишлена палата, Комитета за туризъм, Комитета за радио, Комитета за телевизия и Българската телеграфна агенция, за Корея от Банката на Корея, Експортно- импортната банка на Корея, Банката за развитие на Корея, Корпорацията за развитие на търговията на Корея, Корпорацията за туризъм на Корея и Корейското радиоразпръскване; и за възнаграждения и пенсии, изплащани от която и да било агенция или институция, изцяло собственост на държавата, политическо подразделение или органи на местната власт, както е определено и съгласувано в разменена кореспонденция между компетентните органи на договарящите държави.
           
Член 20
Учащи се

1.  Плащания за издръжка, образование или обучение, които получава студент или стажант, който е или непосредствено преди да отиде в едната договаряща държава е бил местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата договаряща държава единствено с цел да завърши образованието или обучението си, не се облага в тази държава, ако тези възнаграждения са получени от източници, които се намират извън тази държава.
2.  Разпоредбите на предишната алинея се прилагат и за плащания, които студент или стажант, който е местно лице на едната договаряща страна, получава в другата договаряща държава във връзка с работа по трудов договор, извършвана в тази друга договаряща държава, ако работата е свързана с неговото образование или квалификация или ако това плащане е необходимо за допълване на неговата издръжка и е за не повече от пет последователни години от датата на неговото първо пристигане в другата договаряща държава.
           
Член 21
Преподаватели и учители

1.  Физическо лице, което е или е било местно лице на едната договаряща държава, непосредствено преди да посети другата договаряща държава, и което посещава тази друга договаряща държава по покана от който и да било университет, колеж, училище или друга подобна нестопанска образователна институция, призната от компетентните органи в тази друга държава, за период не по-дълъг от две години единствено с цел преподаване или изследователска дейност в такава образователна институция или и за двете дейности, се освобождава от данъчно облагане в тази друга договаряща държава по отношение на своето възнаграждение за преподаване или изследователска дейност.
2.  Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за доходи от изследователска дейност, ако такава изследователска дейност се извършва преди всичко за лично облагодетелстване на определено лице или лица.
           
Член 22
Други доходи

1.  Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава без оглед на това, къде възникват, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат само в тази държава.
2.  Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определени в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи, местно лице на едната договаряща държава, извършва или е извършвал стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с което се получават доходите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
           
Член 23
Премахване на двойното облагане

1.  В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
а) когато местно лице на България получава доходи, които съобразно разпоредбите на тази спогодба могат да бъдат облагани в Корея, такива доходи ще се освобождават от данък в България, като се имат предвид разпоредбите на точка "б" и "в" от тази алинея;
б) когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които съобразно разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 на тази спогодба могат да се обложат в Корея, България допуска като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения на това лице сума, равна на данъка, платен в Република Корея.  Това приспадане обаче не може да надхвърля тази част от данъка, изчислена преди намалението и относима към тези дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, получени в Корея;
в) когато съобразно разпоредбите на тази спогодба доходът, получен от местно лице на България, е освободен от данък в България, България въпреки това може при изчисляване сумата на данъка да вземе предвид освободения от данъци доход.
2.  В Корея двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
Като се имат предвид разпоредбите на корейското данъчно законодателство по отношение допускането на кредит срещу корейски данък от данък, платим в която и да е друга държава освен Корея (които няма да засегнат основния принцип на тази алинея), българският данък, който е платим съгласно законите на България и в съответствие с тази спогодба пряко или чрез отчисление върху печалби или доходи от източници в България (изключвайки в случай на дивиденти данъка, който се плаща върху печалбите, от които се изплащат дивидентите), се допуска като кредит срещу корейски данък, платим във връзка с този доход.  Кредитът обаче няма да превишава частта от корейския данък, който доходите от източници в България прибавят към общия доход, облаган с корейски данък.
3.  За целите на допускането като кредит срещу данъка, който се плаща в Корея или България, в зависимост от контекста данъкът, който се плаща върху дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения в едната договаряща държава, включва данъка, който по принцип се плаща в тази държава, но който е бил намален или премахнат от нея в резултат на нейната програма за данъчно стимулиране, с цел насърчаване на икономическото й развитие или съгласно разпоредбите на тази спогодба.  Във връзка с това сумата на съответния данък няма да превишава 10 % от брутната сума на такива дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения.
           
Член 24
Равенство в третирането

1.  Граждани на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързани с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга договаряща държава при същите обстоятелства.  Тази разпоредба независимо от разпоредбите на чл. 1 се отнася и за лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2.  Облагането на място на стопанска дейност или на определена база, което предприятие или местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото облагането на предприятия или местни лица на тази друга държава, които извършват същата дейност.
3.  Тази разпоредба обаче не задължава нито една от договарящите държави да предоставя на местни лица на другата договаряща държава някакви лични намаления, приспадания и облекчения за целите на данъчното облагане с оглед на гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.
4.  Освен случаите, когато се прилагат разпоредбите на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава с цел определяне на облагаемата печалба на такова предприятие, се изключват от облагане при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата държава.
5.  Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или непряко от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата договаряща държава.
6.  Разпоредбите на този член независимо от разпоредбите на чл. 2 се прилагат по отношение на данъци от всякакъв род и вид.
           
