Промени в ЗКПО

В брой 98 от 27 ноември 2018 г. в Държавен вестник е обнародван:
 

Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане
(обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г. и бр. 15 от 2018 г.)

§ 1. В глава първа се създава чл. 11а:
„Данъчно третиране на договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели
Чл. 11а. (1) Счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи.
(2) За данъчни цели се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“ по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг по ал. 1. Сумите по предходното изречение се третират като счетоводни разходи и приходи за целите на закона.“

§ 2. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.
2. В ал. 2 цифрата „5“ се заличава, а думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) В случай че данъчно задължено лице прилага за текущата година чл. 43а, признатите разходи за лихви по реда на ал. 2 се ограничават до размера на остатъка на признатото превишение на разходи по заеми след прилагането на чл. 43а, ал. 5.“
4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
5. Досегашната ал. 5 се отменя.

§ 3. В глава осма се създава чл. 43а:
„Правило за ограничаване на приспадането на лихви
Чл. 43а. (1) Не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми за текущата година в размер, определен по следната формула:
НПРЗ = ПРЗ – 0,30 х ДФРЛДА, където:
НПРЗ е непризнатото превишение на разходи по заеми;
ПРЗ е превишението на разходите по заеми, определено по реда на ал. 2;
ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен по реда на ал. 3.
(2) Превишението на разходите по заеми е сумата, с която общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, превишава общия размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи признати за данъчни цели приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи и/или суми, икономически еквивалентни на лихви.
(3) Данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации за текущата година се определя по следната формула:
ДФРЛДА = ДФР + ДА – ПЛ + РЗ, където:
ДФР е данъчният финансов резултат, формиран по общия ред на закона, преди приспадане на данъчни загуби и преди прилагането на чл. 43 и този член;
ДА е общият размер на годишните данъчни амортизации;
ПЛ е общият размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи или суми, икономически еквивалентни на лихви;
РЗ е общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, преди прилагането на чл. 43 и този член.
(4) Разходи по заеми за целите на този член са признатите за данъчни цели разходи и/или суми, които водят до намаление на данъчния финансов резултат, в които:
1. се включват всички разходи за лихви по всякакъв вид дълг, други разходи и суми, икономически еквивалентни на лихви, както и други разходи и суми, направени във връзка с набирането на средства включително, но не само:
а) плащания по заеми, даващи право на дял от печалбата;
б) условен лихвен процент за инструменти като конвертируеми облигации и облигации с нулев купон;
в) суми по алтернативни механизми за финансиране;
г) лихви по финансов лизинг;
д) лихва, капитализирана като част от стойността на неамортизируем актив за данъчни цели, при разпореждане с този актив, амортизацията на капитализирана лихва за данъчен амортизируем актив или лихвата, включена в данъчната стойност на данъчен амортизируем актив, при разпореждане с този актив;
е) суми, изчислени на базата на възвръщаемост на финансирането съгласно правилата за трансферно ценообразуване, когато са приложими;
ж) суми на условни лихви по деривативни инструменти или споразумения за хеджиране, свързани с финансиране;
з) курсови разлики по заеми и инструменти, свързани с набирането на средства;
и) възнаграждения за гаранция при финансиране;
к) такси и подобни разходи, свързани със заемането на средства;
2. не се включват разходи и суми за наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки, които не са свързани с финансиране.
(5) Непризнатото по ал. 1 превишение на разходи по заеми се признава за данъчни цели през следващите години до изчерпването му в размер, определен за текущата година по следната формула:
ППРЗ = 0,30 х ДФРЛДА + ПЛ – РЗ, където:
ППРЗ е признатото превишение на разходи по заеми;
ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен за текущата година по реда на ал. 3;
ПЛ е общият размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи или суми, икономически еквивалентни на лихви;
РЗ е общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, преди прилагането на чл. 43 и този член.
(6) Когато данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатото и признатото превишение на разходи по заеми по ал. 1 и 5.
(7) Алинея 1 не се прилага, когато превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, не надвишава левовата равностойност на 3 000 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото.
(8) В случаите, в които превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага по ал. 7 и чл. 43 не е приложен, не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми в размер равен на превишението на разходи по заеми за текущата година намалено с 30 на сто от данъчния финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации.
(9) В случаите, в които превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага по ал. 7 и:
1. непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 е по-високо от непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1, не се признава за данъчни цели непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1; в този случай чл. 43, ал. 1 не се прилага;
2. непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 е по-ниско от непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1, не се признават за данъчни цели непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 и разликата между непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1 и непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1.
(10) Не се регулират по реда на ал. 1 – 9 разходите по заеми на кредитните институции.“

§ 4. Създава се глава девета „а“ с чл. 47в, 47г и 47д:
„Глава девета „а“
СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ В СЛУЧАИТЕ НА КОНТРОЛИРАНО ЧУЖДЕСТРАННО ДРУЖЕСТВО
Контролирано чуждестранно дружество
Чл. 47в. (1) Контролирано чуждестранно дружество е чуждестранно образувание или място на стопанска дейност в чужбина, чиито печалби не подлежат на данъчно облагане или са освободени от облагане с данъци в Република България, когато са изпълнени следните условия:
1. в случай на чуждестранно образувание – данъчно задълженото лице самостоятелно или заедно със своите свързани предприятия има пряко или косвено участие в над 50 на сто от правата на глас, или има пряко или косвено участие в над 50 сто от капитала, или има право да получи над 50 на сто от печалбата на това образувание, и
2. действително платеният корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност по реда на този закон, и действително платения корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност.
(2) Размерът на косвеното участие по ал. 1, т. 1, което данъчно задълженото лице притежава в чуждестранно образувание, се определя като сбор от участията, които всяко от свързаните му предприятия притежава пряко в чуждестранното образувание.
(3) За целите на ал. 1, т. 2 не се взема предвид мястото на стопанска дейност на контролирано чуждестранно дружество, което не подлежи на данъчно облагане или е освободено от данъци в държавата, в която контролираното чуждестранно дружество е местно лице за данъчни цели.
(4) Алинея 1 не се прилага за контролирано чуждестранно дружество, което не подлежи на облагане с корпоративен данък върху печалбата в държавата, в която контролираното чуждестранно дружество е местно лице за данъчни цели.
Данъчен финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество
Чл. 47г. (1) Данъчно задълженото лице увеличава данъчния си финансов резултат за текущата година с данъчната печалба за същия данъчен период на чуждестранно образувание, която не е разпределена, или печалбата, реализирана от място на стопанска дейност от чужбина за същия данъчен период.
(2) Данъчната печалба по ал. 1:
1. се определя по реда на този закон;
2. увеличава данъчния финансов резултат за данъчния период на данъчно задълженото лице, в който приключва данъчният период на чуждестранното образувание, в случаите, в които данъчните периоди са различни;
3. увеличава данъчния финансов резултат пропорционално на най-високото от участията в правата на глас, в капитала или в печалбата на чуждестранното образувание, както и пропорционално на периода от съответния данъчен период на чуждестранното образувание, през който са били изпълнени условията чуждестранното образувание да е контролирано чуждестранно дружество.
(3) Данъчната загуба на контролирано чуждестранно дружество от текущия данъчен период, определена по реда на този закон, не се приспада от данъчните печалби на данъчно задълженото лице от източник в страната или други държави през текущата или следващи години. Данъчната загуба по изречение първо се приспада последователно само от данъчните печалби на същото контролирано чуждестранно дружество или от данъчната печалба на друго контролирано чуждестранно дружество в същата чужда държава, от която е възникнала, през следващите 5 години.
(4) Когато чуждестранно образувание разпредели печалба, която подлежи на облагане при данъчно задълженото лице, данъчният финансов резултат на същото се намалява с печалбата, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за минала година. Намалението е до размера на разпределената печалба, но не повече от размера на печалбата, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат за минала година.
(5) Когато данъчно задължено лице реализира приход, който подлежи на облагане, от разпореждане с участието си в чуждестранно образувание или със стопанска дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в чужбина, данъчният финансов резултат на данъчно задълженото лице за текущата година се намалява с размера на печалбата от чуждестранното образувание, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за минала година и за която не е приложена ал. 4, до размера на прихода от разпореждането.
(6) Данъчно задълженото лице има право на данъчен кредит за данъка, платен от контролирано чуждестранно дружество в чужбина по отношение на печалби, които на основание на ал. 1 са включени в данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице. Данъчният кредит се определя по реда на чл. 14, ал. 4.
(7) Алинея 1 не се прилага, когато контролирано чуждестранно дружество извършва съществена стопанска дейност с помощта на персонал, оборудване, активи и помещения, което се доказва от данъчно задълженото лице чрез съответните факти и обстоятелства.
(8) При определяне на данъчния финансов резултат на контролирано чуждестранно дружество по реда на този закон счетоводният финансов резултат на контролирано чуждестранно дружество се определя съгласно приложимите от данъчно задълженото лице счетоводни стандарти.
Регистър на контролираните чуждестранни дружества
Чл. 47д. (1) Данъчно задълженото лице води регистър на контролираните чуждестранни дружества, който съдържа данни най-малко за:
1. размера на участията по чл. 47в, ал. 1, т. 1, в това число промяната им в рамките на данъчния период;
2. размера на печалбата на чуждестранно образувание, която не е разпределена, съответно печалбата на място на стопанска дейност, определени по реда на този закон и които на основание чл. 47г, ал. 1 са увеличили данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за всеки данъчен период;
3. размера на загубата, определена по реда на този закон за текущата и минали години във връзка с прилагане на чл. 47г, ал. 3;
4. размера на данъчния финансов резултат за съответния данъчен период, определен по реда на този закон, както и на действително платения корпоративен данък върху печалбата от контролирано чуждестранно дружество в държавата, в която чуждестранното образувание е местно лице за данъчни цели или в която е разположено мястото на стопанска дейност;
5. датата на разпределяне на печалба от контролирано чуждестранно дружество, дата на разпореждане с участие или със стопанска дейност, както и размер на разпределена печалба, съответно размер на прихода от разпореждане;
6. друга информация, необходима за определяне на данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице, в случаите на контролирано чуждестранно дружество.
(2) Данъчно задълженото лице представя регистъра по ал. 1 при поискване от органите по приходите на Националната агенция за приходите.“

