Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

Отчетност на бюджетните организации при условията на сключени договори с гарантиран резултат (ЕСКО-договори)

PortalSchetovodstvo.bg Отговор, предоставен от
PortalSchetovodstvo.bg

Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) са определени в чл. 72, ал. 1 от Закона за енергийна ефективност като договори, които имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.
 
По своята икономическа същност ESCO договорите, като цяло, имат характер на договори за търговски кредит, тъй като плащанията за направената инвестиция от бюджетната организация към съответния контрагент - изпълнител на договора, се извършват разсрочено – в повечето случаи над една година.
 
В съответствие с т. 7.4.7 от указание на МФ ДДС № 20/2004 г. търговски кредити, при които получател е бюджетна организация, когато срокът на търговския кредит е над една година и сумата по него е над 10 000 лв., се третират и отчитат на касова основа по същия начин, както се отчитат и операциите по финансов лизинг със сума над 10 000 лв. и срок на плащане над една година, т. е. извършените разходи по ESCO договор се отразяват като капиталов разход в годината на тяхното извършване с цялата стойност на съответния договор, намалена с компонента на лихвата, и като друго финансиране със същата сума, както следва:
 
- На касова основа стойността на ESCO договора, намалена с припадащите се разходи за лихви, се отчита едновременно като капиталов разход по § 51-00 „Основен ремонт на дълготрайни материални активи“ от Единната  бюджетна  класификация (ЕБК) и в увеличение на друго финансиране със същата сума - по  § 93-17 „Задължения по  финансов  лизинг  и  търговски  кредит (+)“ от ЕБК. Последващите в годините плащания по ESCO договорите,   които се  извършват разсрочено, съобразно определените в договорите условия и срок за погасяване, се отразяват в намаление на друго финансиране  - съответно  плащанията на главницата се отразяват по §  93-18 „Погашение по финансов лизинг и търговски кредит (-)“ от ЕБК, а тези за лихвата се отразяват като разходи за лихви по § 29-10 „Платени лихви по финансов лизинг и търговски кредит“ от ЕБК.
 
- На начислена основа извършените от доставчика по ESCO договора строително-монтажни работи (СМР) се отчитат като последващи капиталови разходи, свързани съссъществуващия дълготраен материален актив (сграда), доколкото с тяхното извършване се очаква бюджетната организация да има бъдеща икономическа изгода над тази от първоначално определената стандартна ефективност на този актив. В този смисъл, разходите по ESCO договора се капитализират в стойността на сградата към момента на тяхното приемане от доставчика по ESCO договора на базата на съответния приемо-предавателен протокол за извършеното СМР с цялата стойност на договора, намалена с припадащите се разходи за лихви, независимо, че плащането по договора се извършва разсрочено.
 
С размера на тези капиталови разходи директно се увеличава стойността на актива, заведен по баланса на бюджетната организация, като се дебитира съответната сметка от подгрупа 203 „Сгради“ от Сметкоплана на бюджетните организации (СБО), или първоначално те се натрупват по дебита на отделна аналитична сметка 2071 „Незавършено строителство, производство и основен ремонт“ от СБО (когато процесът на извършване на СМР обхваща повече от един отчетен период), като след приключване на съответните строителни дейности салдото по тази сметка се прехвърля по дебита на съответната сметка от подгрупа 203 от СБО.
 
За отчитане на определената в съответния ESCO договор обща сума като дългосрочно задължение се кредитира съответната сметка за задължения по дългосрочен търговски кредит - сметки 1921 „Задължения по дългосрочен търговски кредит към местни лица“ или 1922 „Задължения по дългосрочен търговски кредит към чуждестранни лица“ от СБО.
 
За отразяване частта от подлежащата на погасяване главница по дългосрочното задължение по търговски кредит в рамките на една година от края на отчетния период се използват сметките за текущ дял по задължения по дългосрочен търговски кредит - сметка 1923 „Текущ дял по задължения по дългосрочен търговски кредит към местни лица“ или сметка 1924 „Текущ дял по задължения по дългосрочен търговски кредит към чуждестранни лица“ от СБО. Отчитането на частта от дългосрочното задължение по търговския кредит като краткосрочно задължение - трансформирането в текущ дял по задължение по търговския кредит се извършва в годината, в която задължението е дължимо, като частта от дългосрочното задължение по сметка 1921 (респ. сметка 1922), се прехвърли по кредита на сметка 1923 (респ. сметка 1924).
 
