МСС 39 - Финансови инструменти: признаване и оценяване

Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година
Регламент (ЕО) № 1274/2008 на Комисията от 17 декември 2008 година
Регламент (ЕО) № 53/2009 на Комисията от 21 януари 2009 година
Регламент (ЕО) № 70/2009 на комисията от 23 януари 2009 година
Регламент (ЕО) № 494/2009 на Комисията от 3 юни 2009 година
Регламент (ЕО) № 495/2009 на Комисията от 3 юни 2009 година
Регламент (ЕО) № 824/2009 на Комисията от 9 септември 2009 година
Регламент (ЕО) № 839/2009 на Комисията от 15 септември 2009 година
Регламент (ЕО) № 1171/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година
Регламент (ЕС) № 243/2010 на Комисията от 23 март 2010 година
Регламент (ЕС) № 149/2011 на Комисията от 18 февруари 2011 година

ЦЕЛ
              
1 Целта на настоящия стандарт е да установи принципите за признаване и оценяване на финансови активи, финансови пасиви и договори за покупка или продажба на нефинансови позиции. Изискванията за представяне на информацията за финансовите инструменти са изложени в МСС 32 Финансови инструменти: представяне. Изискванията за оповестяване на информацията за финансовите инструменти са изложени в МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване.

ОБХВАТ
              
2Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия по отношение на всички видове финансови инструменти, с изключение на:
а) тези дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети, МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия или МСС 31 Дялове в съвместни предприятия. Предприятията обаче прилагат настоящия стандарт по отношение на дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия или съвместни предприятия, които съгласно МСС 27, МСС 28 или МСС 31 се отчитат счетоводно съгласно настоящия стандарт. Предприятията прилагат настоящия стандарт и за деривативите за участие в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, освен ако деривативите не отговарят на определението в МСС 32 за инструмент на собствения капитал на предприятието;
б) лизингови права и задължения, за които се прилага МСС 17 Лизинг. Уточнения:
i) лизингови вземания, признати от лизингодателя, са обект на условията за отписване и обезценка на настоящия стандарт (вж. параграфи 15—37, 58, 59, 63—65 и допълнение А, параграфи НП36—НП52 и НП84—НП93);
ii) задължения по финансов лизинг, признати от лизингополучател, са обект на условията за отписване на настоящия стандарт (вж. параграфи 39—42 и допълнение А, параграфи НП57—НП63); и
iii) деривативи, внедрени в лизингови договори, са обект на условията, касаещи внедрените деривативи, на настоящия стандарт (вж. параграфи 10—13 и допълнение А, параграфи НП27—НП33);
в) права и задължения на работодатели по планове за доходи на наети лица, към които се прилага МСС 19 Доходи на наети лица;
г) Финансови инструменти, емитирани от предприятието, които отговарят на дефиницията на инструмент на собствения капитал в МСС 32 (включително опции и варианти) или които се изисква да се класифицират като инструменти на собствения капитал съгласно параграфи 16А и 16Б или параграфи 16В и 16Г на МСС 32. Притежателят на такива инструменти на собствения капитал обаче трябва да прилага настоящия стандарт към тези инструменти, освен ако те не отговарят на изключението в (а)-горе;
д) правата и задълженията, възникващи съгласно: i) договорите за застраховка, така както са определени в МСФО 4 Застрахователни договори, различни от правата и задълженията на емитента, възникващи съгласно застрахователен договор, който отговаря на определението за договор за финансова гаранция в параграф 9, или ii) договор, който попада в обхвата на МСФО 4, след като той съдържа негарантиран доход. Стандартът обаче се прилага за деривативи, които са внедрени в подобен договор, когато деривативът сам по себе си не е договор от обхвата на МСФО 4 (вж. параграфи 10—13 и допълнение А, параграфи НП23—НП33). Нещо повече, ако емитента на договори за финансовата гаранция преди е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, емитентът може да избере да прилага или настоящия стандарт, или МСФО 4 за такива договори за финансова гаранция (вж. параграфи НП4 и НП4А). Емитентът може да направи този избор за всеки отделен договор, но изборът за всеки договор е неотменим;
е) [Заличен - Регламент (ЕО) № 495/2009, ОВ L 149, 12.06.2009];
ж) (Регламент (ЕО) № 243/2010, ОВ L 77, 24.03.2010) всеки форуърден договор между купувач и акционер продавач за покупка или продажба на придобито предприятие, с който би се постигнала бизнес комбинация на бъдеща дата на придобиване; Срокът на форуърдния договор не следва да надвишава разумен период, който е обичаен за получаването на необходимите разрешения и приключването на сделката;
з) Кредитни ангажименти, различни от описаните в параграф 4. Емитентът на кредитен ангажимент прилага МСС 37 към кредитни ангажименти, които не попадат в обхвата на настоящия стандарт. Всички кредитни ангажименти обаче са обект на условията за отписване на настоящия стандарт (вж. параграфи 15—42 и допълнение А, параграфи НП36—НП63);
и) финансови инструменти, договори и задължения по сделки с плащане на базата на акции, за които се прилага МСФО 2 Плащане на базата на акции, с изключение на договори, попадащи в обхвата на параграфи 5—7 от настоящия стандарт, за които се прилага стандартът;
й) права за плащания за компенсиране на предприятие за разходите, които предприятието трябва да направи, за да уреди пасив, който признава като провизия съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, или за който в по-ранен период е бил признат за провизия съгласно МСС 37.
              
