Конвенция за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси

В брой 50 от 1 юли 2016г. на Държавен вестник е обнародвана:

Конвенция за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г.

(Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 5 февруари 2016 г. – ДВ, бр. 14 от 2016 г. В сила от 1 юли 2016 г.)

ПРЕАМБЮЛ

Държавите – членки на Съвета на Европа, и държавите – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), страни, подписали тази Конвенция,
Като имат предвид, че развитието на международното движение на лица, капитали, стоки и услуги – макар и много полезно само по себе си – увеличава възможностите за избягване на данъчното облагане и отклонението от облагане с данъци и поради това изисква все по-голямо сътрудничество между данъчните органи;
Като приветстват разнообразните усилия на двустранно или многостранно равнище, положени през последните години в борбата с избягване на данъчното облагане и отклонението от облагане с данъци на международно ниво;
Като имат предвид, че е необходимо координирано усилие между Държавите, за да насърчат всички форми на административно сътрудничество по въпроси, свързани с данъци от всякакъв вид, докато в същото време се осигурява адекватна защита на правата на данъкоплатците;
Като признават, че международното сътрудничество може да има важна роля при улесняване на надлежното определяне на данъчните задължения и при подпомагането на данъкоплатеца да обезпечи своите права;
Като имат предвид, че основните принципи, даващи право на всяко лице да има свои права и задължения, определени в съответствие с надлежна законова процедура, следва да бъдат признати като прилагащи се спрямо данъчни въпроси във всички Държави и че Държавите следва да се стремят да защитават законните интереси на данъкоплатците, включително да осигуряват подходяща защита срещу дискриминация и двойно данъчно облагане;
Като са убедени, че поради това Държавите следва да осъществяват мерки или да предоставят информация, отчитайки необходимостта от защита на поверителността на информацията, и като вземат предвид международните инструменти за защита на личния живот и потоците от лични данни;
Като имат предвид, че е възникнала нова среда на сътрудничество и че е желателно да бъде осигурен многостранен инструмент, който да позволи на най-широк кръг от Държави да се възползват от новата среда на сътрудничество и същевременно да въведат най-високите международни стандарти на сътрудничество в данъчната област;
Като желаят да сключат конвенция за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси,
Се договориха, както следва:
 

ГЛАВА I – ОБХВАТ НА КОНВЕНЦИЯТА

Член 1 – Предмет на Конвенцията и обхванати лица
1.  Страните си оказват административно сътрудничество по данъчни въпроси, при спазване на разпоредбите на Глава IV. Това сътрудничество може да включва, когато е необходимо, мерки, предприемани от съдебни органи.
2.  Това административно сътрудничество включва:
а)  обмен на информация, включително едновременни данъчни проверки и участие в данъчни проверки в чужбина;
б)  съдействие при събиране, включително обезпечителни мерки; и
в) връчване на документи.
3.  Една страна оказва административно сътрудничество, независимо дали засегнатото лице е местно лице, или е национално лице на някоя от страните или на която и да е друга държава.

Член 2 – Данъци, попадащи в приложното поле на Конвенцията

1. Тази Конвенция се прилага:
а) по отношение на следните данъци:
(i)  данъци върху доходите или печалбата;
(ii)  данъци върху печалбите от прехвърляне на имущество, наложени отделно от данъка върху доходите или печалбата;
(iii)  данъци върху нетната стойност на имуществото,
наложени от името на страна; и
б) по отношение на следните данъци:
(i)  данъци върху доходите, печалбата, печалбите от прехвърляне на имущество или нетната стойност на имуществото, които са наложени от името на политически подразделения или местните органи на власт на страна;
(ii)  вноски за задължително социално осигуряване, дължими на правителството или на социалноосигурителни институции, установени съгласно публичното право; и
(iii)  данъци в други категории, с изключение на мита, наложени от името на страна, а именно:
А.  данъци върху наследства или дарения;
Б.  данъци върху недвижимо имущество;
В.  общи данъци върху потреблението, като данък върху добавената стойност или данъци върху продажбите;
Г.  специфични данъци върху стоки и услуги като акцизи;
Д.  данъци върху използването или собствеността на моторни превозни средства;
Е.  данъци върху използването или собствеността на движимо имущество, различно от моторни превозни средства;
Ж. всякакви други данъци;
(iv)  данъци в категориите, посочени в подточка (iii) по-горе, които са наложени от името на политически подразделения или местни органи на страна.
2.  Съществуващите данъци, спрямо които се прилага Конвенцията, са изброени в Приложение A в категориите, посочени в алинея 1.
3.  Страните уведомяват Генералния секретар на Съвета на Европа или Генералния секретар на ОИСР (оттук нататък наричани „Депозитари“) за всяка промяна, която трябва да бъде извършена в Приложение A в резултат от изменение в списъка, посочен в алинея 2. Такова изменение влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която Депозитарят получи уведомлението.
4.  Конвенцията се прилага също така – от момента на приемането им – спрямо всякакви идентични или подобни по същество данъци, които са наложени в договаряща държава след влизането в сила на Конвенцията по отношение на тази страна, в допълнение към или вместо съществуващите данъци, изброени в Приложение A. В този случай съответната страна уведомява един от Депозитарите за приемането на въпросния данък.
 