§ 5. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Данъчни дълготрайни материални активи са и амортизируемите активи с право на ползване във връзка с договори за финансов лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели.“

§ 6. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 не се прилага при последваща оценка на данъчни дълготрайни материални активи по чл. 50, ал. 2, която се дължи на преоценка на пасива по договора за финансов лизинг.“

§ 7. В глава четиринадесета се създава чл. 91а:
„Данъчна печалба в случаите на контролирано чуждестранно дружество
Чл. 91а. Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на данъчна печалба, произтичаща от контролирано чуждестранно дружество.“

§ 8. В чл. 92, ал. 4 се създава изречение второ: „Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.“

§ 9. В чл. 116а ал. 5 се изменя така:
„(5) Едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация и/или от прилагане на правилото за ограничаване приспадането на лихви.“

§ 10. В чл. 120 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Регулиране на слабата капитализация и прилагане на правилото за ограничаване приспадането на лихви“.
2. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.
(2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.“

§ 11. В чл. 146 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Регулиране на слабата капитализация и прилагане на правилото за ограничаване приспадането на лихви“.
2. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.“

§ 12. В чл. 158 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) По отношение на данъчните декларации, подавани по реда на тази глава, се прилага чл. 92, ал. 4, когато през данъчния период не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството.“

§ 13. В глава двадесет и първа раздел II „Корпоративен данък при прекратяване“ с чл. 159 и 160 се отменя.

§ 14. В чл. 161 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.“
2. Алинея 2 се отменя.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Представляващият данъчно задълженото лице през последния данъчен период – лик­видатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, декларира и внася удържания от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък за този данъчен период.“

§ 15. В чл. 162 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него“ се заменят с „в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице“.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 и 4 думите „се подава на“ се заменят със „се подава в 30-дневен срок от“.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Когато датата на заличаването при ликвидацията или несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година и същата не е подадена, тя се подава в сроковете по ал. 1, 3 и 4, когато те изтичат преди този срок.“
5. Алинея 6 се отменя.

§ 16. Член 163 се изменя така:
„Внасяне на данъка за последния данъчен период
Чл. 163. (1) Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, 3 и 4, се внася в сроковете за декларирането му.
(2) Когато датата на заличаването при ликвидацията или при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди изтичането на срока за внасяне на годишния корпоративен данък за предходната година и същият не е внесен, той се внася в срока по ал. 1, когато той изтича преди този срок. В този случай по отношение на корпоративния данък за предходната година се прилага чл. 161, ал. 7.“

§ 17. Член 164 се отменя.

§ 18. В чл. 201 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 изречение трето се изменя така: „При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице информацията се предоставя в декларацията по ал. 7.“
2. Създава се ал. 7:
„(7) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице декларацията се подава от лицата по чл. 161, ал. 7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162.“

§ 19. В чл. 202 се създава ал. 6:
„(6) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът се внася в сроковете за декларирането му от лицата по чл. 161, ал. 7.“

§ 20. В чл. 209 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 6:
„6. разполага с образец на ваучер за храна, който отговаря на следните изисквания:
а) съдържа серия и номер, които позволяват неговото индивидуализиране и проследяване;
б) съдържа фирма, седалище и адрес на управление на оператора, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
в) съдържа фирма, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ на работодателя;
г) съдържа номинална стойност на ваучера за храна (изразена цифром и словом), определена в левове;
д) съдържа срок на валидност на ваучера за храна;
е) съдържа изрична забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна;
ж) съдържа изрична забрана за връщане на остатък до номиналната стойност на предоставения ваучер;
з) съдържа най-малко пет способа за защита;
и) съдържа място за поставяне на дата и печат на доставчика;
к) съдържа уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна;
л) съдържа дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или който е представил неверни данни или информация. Разрешението се отнема, когато операторът:
1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 и 9;
2. престане да осъществява дейност;
3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;
4. е предоставил на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна, без да е получил индивидуална квота.“

§ 21. В чл. 217 се правят следните допълнения:
1. В ал. 4 се създава изречение второ: „Лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си по ал. 3 с годишната данъчна декларация за текущата година.“
2. Създава се ал. 5:
„(5) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът върху разходите се декларира и внася от лицата по чл. 161, ал. 7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация и за внасяне на данъка по чл. 162 и 163.“

§ 22. В глава тридесет и първа се създава чл. 218а:
„Алтернативен данък при заличаване/прекратяване
Чл. 218а. (1) Последният представляващ данъчно задълженото лице – ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, декларира и внася удържания от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък, чийто срок за внасяне изтича след датата на заличаването/прекратяването.
(2) В случаите по ал. 1 данъкът за данъчния период, през който е извършено заличаването/прекратяването, се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на заличаването/прекратяването.
(3) Когато датата на заличаването/прекратяването е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, тя се подава в срока по ал. 2, когато той изтича преди 31 март.“

§ 23. Член 264 се изменя така:
„Чл. 264. (1) Представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2000 лв.“

§ 24. Член 276 се изменя така:
„Чл. 276. Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2 или чл. 259, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.“

§ 25. Създава се чл. 277г:
„Чл. 277г. Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 47д или посочи неверни данни и обстоятелства в регистъра по този член, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., при повторно нарушение – в размер от 6000 до 10 000 лв.“

§ 26. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 84, 85 и 86:
„84. „Свързано предприятие“ за целите на чл. 47в е:
а) образувание, в което данъчно задълженото лице има пряко или косвено участие под формата на права на глас или собственост върху капитала в размер 25 на сто или повече, или има право да получава 25 на сто или повече от печалбите на това образувание;
б) физическо лице или образувание, което има пряко или косвено участие под формата на права на глас или собственост върху капитала в данъчно задължено лице в размер 25 на сто или повече, или има право да получава 25 на сто или повече от печалбите на данъчно задълженото лице.
Ако физическо лице или образувание има пряко или косвено участие в размер 25 на сто или повече в данъчно задълженото лице и в едно или повече образувания, всички образувания, включително данъчно задълженото лице, се считат за свързани предприятия.
85. „Образувание“ за целите на глава девета „а“ е образувание по смисъла на § 1а, т. 51 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
86. „Кредитна институция“ за целите на чл. 43 и 43а е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, получила лиценз от Българската народна банка за извършване на банкова дейност, както и лице по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), от друга държава членка, получило лиценз от съответната държава членка по произход, което извършва банкова дейност на територията на Република България чрез клон.“

§ 27. В § 2 от допълнителните разпоредби съюзът „и“ пред думите „Директива (ЕС) 2015/121 на Съвета от 27 януари 2015 г.“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ, L 193/1 от 19 юли 2016 г.)“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 28. Непризнатите разходи за лихви след 1 януари 2014 г. съгласно чл. 43, подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31 декември 2018 г., се приспадат по реда на чл. 43, ал. 2, когато не се прилага чл. 43а, и по реда на чл. 43, ал. 3 в случаите, в които чл. 43а се прилага за съответната година.

§ 29. Член 82 не се прилага при промяна в счетоводната политика в резултат на прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 16 „Лизинг“. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали при промяната в счетоводната политика в резултат на първоначалното прилагане на Международен стандарт за финансово отчитане 16 „Лизинг“.

§ 30. Когато сроковете за деклариране и внасяне на данък по отменените и изменените с този закон разпоредби на глава двадесет и първа изтичат след 31 декември 2018 г., се прилагат разпоредбите на този закон.

§ 31. Разпоредбите на този закон се прилагат, когато датата на заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице в случаите по § 15, т. 2 относно чл. 201, ал. 7, § 16 относно чл. 202, ал. 6, § 18 относно чл. 217 и § 19 относно чл. 218а е преди 1 януари 2019 г., но сроковете за деклариране и внасяне на данъка съгласно този закон изтичат след 31 декември 2018 г.