3 [Заличен]
              
4 Следните кредитни ангажименти са в обхвата на настоящия стандарт:
а) кредитни ангажименти, които предприятието посочва като финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата. Предприятие, което има практика от миналото да продава активите, възникнали в резултат на кредитните му ангажименти малко след възникването на тези кредитни ангажименти, прилага настоящия стандарт към всички кредитни ангажименти от същата група.
б) кредитни ангажименти, които могат да бъдат уреждани нетно в парични средства или чрез прехвърлянето или издаването на друг финансов инструмент. Тези кредитни ангажименти са деривативи. Кредитен ангажимент не се счита за уреден нетно просто защото кредитът е изплатен на вноски (например, ипотечен кредит за строителство, който е изплатен на вноски съобразно етапа на строителството).
в) ангажименти за предоставяне на кредит с лихвен процент, по- нисък от пазарния лихвен процент. Параграф 47, буква г) уточнява последващото оценяване на пасивите, възникващи от тези кредитни ангажименти.
              
5 Настоящият стандарт се прилага към тези договори за покупка или продажба на нефинансова позиция, които могат да бъдат уредени нетно в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти, все едно че договорите са финансови инструменти, с изключение на договорите, които са сключени и продължават да бъдат държани за целите на получаване или предоставяне на нефинансова позиция по отношение на очакваните от предприятието ограничения във връзка с дадена покупка, продажба или ползване.
              
6 Съществуват различни начини, по които договор за покупка или продажба на нефинансова позиция може да бъде уреден в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти. Те включват:
а) когато условията на договора позволяват на всяка една от страните да го уреди нетно в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти;
б) когато възможността да се извърши нетно уреждане в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти не е изрично посочена в условията на договора, но предприятието има практика на уреждане на сходни договори нетно в парични средства или с друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти (независимо дали с контрагент, чрез сключване на компенсационни договори или чрез продажба на договора преди неговото изпълнение или изтичане);
в) когато за сходни договори, предприятието обичайно поема доставката на базовия инструмент и продажбата му в рамките на кратък период от време след доставката, за да генерира печалба от краткосрочни колебания в цената или дилърския марж; и
г) когато нефинансова позиция, която е предмет на договора, е лесно обратима в парични средства.
Договор, по отношение на който се прилага буква б) или в), не е сключен за целите на получаването или доставката на нефинансова позиция във връзка с очаквана покупка, продажба или изисквания за ползване на предприятието и съответно е в обхвата на настоящия стандарт. Други договори, към които се прилага параграф 5, се преценяват, за да се определи дали те са сключени и продължават да се държат за целите на получаването или доставката на нефинансова позиция по отношение на очакваните от предприятието изисквания във връзка с дадена покупка, продажба или ползване и съответно дали са в обхвата на настоящия стандарт.
              