ГЛАВА II – ОБЩИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 3 – Определения

1.  За целите на тази Конвенция, освен ако контекстът не изисква друго:
а)  термините „запитваща държава“ и „запитана държава“ означават съответно всяка страна, която иска административно съдействие по данъчни въпроси, и всяка страна, от която е поискано да осъществи такова съдействие;
б)  терминът „данък“ означава всеки данък или социалноосигурителна вноска, за които се прилага Конвенцията съгласно член 2;
в)  терминът „данъчно вземане“ означава всяка сума на данък, както и лихвите върху нея, свързаните административни санкции и разходите, произтичащи във връзка със събирането, които са дължими и все още не са платени;
г)  терминът „компетентен орган“ означава лицата и органите, изброени в Приложение Б;
д)  терминът „национално лице“ във връзка със страна означава:
(i)  всички физически лица, които притежават гражданството на тази страна, и
(ii)  всички юридически лица, граждански дружества, сдружения и други образувания, получаващи статута си на такива от действащите закони в тази страна.
 По отношение на всяка страна, която е направила декларация за тази цел, използваните по-горе термини се разбират, както са определени в Приложение В.
2.  При прилагането на Конвенцията от една страна всеки термин, който не е определен в нея, има, освен ако контекстът не изисква друго, значението, което има съгласно законодателството на тази страна по отношение на данъците, обхванати от Конвенцията.
3.  Страните уведомяват един от Депозитарите за всяко изменение, което трябва да бъде направено в Приложения Б и В. Това изменение влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която въпросният Депозитар получи такова уведомление.
 

ГЛАВА III – ФОРМИ НА СЪДЕЙСТВИЕ

Раздел I – Обмен на информация

Член 4 – Обща разпоредба

1.  Страните обменят всякаква информация, по-специално, както е предвиденото в този раздел, която може да се предвиди, че е от значение за администрирането или привеждането в изпълнение на тяхното вътрешно законодателство по отношение на данъците, попадащи в обхвата на тази Конвенция.
2. Заличена.
3.  Всяка страна може, с декларация, адресирана до един от Депозитарите, да укаже, че съгласно националното й законодателство органите могат да информират нейно местно или национално лице, преди да бъде изпратена информация за него, в съответствие с членове 5 и 7.

Член 5 – Обмен на информация при поискване

1.  По искане на запитващата държава запитаната държава предоставя на запитващата държава всяка информация, посочена в член 4, която се отнася до конкретни лица или сделки.
2.  Ако информацията, налична в данъчните досиета на запитаната държава, не е достатъчна, за да й даде възможност да отговори на искането за информация, тази държава предприема всички необходими действия, за да предостави на запитващата държава исканата информация.

Член 6 – Автоматичен обмен на информация

По отношение на категории случаи и в съответствие с процедурите, определени от страните по взаимно съгласие, две или повече страни обменят автоматично информацията, посочена в член 4.

