Проектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата - анализ

От края на месец юни отново излезе на дневен ред проектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен в Народното събрание още през януари 2015 г., след като на 22.06.2016 г. проектът беше разгледан и приет от Комисията по правни въпроси и предстои внасянето му в Пленарна зала за гласуване на първо четене. При внасянето на законопроекта в Народното събрание през миналата година той беше остро критикуван от редица съсловни, синдикални, работодателски и други неправителствени организации и определен като откровено лобистки и създаващ монопол на адвокатското съсловие върху определени дейности, които в момента се практикуват успешно от лица, които не са адвокати, но са тясно специализирани в определени области. Много често въпросните дейности попадат в обхвата на целите и задачите и на голяма част от неправителствените организации. Комисията за защита на конкуренцията в свое решение определя редица от предлаганите в законопроекта правни норми като проблематични и счита, че те могат не само да засегнат по неблагоприятен начин конкурентния процес на пазара на адвокатски услуги, но и да окажат вредно въздействие върху конкуренцията на други пазари. Комисията за защита на конкуренцията е на мнение, че административно наказателната разпоредба, предвидена в чл. 150 от Закона за адвокатурата, е с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят услугите, изброени в чл. 24, ал. 1 от закона. Не по-малко проблематични от гледна точка на конкуренцията са и административно наказателните разпоредби, според които актовете за нарушения и наказателните постановления ще се издават от адвокати, които са преки конкуренти на лицата без адвокатска правоспособност, предлагащи съответните услуги по чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Според Комисията за защита на конкуренцията, предложената нова правна уредба на практика би довела до недопустимо оправомощаване на част от предприятията на пазара да наказват по административен ред своите конкуренти за това, че са доставили услуги, чрез които се включват в процеса на пазарната конкуренция.

На първо място следва да отбележим, че законопроектът не съдържа изрична и пряка забрана за упражняване на определени дейности от лица без адвокатска правоспособност. В предлаганото изменение на чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата е дефинирано определение на адвокатската професия, която в частност включва и следните дейности по възлагане от клиент:
❐ изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;
❐ устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси;
❐ справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях;
❐ изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, пълномощни;
❐ управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество;
❐ изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;
❐ извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.

Проблемна е новата административно наказателна разпоредба на чл. 150, според която лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24 (включително и изброените по-горе дейности), без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.



В заключение можем да обобщим, че в настоящия им вид текстовете в проектозакона предоставят възможности за прекалено широкото им тълкуване и съответно за необосновано разширяване обхвата на регулираната материя, което би довело до твърде много неясноти по прилагането им и правна несигурност. Предвид високите административни санкции, разпоредбите биха имали ограничителен и негативен ефект върху дейността на широк кръг стопански субекти и особено на малките предприятия и самозаетите физически лица. Като пряк резултат от новите регулации може да се очаква увеличение на разходите за специализирани услуги при техните ползватели, без насреща да е налице гаранция за по-високо качество на получаваните услуги, а от друга страна – ограничение на дейността, а съответно и на приходите на широк кръг лица, предоставящи подобен род услуги.