7 Издадена опция за покупка или продажба на нефинансова позиция, която може да бъде уредена нетно в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти в съответствие с параграф 6, буква а) или г) е в обхвата на настоящия стандарт. Такъв договор не може да се сключи за целите на получаването или доставката на нефинансова позиция във връзка с очаквана покупка, продажба или изисквания за ползване на предприятието.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ
              
8 Понятията, дефинирани в МСС 32, се използват в настоящия стандарт според значението, уточнено в параграф 11 от МСС 32. МСС 32 дефинира следните понятия:
— финансов инструмент
— финансов актив
— финансов пасив
— инструмент на собствения капитал
и дава насоки за прилагането на тези определения.
              
9 (Регламент (ЕО) № 70/2009, ОВ L 21, 24.01.2009) В стандарта са използвани следните термини със съответните значения:

Определение за дериватив
Дериватив е финансов инструмент или друг договор от обхвата на настоящия стандарт (вж. параграфи 2—7), който притежава всяка една от следните три характеристики:
а) стойността му се променя вследствие на промени в даден лихвен процент, цена на финансов инструмент, цена на стока, валутен курс, индекс на цени или проценти, кредитен рейтинг или кредитен индекс, както и други променливи, при условие при нефинансова променлива, че променливата не се отнася конкретно за страна по договора (наричана понякога "основна" променлива);
б) не изисква първоначална нетна инвестиция или изисква първоначална нетна инвестиция, която е по-малка от необходимата за други видове договори, за които се очаква да реагират по подобен начин на промените в пазарните фактори; и
в) се урежда на бъдеща дата.

Определения за четири категории финансови инструменти
Финансов актив или финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, е финансов актив или финансов пасив, който отговаря на едно от следните условия:
а) Класифициран е като държан за търгуване. Финансов актив или финансов пасив е класифициран като държан за търгуване, когато:
i) е придобит или възникнал главно с цел да бъде продаден или закупен обратно в близко бъдеще;
ii) при първоначално признаване е част от портфейл от разграничими финансови инструменти, които се упра- вляват заедно и за които съществуват доказателства за скорошен действителен модел на краткосрочна печалба; или
iii) е дериватив (с изключение на дериватив, който представлява договор за финансова гаранция или е определен като такъв и който е ефективен хеджиращ инструмент.
б) При първоначалното му признаване се определя от предприятието за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата. Предприятието може да използва това определяне само когато е позволено съгласно параграф 11A или когато това действие ще доведе до по-уместна информация, тъй като или:
i) елиминира или значително намалява несъответствието от оценяването или признаването (понякога наричано "счетоводно несъответствие"), което иначе би възникнало от оценяването на активите или пасивите или от признаването на печалбите и загубите от тях на различни бази; или
ii) група финансови активи, финансови пасиви или и двете се управлява, а нейната резултатност се оценява по справедлива стойност, в съответствие с документирано управление на риска или инвестиционната стратегия, като информацията за групата се предоставя за вътрешно ползване на тази база на ключовия ръководен персонал на предприятието (както е определено в МСС 24 Оповестяване на свързани лица (в редакцията му от 2003 г.), например съвета на директорите и главния изпълнителен директор на предприятието.
В МСФО 7, параграфи 9—11 и Б4 се поставя изискване предприятието да оповестява финансовите активи и финансовите пасиви, които е определило като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, включително за това как е удовлетворило тези условия. За инструменти, които отговарят на изискванията съгласно подточка ii) по-горе, това оповестяване включва разказно описание за това как определянето по справедлива стойност в печалбата или загубата съответства на документираното управление на риска или инвестиционната стратегия на предприятието.
Инвестициите в инструменти на собствения капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар и чиято справедлива стойност не може да бъде надеждно оценена (вж. параграф 46, буква в) и допълнение А, параграфи НП80 и НП81) не се определят като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата.
Следва да бъде отбелязано, че параграфи 48, 48A, 49 и допълнение A, параграфи НП69—НП82, които определят изискванията за установяване на надеждно оценяване на справедливата стойност на финансов актив или финансов пасив, се прилагат еднакво към всички позиции, които се оценяват по справедлива стойност, независимо дали чрез определяне или по друг начин, или чиято справедлива стойност се оповестява).