Член 7 – Спонтанен обмен на информация

1.  Една страна препраща, без предварително искане, на друга страна информация, която й е известна, при следните обстоятелства:
а)  първата посочена страна има основания да предполага, че е възможно да има загуба на данъци в другата страна;
б)  данъчно задължено лице получи намаление на данъка или освобождаване от данък в първата посочена страна, което би предизвикало увеличение на данъка или възникване на задължение за данък в другата страна;
в)  търговските отношения между лице, което е данъчно задължено в една страна, и лице, което е данъчно задължено в друга страна, са осъществени през една или повече държави по такъв начин, че може да възникне спестяване на данък в едната или другата страна или и в двете;
г)  една страна има основания да предполага, че спестяване на данък може да се дължи на изкуствени прехвърляния на печалби в рамките на групи предприятия;
д)  информация, препратена на първата страна от другата страна, е позволила да бъде получена информация, която може да бъде от значение за определяне на задължение за данъци в последната страна.
2.  Всяка страна предприема такива мерки и прилага такива процедури, каквито са необходими, за да се гарантира, че информацията, описана в алинея 1, ще бъде осигурена за изпращане на друга страна.

Член 8 – Едновременни данъчни проверки

1.  По искане на една от тях две или повече страни се консултират помежду си за целите на определянето на случаи и процедури за едновременни данъчни проверки. Всяка засегната страна решава дали желае, или не да участва в конкретна едновременна данъчна проверка.
2.  За целите на тази Конвенция едновременна данъчна проверка означава споразумение между две или повече страни да извършат едновременна проверка, всяка на своята собствена територия, на данъчните дела на дадено лице или лица, по отношение на които имат общ или свързан интерес, с оглед да обменят всяка относима информация, която получат по този начин.

Член 9 – Данъчни проверки в чужбина

1.  По искане на компетентния орган на запитваща държава компетентният орган на запитаната държава може да позволи на представители на компетентен орган на запитващата държава да присъстват на подходящ етап от данъчна проверка в запитаната държава.
2.  Ако искането бъде уважено, компетентният орган на запитаната държава уведомява, във възможно най-кратък срок, компетентния орган на запитващата държава относно часа и мястото на проверката, органа или служителя, определени да извършат проверката, и процедурите и условията, изисквани от запитаната държава за провеждането на проверката. Всички решения по отношение провеждането на данъчната проверка се вземат от запитаната държава.
3.  Страната може да заяви пред един от Депозитарите за своето намерение да не приема, като принципно правило, такива искания като посочените в алинея 1. Такава декларация може да бъде направена или оттеглена във всеки един момент.

Член 10 – Противоречаща информация

Ако една страна получи от друга страна информация за данъчните дела на дадено лице, която счита, че противоречи на информация, с която разполага, тя уведомява за това страната, която е предоставила информацията.
 

Раздел II – Съдействие при събиране

Член 11 – Събиране на данъчни вземания

1.  По искане на запитваща държава, при спазване разпоредбите на членове 14 и 15, запитаната държава предприема необходимите стъпки, за да събере данъчни вземания на първата посочена държава, все едно са нейни собствени данъчни вземания.
2.  Разпоредбата на алинея 1 се прилага само по отношение на данъчни вземания, които са в предмета на правен инструмент, позволяващ тяхното изпълнение в запитващата държава, и които не са оспорени, освен ако не е договорено друго между засегнатите страни.
 Когато обаче вземането е срещу лице, което не е местно лице на запитващата държава, алинея 1 се прилага, освен ако засегнатите Страни не са договорили друго, само когато вземането вече не може да бъде оспорено.
3.  Задължението за предоставяне на съдействие при събирането на данъчни вземания по отношение на починало лице или негова наследствена маса се ограничава до стойността на наследствената маса или на имуществото, придобито от всеки бенефициент на наследствената маса, в зависимост от това, дали вземането се събира от наследствената маса, или от бенефициентите й.

Член 12 – Обезпечителни мерки

По молба на запитващата държава запитаната държава предприема, с оглед събиране на сумата на данъка, обезпечителни мерки, дори ако вземането е оспорено или все още не е в предмета на правен инструмент, позволяващ изпълнение.

Член 13 – Документи, придружаващи искането

1.  Искането за административно съдействие   по този раздел се придружава от:
а)  декларация, че данъчното вземане се отнася за данък, попадащ в обхвата на Конвенцията, и в случай на събиране, при спазване на алинея 2 на член 11, че данъчното вземане не е или не може да бъде оспорено;
б)  официално копие на правния инструмент, позволяващ принудително изпълнение в запитващата държава; и
в)  всеки друг документ, който се изисква за събиране или за обезпечителни мерки.
2.  Когато е приемливо и е в съответствие с действащите разпоредби на запитаната държава, правният инструмент, позволяващ изпълнение в запитващата държава, се приема, признава, допълва или заменя във възможно най-кратък срок след датата на получаване на искането за съдействие, с инструмент, който позволява изпълнение във втората държава.