Аналогично на договорите за финансов лизинг, в съответствие с изискванията на т. 17.1 от ДДС № 20/2004 г. разликата между определената в ESCO договора обща сума на плащанията на дългосрочното задължение по договора за търговски кредит и справедливата стойност на инвестицията, с която се увеличава стойността на съществуващия актив (сграда), се третира в отчетността на бюджетните организации като коректив на брутната (номинална) стойност на задълженията по търговски кредит и се отчита по дебита на съответните сметки за коректив на номиналната стойност на задължения по дългосрочен търговски кредит - сметки 1927 „Коректив на номиналната стойност/задължения за лихви по дългосрочен търговски кредит към местни лица“ или 1928  „Коректив  на  номиналната  стойност/задължения  за  лихви  по дългосрочен търговски кредит към чуждестранни лица“ от СБО. Съгласно т. 17.3  от  ДДС № 20/2004 г. амортизирането на сумите, отчетени по т. 17.1 като коректив на номиналната стойност на задължения по търговски кредит и представянето им като текущ разход за лихви, се извършва чрез прилагането на метода на ефективния лихвен процент. За отчитането на разходите за лихви се използват сметките от подгрупа 623 „Разходи за лихви по търговски кредит“ от СБО, които се прилагат при начисляването на сумите за лихви, в кореспонденция със съответните корективни сметки за задълженията по търговски кредит - сметки 1927 или 1928 от СБО.
 
Отчитането на гореизложените операции при отразяване на ESCO договор като форма на договор за дългосрочен  търговски  кредит  (например  -  извършени от доставчик по ESCO договор строително-монтажни дейности/работи, свързани с изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност на административна сграда на бюджетната организация - получател по договора), може да се илюстрира със счетоводни записвания на начислена и на касова основа така:
 
1) записвания за капитализиране на разходите в стойността на съществуващия ДМА към датата на доставката (приемане на СМР, извършено от доставчика) и отразяване като дългосрочно задължение на определената в договора обща сума на плащанията:
1 - а) Записване по СБО 
Дт с/ка  2031 (или с/ка 2071)  - по справедлива стойност
Дт с/ка 1927 (или с/ка 1928)  - припадащите се разходи за лихви
Кт с/ка 1921(или с/ка 1922)- обща сума на плащанията по договор
1 - б) Записване по ЕБК
 §  51-00 (-)  §  93-17 (+)  -  обща  сума  по  договора,  намалена  с припадащата се лихва

2) записвания за прехвърлянето на частта от дългосрочното задължение по търговски кредит в краткосрочно задължение - в текущ дял по задължение по дългосрочен търговски кредит, в годината, в която частта е дължима:
2 - а) Записване по СБО
Дт с/ка 1921 (или с/ка 1922)
Кт с/ка 1923 (или с/ка 1924)
2 - б) Записване по ЕБК
Не се взема записване по ЕБК
 
3)   начисляване на разходи за лихви за съответния отчетен (месец, тримесечие или година) период в съответствие с графика за плащане на задължението (лихви и главница) по договор:
3 - а) Записване по СБО
Дт с/ка 6231 (или с/ка 6232) - с припадащата се лихва за съответния отчетен период
Кт с/ка 1927 (или с/ка 1928)
3 - б) Записване по ЕБК
Не се взема записване по ЕБК

4) погасяване на задължения по договор за дългосрочен търговски кредит - плащания  на припадащите се за периода вноски (главница и лихви):
4 - а) Записване по СБО
 
Дт с/ка 1923 (или с/ка 1924)
Кт с/ка  от гр. 50
4 - б) Записване по ЕБК
§ 93-18 (-)      § 95-07 (+)
§ 29-10 (-)

източник: minfin.bg

 

БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Счетоводители питат, експерти отговарят: 12 най-четени реални казуса

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "Счетоводители питат, експерти отговарят: 12 най-четени реални казуса"!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

x