Инвестициите, държани до падеж, са недеривативни финансови активи с фиксирани или определяеми плащания и фиксиран падеж, които предприятието има положително намерение и възможност да задържи до падежа (вж. допълнение А, параграфи НП16—НП25) с изключение на:
а) тези, които предприятието определя при първоначалното признаване като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;
б) тези, които предприятието определя като на разположение за продажба; и
в) тези, които отговарят на определението за кредити и вземания.
Предприятието не може да класифицира финансови активи като държани до падеж, ако през текущата финансова година или през последните две предходни финансови години е продало или прекласифицирало повече от незначителна част от инвестициите, държани до падеж, преди да е настъпил техният падеж (повече от незначителен по отношение на общата сума на инвестициите, държани до падеж) с изключение на продажбите или на прекласификациите, които:
i) са толкова близо до падежа или датата на изкупуване на финансовия актив (например по-малко от три месеца до падежа), че промените в пазарния процент или лихва няма да имат значителен ефект върху справедливата стойност на финансовия актив;
ii) се случват, след като предприятието е събрало в значителна степен първоначалната главница на всички финансови активи посредством насрочени плащания или предплащания; или
iii) се отнасят за изолирано събитие, което е извън контрола на предприятието, не е повторяемо събитие и предприятието не е имало разумни причини да го очаква.

Кредитите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определяеми плащания, които не се котират на активен пазар, с изключение на:
а) тези, които предприятието възнамерява да продаде незабавно или в близко бъдеще, които ще бъдат класифицирани като държани за търгуване и тези, които предприятието определя при първоначалното признаване като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;
б) тези, които предприятието определя като на разположение за продажба при първоначалното признаване; или
в) тези, при които държателят може да няма възможност да възстанови в значителна степен цялата си първоначална инвестиция, с изключение на случаите, при които причината е влошаване на кредитното качество и които се класифицират като на разположение за продажба.
Участие, придобито в пул от активи, които не са кредити и вземания (например участие във взаимен фонд или друг подобен фонд), не е кредит или вземане.
Финансовите активи на разположение за продажба са тези недеривативни финансови активи, които са определени като на разположение за продажба или не са класифицирани като: а) кредити и вземания; б) инвестиции, държани до падеж; или в) финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата.