Член 14 – Срокове

1.  Въпроси относно който и да е срок, след който дадено данъчно вземане не може да бъде предмет на изпълнение, се уреждат от законодателството на запитващата държава. Искането за съдействие съдържа подробни данни за този период.
2.  Действия по събиране, извършени от запитаната държава в изпълнение на искане за съдействие, които съгласно законите на тази държава биха имали като ефект спиране или прекъсване на срока, посочен в алинея 1, имат такова действие и съгласно законите на запитващата държава. Запитаната държава информира запитващата държава за тези действия.
3.  Във всеки случай запитаната държава не е длъжна да уважи искане за съдействие, което е подадено след изтичането на период от 15 години от датата на първоначалния правен инструмент, позволяващ изпълнение.

Член 15 – Предимство

Данъчното вземане, при събирането на което се предоставя съдействие, няма да се ползва със специално предимство в запитаната държава, с което се ползват данъчните вземания на тази държава, дори ако използваната процедура по събиране е приложимата спрямо собствените й данъчни вземания.

Член 16 – Разсрочване на плащане

Запитаната държава може да позволи разсрочване на плащането или плащане на вноски, ако законите или административната й практика позволяват това при сходни обстоятелства, като първо информира запитващата държава.
 

Раздел III – Връчване на документи

Член 17 – Връчване на документи

1.  По молба на запитващата държава запитаната държава връчва на адресата документи, включително такива, свързани със съдебни решения, които са издадени от запитващата държава и които се отнасят до данък, попадащ в приложното поле на тази Конвенция.
2.  Запитаната държава извършва връчване на документи:
а)  по начин, предвиден във вътрешното й законодателство за връчване на документи със сходен по същество характер;
б)  доколкото е възможно, по конкретен начин, поискан от запитващата държава, или най-близкия до този начин, предвиден съгласно нейните закони.
3.  Една страна може да извърши връчване на документи на лице директно по пощата в рамките на територията на друга страна.
4.  Нищо в Конвенцията не се тълкува като обезсилващо каквото и да е връчване на документи от дадена страна в съответствие с нейните закони.
5.  Когато един документ е връчен в съответствие с този член, той не трябва да бъде придружен от превод. Когато обаче се установи, че адресатът не може да разбере езика на документа, запитаната държава организира превода му или изготвянето на резюме на нейния или на един от нейните официални езици. Алтернативно, тя може да поиска от запитващата държава документът да бъде преведен или придружен от резюме на един от официалните езици на запитаната държава, Съвета на Европа или ОИСР.

 

ГЛАВА IV – РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С ВСИЧКИ ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 18 – Информация, предоставяна от запитващата държава
1.  Искането за съдействие указва, където е уместно:
а)  органа или агенцията, инициирали искането, отправено от компетентния орган;
б)  името, адреса или каквито и да са други данни, помагащи за идентифициране на лицето, за което е отправено искане;
в)  в случай на искане за информация формата, в която запитващата държава желае да й бъде предоставена информацията, за да съответства на нейните нужди;
г)  в случай на искане за съдействие при събиране или обезпечителни мерки – характера на данъчното вземане, елементите на данъчното вземане и активите, от които може да бъде събрано данъчното вземане;
д)  в случай на искане за връчване на документи – характера и предмета на документите, които трябва да бъдат връчени;
е)  дали е в съответствие със законодателството и административната практика на запитващата държава и дали е оправдано в светлината на изискванията на член 21, алинея 2, буква ж).
2.  Когато някаква друга информация, имаща отношение към искането за съдействие, й стане известна, запитващата държава я препраща на запитаната държава.

Член 19 – Заличен

Член 20 – Отговор на искането за сътрудничество

1.  Ако искането за съдействие бъде уважено, запитаната държава информира запитващата държава за предприетото действие и за резултата от съдействието във възможно най-кратък срок.
2.  Ако искането бъде отхвърлено, запитаната държава информира запитващата държава за това решение и причината за него във възможно най-кратък срок.
3.  Ако по отношение на искане за информация запитващата държава е посочила формата, в която желае да бъде предоставена информацията, и запитаната държава е в състояние да я предостави по този начин, запитаната държава я предоставя в исканата форма.