§ 32. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г. и бр. 15 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22а:
а) алинея 3 се изменя така:
„(3) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че съпругът/съпругата няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.“;
б) създава се ал. 6:
„(6) Когато в нарушение на условието по ал. 3 и двамата съпрузи са ползвали данъчното облекчение, всяко от лицата дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“
2. В чл. 22в:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година. Когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17, разликата може да се ползва от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50.“;
б) алинея 5 се отменя;
в) в ал. 6 думите „и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител“ се заличават;
г) създава се ал. 9:
„(9) Когато в нарушение на условието по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“
3. В чл. 22г:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година. Когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17, разликата може да се ползва от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50.“;
б) алинея 5 се отменя;
в) в ал. 6 думите „и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител“ се заличават;
г) създава се ал. 8:
„(8) Когато в нарушение на условието по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“
4. В чл. 23, ал. 2 накрая се добавя „включително когато декларацията се подава по реда на чл. 53, ал. 2, както и по реда на чл. 103 и 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
5. В чл. 35 т. 2 се отменя.
6. В чл. 38 се създават ал. 14 и 15:
„(14) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител.
(15) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.“
7. Член 45 се изменя така:
„Издаване на документи за изплатен доход и удържан данък
Чл. 45. (1) При поискване от лицето работодателят издава служебна бележка по образец за изплатения през годината облагаем доход и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Когато служебната бележка се издава от работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя към 31 декември на данъчната година, се посочва и данъкът, удържан или възстановен на лицето при определяне на годишния размер на данъка по реда на чл. 49.
(2) Обстоятелството, че работодателят не е работодател по основното трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, се установява с писмена декларация, предоставена от работника/служителя.
(3) При прекратяване на дейността на работодателите, които нямат правоприемник, служебните бележки по ал. 1 се издават от последния представляващ работодателя или от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях по реда на Кодекса за социално осигуряване.
(4) Предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
(5) При поискване от лицето предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или 31, издава служебна бележка по образец за изплатения през годината доход и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски.
(6) Сметката за изплатени суми по ал. 4 и служебната бележка по ал. 5 не се издават в случаите по чл. 43, ал. 5.
(7) При поискване от лицето предприятието или самоосигуряващото се лице платец на доходи от други източници по чл. 35 издава служебна бележка по образец за изплатените през годината доходи и за удържания през годината данък.
(8) Служебните бележки по ал. 1, 5 и 7 се издават в 14-дневен срок от датата на поискването им.“
8. В чл. 46, ал. 1 думите „11 и 12“ се заменят с „11, 12, 14 и 15“.
9. В чл. 48:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) От определения по ал. 1 данък се приспада и данъчното облекчение по чл. 22д, ал. 2.“;
б) алинея 8 се изменя така:
„(8) Данъкът по ал. 1 и 2 се закръглява към всеки пълен лев след приспаданията по ал. 3 – 6, когато не се ползва отстъпка, или след ползването на отстъпка.“
10. В чл. 50:
а) в ал. 1, т. 3, буква „в“ думите „ал. 8 и ал. 13“ се заменят с „ал. 8, 13 и 14“;
б) алинея 4 се отменя.
11. В чл. 51 ал. 2 се изменя така:
„(2) Годишен отчет за дейността не подават лицата по ал. 1, които през данъчната година не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.“
12. В чл. 53:
а) в ал. 1 думите „до 30 април“ се заменят с „от 10 януари до 30 април“;
б) в ал. 6 навсякъде думите „31 януари“ се заменят с „31 март“;
в) създава се ал. 7:
„(7) Годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване се подава само по електронен път.“
13. В чл. 55 ал. 3 се изменя така:
„(3) В декларацията по ал. 1 не се посочва дължимият от работодателите данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по ред и по начин, определени в наредба, издадена от министъра на финансите.“
14. В чл. 56:
а) в ал. 2 след думите „Предприятията – платци на доходи“ се добавя „както и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване“;
б) създава се ал. 3:
„(3) При заличаване/прекратяване на предприятието декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в срока и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В същия срок се внасят и данъците, дължими по декларацията.“
15. В чл. 64, ал. 3 думите „справката по чл. 73, ал. 1“ се заменят със „справките по чл. 73“.
16. В чл. 65:
а) алинея 3 се изменя така:
„(3) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата.“;
б) алинея 7 се изменя така:
„(7) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 8, 11 и 14 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице.“;
в) създава се ал. 14:
„(14) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 15 се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода.“
17. В чл. 67 се създава ал. 6:
„(6) Дължимият данък по ал. 4 и 5 за доходи на починали лица в случаите по чл. 53, ал. 3, 4 и 5 се внася в едномесечен срок от датата, на която изтича срокът за подаване на годишната данъчна декларация от наследниците/заветниците.“
18. В чл. 73:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „изплатените през годината доходи“ се добавя „и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски“;
б) в ал. 4 в изречение първо думите „15 март“ се заменят с „28 февруари“, а в изречение второ думите „прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност“ се заменят със „заличаване/прекратяване“;
в) алинея 5 се изменя така:
„(5) Справката по ал. 1 се предоставя само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“;
г) алинея 6 се изменя така:
„(6) Работодателите изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. В справката се включва и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.“;
д) създават се ал. 7 и 8:
„(7) Справката по ал. 6 се предоставя в срока и по реда на ал. 2, 4 и 5.
(8) При откриване на грешка в данните, предоставени за конкретно физическо лице по реда на предходните алинеи, след срока по ал. 4 задължените лица имат право да правят промени в тези данни в срок до 30 септември на годината, през която е предоставена информацията.“
19. В чл. 73а:
а) в ал. 5, изречение второ след думите „Информацията се предоставя“ се добавя „само по електронен път“;
б) в ал. 6, изречение второ думите „прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност“ се заменят със „заличаване/прекратяване“.
20. В чл. 81а, ал. 1 изречение първо се изменя така: „Лице – платец на доход, което при поискване не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, образците по чл. 45, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.“
21. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) точка 28 се изменя така:
„28. „Упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, упражняващо занаят по реда на Закона за занаятите, което не е регистрирано като едноличен търговец.“;
б) в т. 62 числото „30“ се заменя със „100“.

§ 33. Параграф 32, т. 1, 2 и 3 относно чл. 22а, 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат и при ползване на данъчни облекчения за 2018 г.

§ 34. Параграф 32, т. 7 и т. 20 относно чл. 45 и чл. 81а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат за изплатени доходи след 31 декември 2018 г.

§ 35. Параграф 32, т. 9 относно чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при деклариране на доходите за 2018 г. в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.

§ 36. Параграф 32, т. 11 и т. 12, буква „а“ относно чл. 51, ал. 2 и чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат и за 2018 г.

§ 37. Параграф 32, т. 10, буква „б“, т. 12, букви „б“ и „в“, т. 18, т. 19, буква „а“, относно чл. 50, ал. 4, чл. 53, ал. 6 и 7, чл. 73 и чл. 73а, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат за данъчните декларации и съответно за справките, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2019 г.

§ 38. Параграф 32, т. 14, буква „а“ относно чл. 56, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не се прилага при деклариране на дължимите данъци за 2018 г.

§ 39. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г. и бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, ал. 1 думите „сгради и поземлени имоти“ се заменят с „поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради“.
2. В чл. 12, ал. 1 и 2 след думите „вещно право“ се добавя „на ползване“.
3. В чл. 14:
а) в ал. 1 думите „или придобитите по друг начин имоти“ се заменят със „сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията“, а думите „съответно носителят на ограниченото вещно право“ се заличават;
б) създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
(3) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.“;
г) досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „При промяна на някое“ се заменят с „При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго“;
д) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея се създава изречение второ: „В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.“;
е) досегашната ал. 5 става ал. 7;
ж) създава се ал. 8:
„(8) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството й на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.“
4. В чл. 15:
а) в ал. 1 думите „или е започнало използването им“ се заличават;
б) в ал. 2 думата „имота“ се заменя със „собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване“;
в) създават се ал. 3, 4, 5, 6 и 7:
„(3) Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и с удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(4) Органите, издаващи документите по ал. 3, предоставят служебно по един екземпляр от тях на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от издаването им.
(5) Данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
(6) Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител – за строежите от пета категория, предоставя екземпляр от съставения констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от съставянето му.
(7) Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.“
5. В чл. 18, ал. 1 в изречение първо накрая се добавя „и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1“.
6. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка:
1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;
2. за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва:
а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2;
б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква „а“.
7. В чл. 23 думите „по чл. 14, ал. 1 и 4“ се заличават.
8. В чл. 25 се създава ал. 3:
„(3) В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.“
9. В чл. 37:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) На основата на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по ал. 1, служителят в общинската администрация определя дължимия годишен данък и го съобщава на всеки наследник или заветник.“
10. В чл. 46, ал. 3 думите „по чл. 14, ал. 1“ се заменят с „на задълженото лице, както и въз основа на данните за облагаемия имот, предоставени по реда на чл. 18“.
11. В чл. 49 ал. 3 и 4 се отменят.
12. В чл. 50:
a) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „е платен данъкът по тази глава“ се заменят със „са платени данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или действието“;
б) създава се ал. 2:
„(2) В случаите на ал. 1 установяването от нотариуса на платения данък върху превозното средство – предмет на сделката, се извършва със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на данни със системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а при посредничеството на информационната система на Министерството на вътрешните работи, или със
2. предоставяне на издаден или заверен от общината документ, при условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен по т. 1.“
13. В чл. 51:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Нотариусите в 7-дневен срок от извършване на сделката уведомяват съответната община за прехвърлените вещни права върху недвижимите имоти и превозните средства, като предоставят информация за размера на заплатения данък по чл. 49, ал. 2 и основата, върху която е определен.“;
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
в) създава се ал. 5:
„(5) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 служителят в общинската администрация определя годишния данък за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по този раздел, и уведомява данъчно задължените лица.“
14. В чл. 54, ал. 3 т. 5 се отменя.
15. В чл. 55:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:
ГДПС = ИмК х ЕК,
където:
ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;
ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1;
ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2
1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:
ИмК = С_kW х Кгп,
където:
С_kW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:
а) до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW;
б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;
в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;
г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW;
д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW;
е) над 245 kW – от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW;
Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:
 

2. екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:
 

б) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „леки автомобили“ се заменят с „леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т“;
в) алинея 6 се изменя така:
„(6) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т, в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.“;
г) създава се ал. 14:
„(14) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.“
16. В чл. 58, ал. 4 се създава ново изречение второ: „В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.
17. В чл. 59:
а) алинея 1 се отменя;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“ данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от „Евро 4“ – с 60 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3 данък.“;
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4“, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ – с 50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.“;
г) алинея 5 се изменя така:
„(5) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.“
18. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 – в приход на общината по регистрация на превозното средство.“
19. В чл. 67:
а) алинея 13 се изменя така:
„(13) Обстоятелствата, които имат значение за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ал. 12, както и всяка тяхна промяна, могат да бъдат установявани служебно и/или чрез подаване на декларация от лицата по чл. 64 и чл. 67, ал. 15 по образец, ред и срок, определени в наредбата по чл. 9.“;
б) алинея 14 се отменя.
20. В приложение № 2 в чл. 8, ал. 1:
а) формулата в текста преди т. 1 се изменя така:
„К_х = 1 + кк₁ + кк₂“;
б) точка 3 се отменя.
21. В приложение № 4 към глава втора, раздел VI т. 21 се отменя.
22. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г. и бр. 88 от 2017 г.) в § 13, ал. 1 от заключителните разпоредби думите „31 декември 2019 г.“ се заменят с „31 декември 2021 г.“.
23. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.) в преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 16:
аа) в ал. 1 думите „за 2020 г.“ и „31 януари 2020 г.“ се заменят съответно със „за 2022 г.“ и „31 януари 2022 г.“;
бб) в ал. 2 думите „За 2020 г.“ се заменят със „За 2022 г.“;
б) параграф 17 се изменя така:
„§ 17. За определяне на броя на ползвателите на услугите в имота по чл. 62 за 2022 г. Националното сдружение на общините в Република България съвместно с председателя на Националния статистически институт:
1. изготвят предложение за включване като обекти на преброяване и броя на ползвателите на услугите в имота при преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.;
2. определят със съвместен акт реда, начина и срока за предоставянето от страна на Националния статистически институт на съответната община на данни от преброяването относно броя на ползвателите на услугите в имота.“;
в) в § 20 думите „31 март 2019 г.“ се заменят с „31 март 2021 г.“;
г) в § 21 думите „1 януари 2020 г.“ се заменят с „1 януари 2022 г.“.

§ 40. За 2019 г. общинският съвет определя размерите на данъка върху превозните средства до 31 януари 2019 г. Когато не са определени нови размери в посочения срок, за 2019 г. данъкът се определя съгласно минималните размери на данъците и коригиращите коефициенти, определени в чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

§ 41. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92, 103 от 2017 г. и бр. 7, 15, 27 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „началника на съответната митница“ се заменят с „директора на съответната териториална дирекция“.
2. В чл. 264 ал. 2 се изменя така:
„(2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси за платен данък върху превозното средство, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. При условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен на информация, проверката за платен данък върху превозните средства може да се извърши с представяне на издаден или заверен от общината документ.“
3. В допълнителните разпоредби се създава § 2в:
„§ 2в. За целите на събирането на публичните вземания Министерският съвет определя разпоредителите с бюджет, които уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ за сключените от тях договори и предстоящи плащания по тях, обхвата на информацията, която се предоставя, реда и начина за предоставянето й и условията за извършване на плащанията.“
4. В Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 104 и 109 от 2013 г., бр. 95 от 2015 г.) в § 9 думите „31 декември 2018 г.“ се заменят с „30 юни 2022 г.“.

§ 42. До края на 2028 г. задължения по чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на общини могат да се разсрочват или отсрочват от компетентния орган, установил задължението, по искане на съответната община съгласно одобрен погасителен план за срок от три години. За периода на отсрочването или разсрочването се дължи законната лихва.