Определение на договор за финансова гаранция
Договор за финансова гаранция е договор, който изисква емитентът да извърши определени плащания, за да възстанови на притежателя загубата, която той понася, поради това, че определен длъжник няма възможност да направи плащане, когато то е дължимо в съответствие с първоначалните или модифицираните условия на дългов инструмент.
Определения, отнасящи се до признаването и оценяването
Амортизираната стойност на финансов актив или финансов пасив е стойността, по която са оценяват финансовите активи и финансовите пасиви при първоначалното им признаване, минус погашенията на главницата, плюс или минус натрупаната амортизация на разликата между тази първоначална стойност и стойността на падежа, изчислявана по метода на ефективния лихвен процент, и минус всяко намаление (пряко или посредством корективна сметка) вследствие на обезценка и несъбираемост.
Методът на ефективния лихвен процент е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансовите активи и финансовите пасиви (или на група от финансови активи или финансови пасиви) и за разпределянето на лихвения приход или лихвения разход през съответния период. Ефективният лихвен процент е лихвата, която точно дисконтира очакваните бъдещи парични плащания или постъпления за периода на очаквания живот на финансовия инструмент или, когато е подходящо за по-къс период, до балансовата стойност на финансовия актив или на финансовия пасив. При изчисляване на ефективния лихвен процент, предприятието оценява паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например предплащане, кол-опции и другите подобни опции), но не взема предвид бъдещи загуби по кредити. Изчисляването включва всички такси и други възнаграждения, платени или получени от контрагентите, които са неразделна част от ефективния лихвен процент (вж. МСС 18 Приходи), разходите по сделката и всички други премии и отбиви. Предполага се, че паричните потоци и очакваният живот на групата от подобни финансови инструменти могат да се оценят надеждно. В редките случаи обаче, когато не е възможно паричните потоци или очакваният живот на финансовия инструмент (или групата от финансови инструменти) да се оценят надеждно, предприятието използва договорните парични потоци през пълния договорен срок на финансовия инструмент (или групата от финансови инструменти).
Отписване е премахването на вече признати финансови активи или финансови пасиви от отчета за финансовото състояние на предприятието.
Справедлива стойност е сумата, срещу която даден актив може да бъде разменен или пасив уреден между осведомени, желаещи сделката страни в честна сделка помежду им ( 1 ).
Редовна покупка или продажба е покупката или продажбата на финансов актив по договор, чийто условия изискват прехвърляне на актива през период от време, установен обикновено със законодателство или конвенция, действащи на съответния пазар.
Разходите по сделката са допълнителните разходи, пряко свързани с придобиването, издаването или изваждането от употреба на финансови активи или финансови пасиви (вж. допълнение А, параграф НП13). Допълнителният разход е този, който не би възникнал, ако предприятието не е придобило, издало или извадило от употреба финансовия инструмент.
Определения, свързани с отчитане на хеджирането
Неотменим ангажимент е обвързващо споразумение за размяната на определено количество ресурси, на определена цена на определена дата или дати в бъдеще.
Прогнозна сделка е недоговорена, но очаквана бъдеща сделка.
Хеджиращ инструмент е определен дериватив или (само по отношение на хеджирането на валутен риск) определен недеривативен финансов актив или недеривативен финансов пасив, чиято справедлива стойност или парични потоци се очаква да компенсират промените в справедливата стойност или паричните потоци на определена хеджирана позиция (параграфи 72—77 и допълнение А, параграфи НП94—НП97 съдържат подробности за определението за хеджиращ инструмент).
Хеджирана позиция е актив, пасив, неотменим ангажимент, много вероятна прогнозна сделка или нетна инвестиция в чуждестранна дейност, която: а) излага предприятието на риск от промени в справедливата стойност или бъдещите парични потоци, и б) е определена като хеджирана (параграфи 78—84 и допълнение А, параграфи НП98—НП101 съдържат подробности за определението за хеджирана позиция).
Ефективност на хеджирането е степента, до която промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, се компенсират от промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджиращия инструмент (вж. допълнение А, параграфи НП105—НП113).

ВНЕДРЕНИ ДЕРИВАТИВИ

10 Внедреният дериватив е компонент на хибриден (комбиниран) инструмент, който включва също и недеривативен основен договор — ефектът е в това, че някои от паричните потоци на комбинирания инструмент варират подобно на тези на самостоятелен дериватив. Внедреният дериватив става причина някои или всички парични потоци, които зависят от договора, да се променят в зависимост от промени в конкретен лихвен процент, цена на финансов инструмент, цена на стока, валутен курс, индекси на цени или проценти, кредитен рейтинг или кредитен индекс или други променливи, посочени по отношение на нефинансови променливи, когато променливата не се отнася конкретно за страна по договора. Дериватив, който съпътства финансов инструмент, но е прехвърляем по договор, независимо от инструмента, или има контрагент, различен от този в инструмента, не е внедрен дериватив, а е отделен финансов инструмент.
              