Член 25
Процедура на взаимно споразумение

1.  Когато едно от лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата, предвидени в националните законодателства на тези държави, да отнесе своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят попада под ал. 1 на чл. 24, пред тази договаряща държава, на която е гражданин.  Случаят трябва да бъде представен в срок от три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
2.  Компетентният орган полага усилия, ако възражението изглежда основателно и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне облагане, което не е в съответствие със спогодбата.  Всяко постигнато споразумение се прилага независимо от ограниченията във времето според вътрешните законодателства на договарящите държави.
3.  Компетентните органи на договарящите държави полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата.  Те могат също така да се консултират помежду си за избягване на двойното данъчно облагане в случаите, които не са предвидени в спогодбата.
4.  Компетентните органи на договарящите държави могат да поддържат пряка връзка с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи.  Ако се счете, че за постигането на това споразумение е необходима устна размяна на мнения, такава може да се осъществи в рамките на комисия, съставена от представители на компетентните органи на договарящите държави.
           
Член 26
Размяна на информация

1. Компетентните органи на договарящите държави си разменят такаваинформация, каквато е необходима за изпълнението на разпоредбите на тази спогодба или на националните законодателства на договарящите държави по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Размяната на информация не е ограничена от чл. 1.  Всяка информация, получена от договаряща държава, се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането на данъците, по отношение на които се прилага тази спогодба, тяхното принудително изпълнение, воденето на дела и обжалването на съдебни решения, свързани с тях.  Такива лица и власти използват информацията само за тези цели.  Те могат да предоставят информацията в публични съдебни процеси или за постановяване на съдебни решения.
2.  Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
а) да предприема административни мерки в противоречие със законите и административната практика на тази или другата договаряща държава;
б) да предоставя информация, която не може да бъде получена съгласно законите или по нормалния административен път в тази или другата договаряща държава;
в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).
           
Член 27
Дипломатически представители и консулски служители

Разпоредбите на тази спогодба не засягат финансовите привилегии на дипломатическите представители и консулските служители съобразно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.
           
Член 28
Влизане в сила

1.  Тази спогодба ще бъде ратифицирана и ратификационните документи ще бъдат разменени колкото се може по-скоро.  Спогодбата влиза в сила на тридесетия ден след датата на размяна на ратификационните документи.
2.  Тази спогодба ще има сила:
а) по отношение на данъка, удържан при източника върху изплатените суми или отпуснатите кредити на лица, които не са местни лица, на или след първия ден на януари от календарната година, в която тази спогодба влиза в сила, и
б) по отношение на другите данъци, за данъчните години, започващи на или след първия ден на януари от годината, в която тази спогодба влиза в сила.
           
Член 29
Прекратяване на действието

Тази спогодба остава в сила за неопределено време, но всяка от договарящите държави може на или преди тридесетия ден на месец юни от всяка календарна година, започваща след изтичането на пет години от датата на размяната на ратификационните инструменти, да предаде на другата договаряща държава по дипломатически път писмено уведомление за прекратяване на действието й.  В такъв случай спогодбата престава да действа:
а) спрямо данъка, удържан при източника върху изплатените суми или отпуснатите кредити на лица, които не са местни лица, на или след първия ден на януари от календарната година, следваща тази, в която е подадено уведомлението; и
б) спрямо другите данъци, за данъчните години, започващи на или след първия ден на януари от календарната година, следваща тази, в която е подадено уведомлението.
В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.
Изготвена в два екземпляра в София на 11 март хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година на български, корейски и английски език, като всички текстове са еднакво автентични.  В случай на различия в тълкуването английският текст ще има приоритет.
 
ПРОТОКОЛ

В момента на подписването на Спогодбата между Република България и Република Корея за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите долуподписаните се съгласиха, че следните разпоредби представляват неразделна част от спогодбата:
1.  Договорено бе, че ако се въведат данъци върху имуществото в една от двете договарящи държави, спогодбата ще се прилага и по отношение на такива данъци и двойното облагане ще се избягва в съответствие с разпоредбите на чл. 2 и 23.  Компетентните органи на двете договарящи държави ще уреждат чрез взаимно споразумение начина на прилагане на тази алинея.
2.  Във връзка с чл. 3, ал. 1, буква "ж".
Договорено бе, че терминът "предприятие" включва също така и предприятия на физически лица, независимо дали са юридически лица или не.
3.  Във връзка с чл. 8, ал. 1 печалбите от използване на съдове за риболов, драгиране или теглене на буксир ще се третират като доход, по отношение на който ще се прилагат разпоредбите на тази алинея.
В удостоверение на горното долуподписаните подписаха този протокол, който е неразделна част от спогодбата.
Изготвен в два екземпляра в София на 11 март хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година на български, корейски и английски език, като всички текстове са еднакво автентични.  В случай на различия в тълкуването английският текст ще има приоритет.

източник: nap.bg

БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Счетоводители питат, експерти отговарят: 12 най-четени реални казуса

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "Счетоводители питат, експерти отговарят: 12 най-четени реални казуса"!

Да, желая да получавам информация за продуктите, услугите, новостите и т.н., които РС Издателство и Бизнес Консултации предлага. Условия на сайта Информационна бележка

Подобни статии

08Май2018

СИДДО с Република Кипър

от PortalSchetovodstvo.bg 08 Май 2018
04Апр2018

СИДДО с Индия

от PortalSchetovodstvo.bg 04 Апр 2018
02Апр2018

СИДДО с Израел

от PortalSchetovodstvo.bg 02 Апр 2018
30Март2018

СИДДО с Армения

от PortalSchetovodstvo.bg 30 Март 2018
10Март2017

СИДДО с Украйна

от PortalSchetovodstvo.bg 10 Март 2017
x