§ 43. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г., бр. 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30 , 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г. и бр. 24, 62 и 65 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3:
а) в ал. 1 се създават т. 8 и 9:
„8. лицата, подали искане за възстановяване на акциз;
9. лицата, за които възниква солидарна отговорност.“;
б) създава се ал. 4:
„(4) В случаите на чл. 20, ал. 2, т. 23 солидарно отговорни за заплащането на акциза са:
1. при освобождаване от заплащане на акциз:
а) лицето, което е потребило енергийните продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2, и
б) лицензираният складодържател, освободил енергийните продукти за потребление, когато е знаел или е бил длъжен да знае, че доставените на лицето по буква „а“ енергийни продукти ще бъдат използвани извън условията за освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. при възстановяване на акциз:
а) лицето, което е потребило енергийните продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2, и
б) лицето, на което е възстановен акцизът за енергийните продукти, доставени на лицето по буква „а“, когато е знаело или е било длъжно да знае, че доставените на лицето по буква „а“ енергийни продукти ще бъдат използвани извън условията за освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
2. В чл. 4 се създават т. 64 и 65:
„64. „Акцизни стоки с колекционерска стойност“ са акцизните стоки, произведени в ограничено количество и притежаващи качества, отличаващи ги от еднородните продукти с обичайно търговско предназначение, както и акцизните стоки, чиято цена при покупко-продажбата им предвид тяхната година на производство, състояние, търсене, предлагане или други фактори, свързани с цената на придобиване, би била значително по-висока от цената им на дребно с други еднородни продукти с обичайно търговско предназначение. Не се смятат за стоки с колекционерска стойност акцизните стоки, произведени в специализиран малък обект за дестилиране по смисъла на т. 8.
65. „Друго лице с правен интерес“ е лице, което следва да защити своите права и законни интереси с оглед на избягване на неблагоприятни правни последици в правната му сфера или засягане на конкретни негови имуществени права, изразяващи се в промяна на правното положение на заинтересувания, която би могла да настъпи в резултат от определено действие или бездействие от страна на данъчно задълженото лице – лицензиран складодържател, в условията на прекратено действие на лиценз за управление на данъчен склад.“
3. В чл. 12:
а) в ал. 1 се създава т. 4:
„4. изсушени, плоски с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа, преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които съдържат глицерин и са годни за пушене след проста манипулация посредством смачкване или ръчно нарязване.“;
б) създава се ал. 9:
„(9) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, декларират това обстоятелство пред компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта по ред и по начин, определени с правилника за прилагане на закона.“
4. В чл. 20, ал. 2:
а) в т. 9 накрая се добавя „с изключение на стоките, за които е издадено разрешение по чл. 53, ал. 5“;
б) в т. 21 думите „в нарушение на този закон“ се заменят с „е установено, че“;
в) създава се т. 23:
„23. потреблението на енергийни продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2.“
5. В чл. 24:
а) в ал. 1, т. 3 накрая се добавя „както и с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 кг“;
б) в ал. 2:
аа) в т. 6 накрая се добавя „с изключение на енергийните продукти, които са произведени в същия данъчен склад и се използват при производството на други енергийни продукти, предназначени за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление“;
бб) създава се т. 8:
„8. използвани от лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4 за целите, посочени в удостоверението, и закупени като освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.“
6. В чл. 24а, ал. 6 се създава т. 13:
„13. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници и/или акционерите за обстоятелствата по ал. 7.“
7. В чл. 27, ал. 14 след думата „нередовностите“ се добавя „в исканията за възстановяване по този раздел“.
8. В чл. 28, ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. за бирата, включително ароматизираната бира – количеството хектолитри за градусите Плато на началното екстрактно съдържание;“
б) в т. 8 думата „измерена“ се заменя с „изразена“;
в) в т. 12 думата „измерена“ се заменя с „изразена“.
9. В чл. 44 ал. 2 се изменя така:
„(2) Акцизът може да бъде заплатен и от:
1. друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника;
2. собственика на стоката, който е вложител в данъчния склад, при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“;
3. друго лице, различно от лицата по т. 1 и 2, при прекратено действие на лиценза за управление на данъчен склад, когато докаже правен интерес, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.“
10. В глава трета се създават раздел VIII с чл. 45ж и раздел IX с чл. 45з:
„Раздел VIII
Специален ред за уведомяване на митническите органи за акцизни стоки с колекционерска стойност
Чл. 45ж. (1) В случаите на придобиване на бутилирани алкохолни напитки с колекционерска стойност, които подлежат на облепване с бандерол, се подава уведомление на хартиен носител до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват стоките.
(2) Уведомлението се подава предварително, но не по-късно от три дни от придобиване на акцизните стоки.
(3) В 7-дневен срок от придобиването им акцизните стоки се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен. При изтичане срока на валидност на бандерола нов бандерол не се поставя.
(4) Акцизни стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти или помещения, свързани със стопанска дейност, само ако са с бандерол и за тях е подадено уведомление по реда на ал. 1. Копие от регистрираното уведомление и приложените към него документи следва да се съхраняват в обекта/помещението.
(5) Движението на акцизните стоки по ал. 1 се съпровожда с копие от регистрираното уведомление.
(6) Редът за подаване на уведомлението се определя с правилника за прилагане на закона.
(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат и по отношение на ограничени серии пури, за които лицата са представили сертификат от производител за колекционерската им стойност.
Раздел IX
Регистри
Чл. 45з. (1) В Агенция „Митници“ се водят регистри за издадените лицензи за управление на данъчен склад, удостоверение за регистрации и разрешения.
(2) В регистрите се съдържа информация за статуса на издадените лицензи за управление на данъчен склад, удостоверение за регистрации и разрешения, която е публична.“
11. В чл. 47:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Лицензиран складодържател на нефт и/или продукти от нефтен произход по смисъла на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход трябва да разполага с трайно прикрепени към земята собствени или наети съдове за съхранение:
1. на нефт и/или продукти от нефтен произход с минимален капацитет на склада 1000 куб. м и минимална проектна вместимост на всеки съд 50 куб. м, с изключение на съдовете за съхранение на биокомпоненти и добавки за подобряване на качеството на горивата, или
2. на втечнен нефтен газ (LPG) с минимален капацитет на склада от 50 куб. м.“;
б) създава се ал. 5:
„(5) Изискванията на ал. 4 не се прилагат по отношение на лицензираните складодържатели, извършващи дейности, свързани със:
1. търсене, проучване и добив на нефт, природен газ и кондензат от природен газ;
2. преработката на употребявани автомобилни гуми и пластмасови изделия;
3. оползотворяване или обезвреждане по смисъла на Закона за управление на отпадъците на енергийните продукти с код по КН 2710 91 и 2710 99.“
12. В чл. 48:
а) в ал. 1 т. 8 се отменя;
б) в ал. 2:
аа) създава се т. 6а:
„6а. копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган;“
бб) точка 14 се отменя;
вв) точка 21 се изменя така:
„21. документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са придобити:
а) от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки, или
б) след проведена публична продан, или
в) от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1;“
гг) създава се т. 22:
„22. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 47, ал. 3.“
13. В чл. 49, ал. 6 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 2“.
14. В чл. 51, ал. 1, т. 9 думите „както и на други лица, упълномощени да подписват електронни административни документи“ се заличават.
15. В чл. 53:
а) в ал. 3 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“;
б) създават се ал. 5 – 8:
„(5) При издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното изпълнение, когато вложител на акцизни стоки е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, директорът на Агенция „Митници“ може да издаде разрешение за извеждане на тези стоки и въвеждането им в друг данъчен склад. При въвеждането на стоките в другия данъчен склад се счита, че същите са поставени под режим отложено плащане на акциз.
(6) В 7-дневен срок при подадено искане от лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 или 3 директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказ за плащане. Актът се съобщава само на лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 и 3 и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване.
(7) За стоки, освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4, може да подаде искане до директора на Агенция „Митници“ за издаване на разрешение за освобождаване от облагане с акциз при извеждане на стоките, освободени за потребление, и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител. В 7-дневен срок от подаване на искането директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказва да издаде разрешение. Разрешението за извеждане на стоките и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител се съобщава на лицето, подало искането, и на лицензирания складодържател. Отказът се съобщава само на лицето, подало искането, и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване.
(8) При движение на стоките по ал. 5 – 7 същите се придружават и с издаденото разрешение на директора на Агенция „Митници“.“
16. В чл. 55а:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „При издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна и надхвърлено годишно производство от 200 000 хектолитра бира за текущата година се прилага акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 1 за цялото произведено количество през годината.“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) За издаване на удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна се подава искане до директора на Агенция „Митници“ от:
1. лице, което не е произвеждало бира;
2. лице, което е произвеждало бира, чието производство към датата на подаване на искането не надхвърля 200 000 хектолитра бира за текущата година.“;
в) в ал. 6 т. 2 се изменя така:
„2. в случаите по чл. 110, ал. 3;“
г) в ал. 8 накрая се добавя „включително в случаите на връчено удостоверение след отменен отказ за издаване на удостоверение“.
17. В чл. 57:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Собственици или наематели на обекти по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат лица:
1. регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт;
2. които нямат публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
3. които не са извършили тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение.“;
б) в ал. 3 т. 9 се изменя така:
„9. документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са придобити:
а) от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки, или
б) след проведена публична продан, или
в) от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател, или регистрирано лице по ал. 1;“
в) създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) Когато представените документи по ал. 3 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, началникът на митницата в 14-дневен срок от подаването на документите уведомява лицето, подало заявлението, и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация считано от получаването на уведомлението.
(5) В срока, определен по ал. 4, лицето трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.“;
г) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 3“ се заличават и се създава изречение трето: „Удостоверението за регистрация или отказът за издаване на удостоверение за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“;
д) досегашната ал. 5 става ал. 7;
е) досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 7“;
ж) досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 8“;
з) досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 10 и 11.
18. В чл. 57б, ал. 6 се създава т. 10:
„10. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 8.“
19. В чл. 57в, ал. 2:
а) точка 7 се отменя;
б) създава се т. 19:
„19. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по ал. 12.“
20. В чл. 58а, ал. 2:
а) точка 8 се отменя;
б) създава се т. 16:
„16. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по ал. 7.“
21. В чл. 58г:
а) в ал. 1 т. 5 се отменя;
б) в ал. 2 се създава т. 9:
„9. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 3.“
22. В глава четвърта, раздел IV се създава чл. 64а:
„Чл. 64а. (1) Погрешно съставени и регистрирани искане, опис и отчет за бандероли могат да се анулират по писмено искане на лицето. Искането за бандероли може да се анулира преди изпращането му до отдел „Контрол върху отпечатването на ценни книжа“ в Министерството на финансите. Описът за връщане на бандероли може да се анулира, преди да са предприети действия за установяване на автентичност на бандеролите.
(2) Искането за анулиране се подава до началника на компетентното митническо учреждение.
(3) Извън случаите по ал. 1, при подадено искане от лицето, несъответствия в искането за бандероли или описа за връщане на бандероли могат да се отстранят от компетентното митническо учреждение, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието.“
23. В чл. 65, ал. 3, т. 2 накрая се добавя „или лице по чл. 45ж“.
24. В чл. 80, ал. 4 след думата „акциз“ се добавя „както и задължения за заплащане на акциз във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9“ и се поставя запетая.
25. В глава пета, раздел I се създават чл. 81в и 81г:
„Чл. 81в. (1) При усвояване изцяло или частично на предоставеното обезпечение за управление на данъчен склад митническите органи може да запечатат обекта или част от него за срок един месец.
(2) За действията по ал. 1 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.
(3) До изтичането на срока по ал. 1 митническият орган може да поиска от районния съд по местонахождението на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.
(4) Ако до изтичането на срока по ал. 1 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се смята за прекратено. След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 запечатването се смята за прекратено.
(5) Действията за запечатване на обекта или част от него се прекратяват, при условие че в сроковете по ал. 1 или 3 лицензираният складодържател се е привел в съответствие с изискванията на чл. 77.
Чл. 81г. (1) Действията за запечатване на обекта или част от него могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред началника на митницата по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от постъпването на жалбата. С решението началникът на митницата може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия.
(2) Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от митническия орган, който ги е предприел.
(3) При непроизнасяне на органа по ал. 1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за запечатване на обекта могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, съответно от получаването на решението, пред административния съд по местонахождението на данъчния склад по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Жалбата не спира действията за запечатване на обекта или на част от него.“
26. В чл. 83г, ал. 1 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
27. В чл. 84:
а) алинея 7 се изменя така:
„(7) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която:
1. акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 – за всеки получател и за всяко превозно средство, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, т. 15 – 18;
2. са установени липси на бандероли, в случаите по чл. 64, ал. 18;
3. са освободени за потребление втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продаден на физически лица, които не са еднолични търговци, като се издават обобщени акцизни данъчни документи за извършените продажби през съответния ден и продадените количества задължително се посочват на отделен ред.“;
б) в ал. 8 думите „до 10-о число на месеца, следващ месеца“ се заменят с „в 10-дневен срок от изтичането на данъчния период“.
28. В чл. 90б, ал. 1 думата „бензиностанции“ се заменя със „станции за зареждане на моторни превозни средства“.
29. В чл. 99:
а) в ал. 1, т. 3 се създава изречение второ: „Забраната не се отнася за алкохолни напитки по чл. 45ж с бандерол с изтекъл срок на валидност.“;
б) в ал. 2, т. 2 се създава изречение второ: „Забраната не се отнася за тютюневи изделия по чл. 45ж с бандерол с изтекъл срок на валидност.“;
в) алинея 6 се изменя така:
„(6) Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки, както и отпадъците от тютюн по ал. 2, т. 6. Забраната не се отнася за търговци, предлагащи алкохолни напитки чрез електронен магазин по смисъла на § 1, т. 87 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, когато стоките са с бандерол, когато такъв е задължителен, или дължимият акциз е заплатен.“;
г) създава се нова ал. 8:
„(8) В случаите на ал. 7, когато информацията не е премахната в тридневен срок от нейното публикуване, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице издава решение за преустановяване на нарушението чрез временно спиране (блокиране) на достъпа до съответните интернет страници, на които са публикувани обявите/съобщенията.“;
д) създават се ал. 9 – 16:
„(9) Решението по ал. 8 се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на издаването му. Лицата по ал. 7, както и лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени в деня на публикуването.
(10) Срокът за спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците е от 7 дни до един месец.
(11) Когато в 7-дневен срок от публикуване на решението по ал. 8 информацията за продажбата на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн не е премахната, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице отправя искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички лица, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат (блокират) временно достъпа до съответните интернет страници.
(12) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му, като определя срока по ал. 10. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на получаването му.
(13) Лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат (блокират) достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.
(14) Лицата по ал. 13 са длъжни да съхраняват информация за датата и часа, на която е спрян (блокиран) достъпът до интернет страниците, данни за домейна и IP адресите на блокираните интернет страници, както и информация за достъпването на блокираните страници от ползвателите на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги. За удостоверяване изпълнението на разпореждането на съда, при спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците лицата изготвят дигитална снимка (скрийншот) на екранната форма, запазена във формат PDF или в друг подобен файлов формат, гарантиращ невъзможната му манипулация.
(15) Информацията и дигиталните снимки по ал. 14 се съхраняват в едногодишен срок от датата на публикуване на разпореждането по ал. 12.
(16) Алинея 8 се прилага и когато лицето по ал. 7 не може да бъде установено или услугата за публикуване на обяви/съобщения се предоставя от място извън страната.“;
е) досегашната ал. 8 става ал. 17 и се изменя така:
„(17) Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки и отпадъци от тютюн чрез обяви/съобщения по ал. 6, както и информацията и дигиталните снимки по ал. 14 се предоставят при поискване на митническите органи.“
30. В чл. 99а:
 а) алинеи 1 – 3 се изменят така:
„(1) Изпращането чрез пощенската мрежа на акцизни стоки и отпадъци от тютюн е забранено. Забраната не се отнася за акцизни стоки с платен, начислен или обезпечен акциз, акцизни стоки с бандерол, когато такъв е задължителен, както и за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.
(2) При извършване на пощенски услуги, свързани с акцизни стоки и отпадъци от тютюн, подателите са длъжни да предоставят пратките на пощенския оператор за преглед и проверка. Не се допуска приемане, пренасяне и доставяне чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1.
(3) Подателите са длъжни да представят документ за самоличност и да попълнят декларация пред пощенския оператор, че изпращаните от тях акцизни стоки са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен. Попълване на декларация се изисква и при изпращане на отпадъци от тютюн по чл. 12, ал. 4, като подателят посочва идентификационните данни на получателя и предназначението на отпадъка.“;
б) създава се ал. 9:
„(9) При извършване на контролни покупки, когато стоките ще бъдат доставени чрез пощенската мрежа, митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия по реда на ал. 6.“
31. В глава седма се създава чл. 101б:
„Чл. 101б. (1) Забранява се извеждането на акцизни стоки от данъчен склад при издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното му изпълнение, без да е заплатен дължимият акциз.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 53, ал. 5 и 7.“
32. В чл. 106а:
а) в ал. 1 след думата „контрол“ се добавя „или от предаването им на митническите органи“;
б) в ал. 2 след думата „постановление“ се добавя „или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление“.
33. В чл. 120 се създава ал. 6:
„(6) Който наруши разпоредбите на чл. 99, ал. 14 – 16, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 5000 до 15 000 лв.“
34. Създава се чл. 123г:
„Чл. 123г. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 101б, се наказва с глоба – за физически лица, двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.“
35. В чл. 124, ал. 2 след думата „Средствата“ се добавя „и/или съоръженията“.
36. Навсякъде в закона думите „началникът на компетентното митническо учреждение“, „началника на компетентното митническо учреждение“, „началникът на митницата“, „началника на митницата“, „началникът на компетентната митница“, „началника на компетентната митница“, „началника на съответната митница“, „митница“, „митницата“ и „компетентната митница“ се заменят съответно с „директорът на компетентното митническо учреждение“, „директора на компетентното митническо учреждение“, „директорът на териториалната дирекция“, „директора на териториалната дирекция“, „директорът на компетентната териториална дирекция“, „директора на компетентната териториална дирекция“, „директора на съответната териториална дирекция“, „териториална дирекция“, „териториалната дирекция“ и „компетентната териториална дирекция“.