11 Внедреният дериватив се отделя от основния договор и се отчита като дериватив по настоящия стандарт, когато и само когато:
а) икономическите характеристики и рискове на внедрения дериватив не са тясно свързани с икономическите характеристики и рискове на основния договор (вж. допълнение А, параграфи НП30 и НП33);
б) отделен инструмент със същите условия като на внедрения договор би отговорил на определението за дериватив; и
в) хибридният (комбиниран) инструмент не се оценява по справедлива стойност с признаване на промените в справедливата стойност в печалбата или загубата (т.е. дериватив, който е внедрен във финансов актив или финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, не се отделя).
Ако внедрен дериватив се отдели, основният договор се отчита по настоящия стандарт, ако е финансов инструмент, и в съответствие с други подходящи стандарти, ако не е финансов инструмент. Настоящият стандарт не определя дали внедрените деривативи се представят отделно във финансовите отчети.
              
11A Независимо от параграф 11, ако един договор съдържа един или повече внедрени деривативи, предприятието може да определи целия хибриден (комбиниран) договор като финансов актив или финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, освен ако:
а) внедреният дериватив/внедрените деривативи не модифицира(т) съществено паричните потоци, които иначе биха били изискани по договора; или
б) е ясно с малко анализ или без анализ, когато за подобен хибриден (комбиниран) инструмент се преценява първоначално, че разделянето на внедрения(те) дериватив(и) е забранено, като например опция за предплащане, внедрена в заем, която позволява на притежателя да предплати заема приблизително по неговата амортизирана стойност.
              
12 (Регламент (ЕО) № 1171/2009, ОВ L 314, 01.12.2009) В случай че настоящият стандарт изисква от предприятието да отдели внедрените деривативи от своя основен договор, но няма възможност да оцени поотделно внедрените деривативи при тяхното придобиване или в края на следващ период на финансово отчитане, то определя целия хибриден (комбиниран) договор като финансов актив или финансов пасив по неговата справедлива стойност с изменение в печалбата или загубата. По подобен начин, ако предприятието не може да оцени поотделно внедрения дериватив, който ще трябва да бъде отделен при прекласифициране на хибриден (комбиниран) договор извън справедливата стойност чрез категорията печалба или загуба, такава прекласификация се забранява. При тези обстоятелства хибридният (комбиниран) договор продължава да бъде класифициран изцяло по справедлива стойност в печалбата или загубата.
              
13 Ако предприятието няма възможност надеждно да определи справедливата стойност на внедрения дериватив на базата на договорните условия (например поради това, че внедреният дериватив се базира на некотиран инструмент на собствения капитал), справедливата стойност на внедрения дериватив е разликата между справедливата стойност на хибридния (комбиниран) инструмент и справедливата стойност на основния договор, ако могат да бъдат определени по настоящия стандарт. Ако предприятието няма възможност да определи справедливата стойност на внедрения дериватив, като използва този метод, се прилага параграф 12 и хибридният (комбиниран) инструмент се определя като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата.

ПРИЗНАВАНЕ И ОТПИСВАНЕ

Първоначално признаване
              
14 Предприятието признава финансов актив или финансов пасив в отчета за финансовото състояние, когато и само когато предприятието става страна по договорните условия на инструмента (вж. параграф 38 във връзка с редовните покупки на финансови активи.)

Отписване на финансов актив
              
15 При консолидиране на финансовите отчети параграфи 16—23 и допълнение А, параграфи НП34—НП52 се прилагат на консолидирано ниво. Следователно предприятието първо консолидира всички дъщерни предприятия в съответствие с МСС 27 и ПКР- 12 Консолидация — предприятия със специално предназначение и после прилага параграфи 16—23 и допълнение А, параграфи НП34—НП52 към резултатната група.
              