§ 44. (1) До влизането в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване заварените към 1 януари 2019 г. производители на акцизни стоки по чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, които подадат до 1 април 2019 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.
(2) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, заварени към 1 януари 2019 г., са длъжни да подадат декларация по чл. 12, ал. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове в срок до 31 януари 2019 г.

§ 45. В срок до 1 юли 2019 г. директорът на Агенция „Митници“ служебно променя информацията, съдържаща се в издадените лицензи за управление на данъчни складове, относно заличаване на лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.

§ 46. В срок до 1 юли 2019 г. началниците на митниците служебно променят информацията, съдържаща се в издадените удостоверения за регистриран получател, временно регистриран получател и регистриран изпращач, относно заличаване на лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.

§ 47. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са придобили преди 1 януари 2019 г. акцизни стоки с колекционерска стойност и които подлежат на облепване с бандерол, са длъжни да подадат уведомление по реда на чл. 45ж, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват стоките.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон акцизните стоки се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен.
(3) Акцизните стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти, в които се извършва стопанска дейност, само с бандерол и ако за тях е подадено уведомление по реда на ал. 1. Копие от регистрираното уведомление и приложените към него документи следва да се съхраняват в обекта.

§ 48. В срок до 1 юли 2019 г. лицата по чл. 57 от Закона за акцизите и данъчните складове привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от същия закон.

§ 49. В срок до 1 юли 2019 г. Агенция „Митници“ служебно променя информацията, съдържаща се в публичните регистри, в съответствие с чл. 45з, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.

§ 50. В Закона за митниците (обн., ДВ,. бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 42 и 60 от 2015 г., бр. 58, 75 и 98 от 2016 г., бр. 99 и 103 от 2017 г. и бр. 24 и 80 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Агенция „Митници“ е структурирана в Централно митническо управление и териториални дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. В Централното митническо управление могат да се създават главни дирекции. В главната дирекция могат да се създават териториални звена, които се ръководят от главния директор на главната дирекция и не са включени в структурата на териториалните дирекции.“;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Териториалната дирекция е структурирана в териториално управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в териториалното управление са организирани в отдели и сектори.“;
в) в ал. 7 думите „Териториалното митническо управление“ се заменят с „Териториалното управление“, а думата „митницата“ се заменя с „териториалната дирекция“.
2. В чл. 8, изречение първо думата „Митници“ се заменя с „Териториални дирекции“.
3. В чл. 9:
а) създават се нова ал. 4 и ал. 5:
„(4) Териториалните дирекции се ръководят и представляват от директор, който се назначава от директора на Агенция „Митници“ съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с директорите на териториалните дирекции могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция „Митници“ по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите.
(5) Главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в Централно митническо управление се назначават от директора на Агенция „Митници“ съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в Централно митническо управление могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция „Митници“ по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите.“;
б) досегашната ал. 4 става ал. 6.
4. В чл. 10:
а) в ал. 1 се създава ново изречение второ: „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.“, а досегашното изречение второ става изречение трето;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) Всички митнически служители с изключение на тези, заемащи технически длъжности, подават декларации за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в сроковете, при условията и по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“;
в) създава се нова ал. 11:
„(11) Постъпването на държавна служба в Агенция „Митници“ не се предхожда от централизиран етап на конкурс по чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител.“;
г) досегашните ал. 11, 12, 13, 14, 15 и 16 стават съответно ал. 12, 13, 14, 15, 16 и 17.
5. В чл. 11, ал. 3 се създава изречение второ: „Главните директори на главни дирекции могат да бъдат подпомагани от заместник главен директор.“
6. В чл. 19, ал. 5 думите „териториалното митническо управление“ се заменят с „териториалното управление“.
7. В чл. 84б, ал. 1 думите „териториалните митнически управления“ се заменят с „териториалните управления“.
8. В чл. 186, ал. 6 думите „териториалното митническо управление“ се заменят с „териториалното управление“.
9. В § 1, т. 25, буква „в“ от допълнителната разпоредба думите „териториалните митнически управления“ се заменят с „териториалните управления“.
10. Навсякъде в закона думите „началниците на митници“, „началникът на митницата“, „началника на митницата“, „началникът на съответната митница“, „началника на съответната митница“ и „началник на митница“ се заменят съответно с „директорите на териториални дирекции“, „директорът на териториалната дирекция“, „директора на териториалната дирекция“, „директорът на съответната териториална дирекция“, „директора на съответната териториална дирекция“ и „директор на териториална дирекция“.

§ 51. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 45 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 61 от 2015 г., бр. 9 и 58 от 2017 г. и бр. 17 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 142а се създава ал. 7:
„(7) В регистъра по ал. 1 се вписват и лицата, придобили дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки:
1. след проведена публична продан;
2. от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.“
2. В чл. 142б ал. 1 се изменя така:
„(1) Лицата подават заявление до Министерството на икономиката за вписване в регистъра:
1. преди да започнат да извършват дейностите по чл. 142a, ал. 1;
2. в 14-дневен срок от придобиване на дестилационните съоръжения в случаите на проведена публична продан;
3. в 14-дневен срок от придобиване на дестилационните съоръжения от лице, което е извършвало дейност с тях като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.“

§ 52. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г. и бр. 17 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35у:
а) в ал. 2:
аа) в т. 4 думите „бандероли и“ се заличават;
бб) създава се т. 5:
„5. в съответствие с техническите стандарти, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/576 на Комисията от 15 декември 2017 г. относно техническите стандарти за защитните елементи, прилагани спрямо тютюневи изделия (ОВ, L 96/57 от 16 април 2018 г.).“;
б) създават се ал. 3 и 4:
„(3) Бандеролите, които са предназначени за поставяне върху потребителската опаковка на тютюневите изделия, се използват като защитен елемент по ал. 1. Комбинацията или комбинациите от елементи за проверка на автентичността, които се използват при защитните елементи, прилагани за потребителските опаковки, предназначени за реализация на вътрешния пазар, се определят със заповед на министъра на финансите.
(4) Агенция „Митници“ уведомява производителите на тютюневи изделия, лицата, които внасят, съответно въвеждат на територията на страната тютюневи изделия, за защитните елементи, прилагани за потребителските опаковки, предназначени за реализация на вътрешния пазар.“
2. В глава десета „б“ се създават чл. 35ф и 35х:
„Чл. 35ф. (1) Издател на идентификатори по смисъла на чл. 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 г. относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия (ОB, L 96/7 от 16 април 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/574“, е печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва и други подизпълнители.
(2) Издателят по ал. 1 генерира и издава уникални идентификатори за всички потребителски опаковки на цигари и тютюн за пушене, предназначени за пускане на пазара в Република България, както и за произведените в Република България цигари и тютюн за пушене, когато са предназначени за износ извън Европейския съюз.
(3) В случаите, в които е предвидено, издателят по ал. 1 генерира и издава уникални идентификатори за потребителски опаковки на цигари и тютюн за пушене, предназначени за пускане на пазара на територията на държава – членка на Европейския съюз.
(4) При изискване издателят по ал. 1 трябва да генерира и извършва физическа доставка на уникални идентификатори на равнище потребителска опаковка като алтернатива на електронната доставка.
(5) Уникалните идентификатори по ал. 2 – 4 се генерират, предават и доставят в сроковете по чл. 9 от Регламент (ЕС) 2018/574.
Чл. 35х. Компетентен орган, отговорен за функционирането на системата за проследяване на тютюневи изделия, предвидена в Регламент (ЕС) 2018/574, е Агенция „Митници“.“
3. В чл. 47, ал. 3 думите „началникът на митницата“ се заменят с „директорът на териториалната дирекция на Агенция „Митници“.
4. Създава се чл. 51д:
„Чл. 51д. (1) Издателят на идентификатори при нарушение на чл. 35ф, ал. 2 и/или 3 се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е от 10 000 до 20 000 лв.“
5. В чл. 52, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. оправомощени от директора на Агенция „Митници“ длъжностни лица – за нарушения по чл. 46 относно чл. 32, 35п – 35с, чл. 35т, ал. 1 – 4 и ал. 9, чл. 35у, 49 и 51д;“.

§ 53. В Закона за безмитната търговия (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2008 г., бр. 43 от 2016 г. и бр. 103 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 19, ал. 2 думите „началника на митницата“ се заменят с „директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“.
2. В чл. 22 се създава ал. 5:
„(5) За целите на прилагане на чл. 35у, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, в случаите по чл. 18, ал. 3 цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка бандерол по образец, утвърден от министъра на финансите.“
3. В приложението към чл. 19, ал. 2 думите „Началник на митницата“ се заменят с „Директор на териториалната дирекция на Агенция „Митници“.

§ 54. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15 и 22 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25 ал. 3 се изменя така:
„(3) Във финансовите отчети се посочват имената на лицата по ал. 2. Печат на предприятието и печат на счетоводното предприятие се поставя само ако това се изисква от друг закон.“
2. Член 34 се изменя така:
„Чл. 34. (1) Предприятията съставят финансовите си отчети на базата на Националните счетоводни стандарти.
(2) Консолидираните финансови отчети на предприятията, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз, се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти.
(3) Предприятията по ал. 1 могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.
(4) Предприятията, които съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, могат да преминат към съставянето им на базата на Националните счетоводни стандарти.
(5) По реда на този закон не се допуска промяна на счетоводната база (приложимите счетоводни стандарти) повече от веднъж.
(6) Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет, с изключение на предприятията по ал. 2.“
3. В чл. 37 ал. 2 се изменя така:
„(2) Независимо от ал. 1 годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата отговарят на условията на чл. 19, ал. 2.“
4. В чл. 38:
а) в ал. 1, т. 2 думите „със статут в обществена полза“ се заличават;
б) в ал. 4 думите „могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността“ се заменят с „публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му“;
в) в ал. 9 т. 2 се изменя така:
„2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва:
а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат;
б) от лицата по ал. 1, т. 3 – чрез икономическо издание или чрез интернет.“
5. В чл. 48:
а) в ал. 2 в текста преди т. 1 накрая се добавя „и“;
б) в ал. 4 думите „на разходите“ се заличават;
в) създава се ал. 6:
„(6) При оповестяване на информацията, изисквана по ал. 1 и 2, предприятията могат да се позовават на национални, основани на нормите на Европейския съюз, или международни рамки, като уточняват на коя конкретно рамка са се позовали.“
6. В чл. 49, т. 1 думите „въпроси, свързани с екологията и служителите“ се заменят с „чл. 48, ал. 1 и 2“.
7. В чл. 51 думите „чл. 48, ал. 2“ се заменят с „чл. 48, ал. 1 и 2“.
8. В чл. 57, ал. 1 думата „трети“ се заменя с „третите“, а след думата „страни“ се поставя запетая и думите „по силата на закон и докладът съответства на изискванията на този закон“ се заменят с „включени в Приложение към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1910 на Комисията от 28 октомври 2016 г. относно еквивалентността на изискванията на някои трети държави за докладване за плащанията към правителства с изискванията на глава 10 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 295/82 от 29 октомври 2016 г.)“.

§ 55. До изтичането на срока за пререгистрация чрез вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията по § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.) годишните финансови отчети и докладите за дейността по Закона за счетоводството се публикуват, както следва:
1. в срок до 30 юни на текущата година годишните финансови отчети и докладите за дейността за предходната година – в икономическо издание или в интернет, когато за лицето не са настъпили условията по т. 2 – 4; лицето трябва да осигури свободен безплатен достъп до публикуваните му отчети и доклади и при поискване да посочи мястото, където са публикувани;
2. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г., публикуват в срок до 30 юни на 2019 г. отчетите за 2017 и 2018 г.;
3. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2019 г. до 31 май 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2020 г. отчетите за 2017, 2018 и 2019 г.;
4. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2021 г. отчетите за 2017, 2018, 2019 и 2020 г.

§ 56. Член 34, ал. 4 от Закона за счетоводството се прилага и по отношение на годишните финансови отчети за 2018 г.