16 Преди да се прецени дали и до каква степен отписването е подходящо по параграфи 17—23, предприятието определя дали тези параграфи се прилагат към част от финансов актив (или към част от група от подобни финансови активи) или към финансов актив (или група от подобни финансови активи) в неговата цялост, както следва.
а) Параграфи 17—23 се прилагат към част от финансов актив (или част от група от подобни финансови активи), когато и само когато частта, разглеждана с цел отписване, отговаря на едно от следните три условия:
i) Частта се състои само от конкретно разграничими парични потоци от финансовия актив (или от група от подобни финансови активи). Например, когато предприятието встъпи в разчленяване на лихвения процент, поради което контрагентът получава право на паричните потоци от лихвите, но не и на паричните потоци от главницата на дългов инструмент, към паричните потоци от лихвите се прилагат параграфи 17—23.
ii) Частта се състои само от напълно пропорционален (pro rata) дял от парични потоци от финансовия актив (или от група от подобни финансови активи). Например, ако предприятието сключи споразумение, при което контрагентът получава право на 90-процентен дял от всички парични потоци на дълго-вия инструмент, параграфи 17—23 се прилагат за 90 % от тези парични потоци. Ако има повече от един контрагент, не се изисква от всеки контрагент да притежава пропорционален дял от паричните потоци, стига прехвърлящото предприятие да притежава напълно пропорционален дял.
iii) Частта се състои само от напълно пропорционален (pro rata) дял от конкретно разграничими парични потоци от финансовия актив (или от група от подобни финансови активи). Например, ако предприятието сключи споразумение, при което контрагентът получава право на 90- процентен дял от паричните потоци от лихвите на финансов актив, параграфи17—23 се прилагат за 90 % от тези парични потоци. Ако има повече от един контрагент, не се изисква от всеки контрагент да притежава пропорционален дял от конкретно разграничимите парични потоци, стига прехвърлящото предприятие да притежава напълно пропорционален дял.
б) Във всички останали случаи параграфи 17—23 се прилагат към финансовия актив в неговата цялост (или към група от подобни финансови активи в тяхната цялост). Например, ако предприятието прехвърли: 1. правата за първите или последните 90 процента от паричните вземания по финансов актив (или група от финансови активи); или 2. правата за 90 процента от паричните потоци от група от вземания, но осигурява гаранция за компенсиране на купувача за кредитните загуби до 8 процента от сумата на главницата на вземанията, параграфи 17—23 се прилагат за финансовия актив (или за група от финансови активи) в неговата цялост.
В параграфи 17—26 понятието "финансов актив" се отнася или за част от финансов актив (или за част от група от подобни финансови активи), както е посочен в буква а) по–горе, или в противен случай за финансов актив (или група от подобни финансови активи) в неговата цялост.
              
17 Предприятието отписва финансов актив, когато и само когато:
а) договорните права върху паричните потоци от финансовия актив са изтекли; или
б) прехвърля финансовия актив, както е посочено в параграфи 18 и 19, а трансферът отговаря на условията за отписване в съответствие с параграф 20.
(вж. параграф 38 за редовни продажби на финансови активи.)
              
18 Предприятието прехвърля финансов актив, когато и само когато е изпълнено някое от следните условия:
а) прехвърлени са договорните права за получаване на парични потоци от финансовия актив; или
б) са запазени договорните права за получаване на паричните потоци от финансовия актив, но е поето договорно задължение за плащане на парични потоци на един или повече получатели в споразумение, което отговаря на условията в параграф 19.
              