§ 57. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52 , 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96, 97 от 2017 г. и бр. 24 и 65 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 5 думите „чл. 32, ал. 4“ се заменят с „чл. 32, ал. 3“.
2. В чл. 21 се създават ал. 8 – 11:
„(8) Алинея 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2. услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
(9) Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по ал. 8, т. 3 през съответната календарна година, се определя по ал. 6.
(10) Данъчно задължено лице, за което едновременно са налице условията по ал. 8, може да избере да определя мястото на изпълнение по ал. 6. В тези случаи ал. 6 се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.
(11) Правото на избор по ал. 10 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 14 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.“
3. В чл. 26 се създава ал. 10:
„(10) Данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер, или в свързаната с него документация, без данъка по този закон, свързан с доставените стоки или услуги.“
4. В чл. 27 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.“
5. В чл. 31 се създава т. 12:
„12. друга доставка на услуги за посрещане на непосредствените нужди на:
а) плавателни съдове по т. 2 с изключение на тези по буква „г“;
б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт.“
6. В чл. 40 се създава т. 4:
„4. извършването на посредничество при международно осиновяване по Семейния кодекс.“
7. В чл. 46, ал. 1, т. 6 след думите „колективно инвестиране, и“ се добавя „услугата, предоставена от обвързан агент на инвестиционен посредник във връзка с услугите и дейностите по чл. 33 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато тези услуги и дейности представляват финансови услуги, и предоставянето на инвестиционни съвети по“.
8. В чл. 52 ал. 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа по чл. 27, ал. 1, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.“
9. В чл. 57 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Независимо от чл. 56, начисляването на данъка при внос по чл. 16 може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а.
(6) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 5, вносителят начислява данъка за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 55, с протокол, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
2. посочи митническия документ за внос и отрази размера на данъка в дневника за продажбите за съответния данъчен период.“
10. В чл. 59, ал. 2 думите „митните сборове“ се заменят с „вносните мита“.
11. В чл. 71:
а) в т. 2 думите „в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма“ се заменят с „в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя като платец по чл. 82“;
б) в т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 4“;
в) създава се т. 10:
„10. притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, и е спазило изискванията на чл. 57, ал. 6 – в случаите по чл. 57, ал. 5.“
12. В чл. 73а ал. 1 се изменя така:
„(1) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.“
13. В чл. 76, ал. 2, т. 2 накрая се добавя „с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период“.
14. В чл. 79а се създава ал. 8:
„(8) За целите на корекцията по този член 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.“
15. В чл. 79б се създава ал. 7:
„(7) За целите на корекцията по този член 5-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която услугата, която е или би била дълготраен актив, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която услугата започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.“
16. В чл. 89:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода – данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.“;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
17. В чл. 97б:
а) заглавието се изменя така: „Задължение за регистрация на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната“;
б) в ал. 1 се създава т. 3:
„3. доставките са с място на изпълнение на територията на страната.“;
в) създава се ал. 6:
„(6) Лице, регистрирано на основание на този член, може да избере да продължи тази регистрация, като уведоми по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от датата на извършване на първата доставка, за която възникнат обстоятелствата на чл. 21, ал. 8. Правото на избор се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.“
18. Създава се чл. 97в:
„Задължение на данъчно задължени лица, които са установени само на територията на страната при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на друга държава членка
Чл. 97в. Данъчно задължено лице, което е установено само на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, и не е регистрирано в страната за прилагане на режим в Съюза, ако е упражнило правото си на избор по чл. 21, ал. 10, уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от издаването на идентификационен номер по ДДС от всяка държава членка, по електронен път, както и в случаите на отнемането му.“
19. В чл. 107, т. 4 буква „а“ се изменя така:
„а) прекратяване на юридическо лице – търговец:
аа) без ликвидация;
бб) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията;“.
20. В чл. 108, ал. 2 думите „24 месеца“ се заменят с „12 месеца“.
21. В чл. 109, ал. 1 накрая се добавя „освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър“.
22. В чл. 111, ал. 2, т. 5 думите „по чл. 176“ се заличават.
23. В чл. 118:
а) в ал. 3 се създава изречение трето: „В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4.“;
б) създава се ал. 19:
„(19) Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, за които са подадени данни по ал. 4, т. 5. Списъкът е достъпен на интернет страницата на агенцията. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.“
24. В чл. 125 ал. 9 се изменя така:
„(9) Регистърът по чл. 124, ал. 7 се подава по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.“
25. В глава четиринадесета се създават чл. 131а, 131б и 131в:
„Ваучер за конкретна цел
Чл. 131а. (1) Продажбата на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от свое име, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът.
(2) Продажбата на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, извършена от това друго данъчно задължено лице.
(3) Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, не се смята за доставка.
(4) Когато данъчно задължено лице, предоставило стоките или услугите срещу приемане на ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане, е лице, различно от издателя на ваучера, при предоставянето на стоките или услугите е налице доставка към издателя на ваучера.
Многоцелеви ваучер
Чл. 131б. (1) Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от свое име, не се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът.
(2) Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило многоцелеви ваучер като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, е доставка.
(3) Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, не се смята за доставка, извършена от това друго данъчно задължено лице.
(4) Задържането на многоцелеви ваучер след изтичане на валидността му, без да е настъпило фактическо предоставяне на стоки или извършване на услуги, не се смята за доставка на стоката или услугата.
Ваучери – специални разпоредби
Чл. 131в. (1) Когато за извършената услуга от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, е договорено възнаграждение във връзка с продажбата на ваучера, е налице облагаема доставка на услуга.
(2) Разпоредбите на чл. 131а и 131б не се прилагат за:
1. инструментите, които дават право на притежателя да получи отстъпка при получаване на стоките или услугите, но не дават правото на получаване на самите стоки и услуги;
2. билетите за пътуване, кино, музей и други, пощенските марки и други подобни;
3. ваучерите за храна, издадени от лице, получило разрешение от министъра на финансите по реда на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“
26. В чл. 154:
а) в ал. 1 т. 3 се отменя;
б) в ал. 3 т. 3 се изменя така:
„3. декларация, че няма седалище и адрес на управление и няма постоянен обект на територията на Европейския съюз;“.
27. В чл. 156:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
„5. доставките по т. 1, които извършва, не са с място на изпълнение на територията на страната.“;
б) в ал. 7 след думите „по ал. 1, т. 1“ се добавя „която не е с място на изпълнение на територията на страната“;
в) създава се ал. 14:
„(14) Право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 21, ал. 8 на територията на страната, ако заедно със заявлението по ал. 2 уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 21, ал. 6.“
28. В чл. 157 се създава ал. 13:
„(13) Регистрирано на основание чл. 156 лице може да приложи ал. 1, т. 3, когато са налице условията по чл. 21, ал. 8.“
29. В чл. 159, ал. 1 думата „потребление“ се заменя с „идентификация“.
30. В чл. 159а, ал. 2 думата „потребление“ се заменя с „идентификация“.
31. Създава се глава двадесета „а“ с чл. 167а и 167б:
„Глава двадесета „а“
ОТЛОЖЕНО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА ПРИ ВНОС
Условия за отложено начисляване на данък при внос
Чл. 167а. Отложено начисляване на данък при внос може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва внос на стоки, посочени в приложение № 3;
2. всяка стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.;
3. регистрирано е на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса;
4. няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.
Ред за отложено начисляване на данък при внос
Чл. 167б. (1) Вносителят декларира в подадения митнически документ за внос, че ще прилага отложено начисляване на данък при внос.
(2) Когато вносителят отговаря на условията по чл. 167а, митническите органи вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(3) За начисления данък по чл. 57 вносителят има право на данъчен кредит при условията на глава седма.“
32. В чл. 170 ал. 1 се изменя така:
„(1) Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически документи за внос и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец, както и информация за лицата, които са декларирали, че ще прилагат отложено начисляване на данък при внос.“
33. В чл. 176в:
а) в ал. 2 след думата „период“ запетаята и думите „но не по-малко от 50 000 лв.“ се заличават;
б) в ал. 3 след думата „месеца“ запетаята и думите „но не по-малко от 50 000 лв.“ се заличават;
в) в ал. 15, изречение първо накрая се добавя „част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
34. В чл. 183, ал. 2 думата „неначисления“ се заменя с „посочения в документа“.
35. В чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „в“ се отменя.
36. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1 се създават т. 88, 89 и 90:
„88. „Ваучер“ е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент.
89. „Ваучер за конкретна цел“ е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.
90. „Многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.“;
б) в § 1а се създават т. 10, 11 и 12:
„10. Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери (ОВ, L 177/9 от 1 юли 2016 г.).
11. Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29 декември 2017 г.).
12. Директива (EС) 2018/912 на Съвета от 22 юни 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за спазване на минимален размер на стандартната данъчна ставка (ОВ, L 162/1 от 27 юни 2018 г.).“
37. Създава се приложение № 3 към чл. 167а:

„Приложение № 3 към чл. 167а

 

§ 58. Разпоредбите на § 57, т. 3, 25 и т. 36, буква „а“ се прилагат за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.

§ 59. (1) Лицата, предоставили обезпечение в размер, определен съгласно изискванията на чл. 176в, ал. 2 и 3 от Закона за данък върху добавената стойност, в сила до 31 декември 2018 г., за които след влизането в сила на този закон е налице основание за промяна на размера на обезпечението и не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, могат да подадат искане за освобождаване на съответната част от него.
(2) В случаите по ал. 1 съответната част от обезпечението се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(3) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искането от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

§ 60. В случаите на прекратяване на юридическо лице – търговец, с ликвидация, когато юридическото лице продължава да извършва независима икономическа дейност и към датата на влизането в сила на този закон срокът по чл. 109, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност за подаване на заявление за дерегистрация не е изтекъл, ликвидаторът (ликвидаторите) има право да избере лицето да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. В този случай правото се упражнява чрез подаване на декларация до изтичане на 14-дневния срок от настъпване на обстоятелството по чл. 107 от Закона за данък върху добавената стойност.

§ 61. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с него.

§ 62. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 74 и 103 от 2016 г., бр. 27 от 2018 г.) в чл. 18, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността, които се публикуват по реда и в сроковете на Закона за счетоводството“.

§ 63. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77 и 88 от 2018 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 121д, ал. 10:
а) в т. 1 буква „в“ се изменя така:
„в) свидетелство за съдимост или аналогичен документ – за лицата, които не са български граждани; за българските граждани липсата на осъждане се установява служебно;“
б) в т. 2 буква „б“ се изменя така:
„б) свидетелство за съдимост или аналогичен документ – за лицата, които не са български граждани; за българските граждани липсата на осъждане се установява служебно;“.
2. В чл. 347, ал. 3, изречение първо думите „ал. 2, т. 2“ се заменят с „ал. 5, т. 3“.

§ 64. Съществуващите митници се закриват със заповед на министъра на финансите. Правоотношенията със служителите се уреждат при условията и по реда на чл. 87а и чл. 106, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за държавния служител, съответно чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда в рамките на определената численост на персонала на Агенция „Митници“ и в съответствие с определената структура и численост на персонала на териториалните дирекции.

§ 65. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55, 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7, 15, 66, 68, 83 и 99 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 14, 34, 58 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г. и бр. 17 от 2018 г.) в чл. 199, ал. 2 думите „съответната митница“ се заменят със „съответната териториална дирекция на Агенция „Митници“.

§ 66. В Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (обн., ДВ, бр. 98 от 2010 г.; изм., бр. 19 от 2011 г.) навсякъде думите „началника на компетентната митница“, „началникът на компетентната митница“, „началника на митница“, „митницата“ и „компетентната митница“ се заменят съответно с „директора на компетентната териториална дирекция в Агенция „Митници“, „директорът на компетентната териториална дирекция в Агенция „Митници“, „директора на териториална дирекция в Агенция „Митници“, „териториалната дирекция на Агенция „Митници“ и „компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“.

§ 67. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38, 44, 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35, 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51 и 77 от 2018 г.) в чл. 62, ал. 6, т. 6 думите „началниците на митниците“ се заменят с „директорите на териториалните дирекции в Агенция „Митници“.

§ 68. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 от 2018 г.) в чл. 91, ал. 2, т. 6 думите „началниците на митниците“ се заменят с „директорите на териториалните дирекции в Агенция „Митници“.

§ 69. В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.; изм., бр. 20, 21 и 41 от 2018 г.) в чл. 6, ал. 1 т. 21 се изменя така:
„21. директорът, заместник-директорите и главният секретар на Агенция „Митници“, директорите на дирекции и главните директори на главни дирекции в Централното митническо управление и техните заместници, директорите на териториални дирекции и техните заместници, началниците на митническите бюра и митническите пунктове;“.

§ 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на:
1. параграф 43, т. 2 – относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква „а“, т. 5, буква „б“, подбуква „бб“, т. 9, т. 15, буква „б“, т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.;
3. параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 5 – 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 – 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.;
4. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.;
5. параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.;
6. параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква „в“, т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.;
7. параграф 50, т. 4, букви „в“ и „г“, които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.;
8. параграф 39, т. 3, буква „б“ – относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.;
9. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 7 ноември 2018 г. и на 22 ноември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание:  Емил Христов

източник: dv.parliament.bg