19 Когато предприятието запазва договорните права за получаване на парични потоци от финансов актив ("първоначалния актив"), но поема договорно задължение за плащане на тези парични потоци на едно или повече предприятия ("крайни получатели"), предприятието третира сделката като прехвърляне на финансов актив, когато и само когато е изпълнено всяко от следните три условия.
а) Предприятието няма задължение да плаща суми на крайните получатели, освен ако не събира еквивалентни суми от първоначалния актив. Отпускането на краткосрочни аванси от предприятието с правото на пълно възстановяване на сумата, дадена назаем, плюс натрупаната лихва по пазарни проценти не нарушава това изискване;
б) На предприятието се забранява от условията на договора за прехвърляне да продава или залага първоначалния актив, освен ако той не е ценна книга, пред крайните получатели срещу задължението да им плаща парични средства;
в) Предприятието има задължение да върне всички парични потоци, които събира от името на крайните получатели без съществено отлагане. В допълнение, предприятието не е упълномощено да реинвестира тези парични потоци, освен за инвестиции в парични средства или парични еквивалентни (дефинирани в МСС 7 Отчети за паричните потоци) по време на късия период на уреждане от датата на събиране до датата на изисквания превод на сумата на крайните получатели, а лихвата, спечелена от такива инвестиции, се прехвърля на крайните получатели.
              
20 Когато предприятието прехвърли финансов актив (вж. параграф 18), то оценява степента, до която ще запази рисковете и ползите от собствеността върху финансовия актив. В този случай:
а) ако предприятието прехвърли в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, предприятието отписва финансовия актив и признава отделно като активи или пасиви всички права и задължения, създадени или запазени при трансфера;
б) ако предприятието запази в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, предприятието продължава да признава финансовия актив;
в) ако предприятието нито прехвърля, нито запазва в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, предприятието определя дали е запазило контрол върху финансовия актив. В този случай:
i) ако предприятието не е запазило контрол, то отписва финансовия актив и признава отделно като активи или пасиви всички права и задължения, създадени при трансфера.
ii) ако предприятието е запазило контрол, то продължава да признава финансовия актив до степента на продължаващото му участие във финансовия актив (вж. параграф 30).
              
21 Прехвърлянето на рисковете и ползите (вж. параграф 20) се оценява чрез сравняване на изложеността на предприятието, преди и след прехвърлянето, към промените в стойността и времето на реализиране на нетните парични потоци от прехвърления актив. Предприятието е запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, ако изложеността му към промените в настоящата стойност на бъдещите нетни парични потоци от финансовия актив не се променя съществено в резултат на прехвърлянето (например от това, че предприятието е продало финансов актив, който е обект на споразумение за обратно изкупуване по фиксирана цена или по продажна цена, плюс доход за кредитора). Предприятието е прехвърлило в значителна степен всваки рискове и ползи от собствеността върху финансов актив, ако изложеността към такъв тип променливост вече не е значителна по отношение на общата променливост в настоящата стойност на бъдещите нетни парични потоци, свързани с финансовия актив (например защото предприятието е продало финансов актив, който е обект само на опция за обратно изкупуване по справедливата стойност в момента на обратното изкупуване или е прехвърлило напълно пропорционален дял от паричните потоци от по-голям финансов актив в споразумение, като подучастие в кредит, което отговаря на условията по параграф19).
              
22 Често е очевидно дали предприятието е прехвърлило или запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността и дали има нужда да се извършват изчисления. В други случаи ще бъде необходимо да се изчислят и сравнят експозициите на предприятието към променливостта в справедливата стойност на бъдещите нетни парични потоци преди и след прехвърлянето. Изчисляването и сравняването се правят, като за дисконтов процент се използва подходящ текущ пазарен лихвен процент. Взема се предвид цялата променливост на нетните парични потоци, като по-голяма тежест се придава на резултатите, за които има по-голяма вероятност да се случат.
              
23 Възможността на предприятието, получило актива, да продаде актива, определя дали прехвърлящото предприятие е запазило контрола (вж. параграф 20, буква в) върху прехвърления актив. Ако предприятие