Член 21 – Защита на лицата и ограничения на задължението да се предоставя съдействие

1.  Нищо в тази Конвенция не засяга правата и защитата, предоставени на лицата съгласно законите или административната практика на запитаната държава.
2.  Освен в случая на член 14, разпоредбите на тази Конвенция не се тълкуват така, че да налагат на запитаната държава задължението:
а)  да предприема мерки, отклоняващи се от нейните закони или административна практика или законите или административната практика на запитващата държава;
б)  да предприема мерки, които са в противоречие с обществения ред (ordre public);
в)  да предоставя информация, която не може да бъде получена съгласно нейните закони или административна практика или съгласно законите на запитващата държава или нейната административна практика;
г)  да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена, икономическа или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public);
д)  да предоставя административно съдействие, ако и доколкото счита, че данъчното облагане в запитващата държава е в противоречие с общоприетите принципи на данъчно облагане или с разпоредбите на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, или каквото и да е друго споразумение, сключено от запитаната държава със запитващата държава;
е)  да предоставя административно съдействие с цел администриране или изпълнение на разпоредба на данъчното законодателство на запитващата държава или което и да е изискване, свързано с нея, което дискриминира национално лице на запитаната държава в сравнение с национално лице на запитващата държава при същите обстоятелства;
ж) да предоставя административно съдействие, ако запитващата държава не е изчерпала всички разумни средства, с които разполага съгласно нейните закони или административна практика, освен когато прибягването към тези средства би породило несъразмерно затруднение;
з)  да предоставя сътрудничество при събирането в тези случаи, когато административната тежест за тази държава е явно несъразмерна с ползите, които би получила запитващата държава.
3.  Когато запитващата държава поиска информация в съответствие с тази Конвенция, запитаната държава използва своите способи за събиране на информация, за да получи исканата информация, дори когато запитаната държава може да не се нуждае от тази информация за собствени данъчни цели. Задължението, съдържащо се в предходното изречение, е предмет на ограниченията, съдържащи се в тази Конвенция, но в никакъв случай тези ограничения, включително по-специално съдържащите се в алинеи 1 и 2, не се разглеждат като позволяващи на запитаната държава да откаже да предостави информация само защото няма интерес от тази информация.
4.  В никакъв случай разпоредбите на тази Конвенция, включително по-специално тези на алинеи 1 и 2, не се тълкуват като позволяващи на запитана държава да откаже да предостави информация само защото информацията се пази от банка, друга финансова институция, лице, посочено като собственик, или действа в качеството на агент или фидуциар или поради това, че информацията се свързва с участие в лице.

Член 22 – Поверителност

1.  Всяка информация, получена от страна по тази Конвенция, се счита за поверителна и защитена по същия начин както информацията, получена съгласно вътрешното законодателство на страна и доколкото това е необходимо, за да се осигури необходимото ниво на защита на личните данни, съобразно предпазните мерки, които може да са посочени от предоставящата страна, в съответствие с нейното вътрешно законодателство.
2.  Тази информация във всеки случай се разкрива само на лицата или органите (включително съдилища и административни или контролни органи), които се занимават с определянето, събирането, изпълнението или наказателното преследване по отношение на или решаването на жалби във връзка с данъци на съответната страна или контрола върху посочените по-горе. Само отразените по-горе лица или органи могат да използват информацията, и то само за посочените цели. Те могат, независимо от разпоредбите на алинея 1, да я разкрият в рамките на публични съдебни процеси или в съдебни решения във връзка с тези данъци.
3.  Ако дадена страна е направила резерва съгласно буква a) от алинея 1 на член 30, никоя друга страна, получила информация от тази страна, няма да я използва за целите на данък от категория, която е предмет на резервата. Също така страната, която прави такава резерва, няма да използва информация, получена съгласно тази Конвенция, за целите на данък от категория, която е предмет на резервата.
4.  Независимо от разпоредбите на алинеи 1, 2 и 3 информация, получена от една страна, може да бъде използвана за други цели, когато тази информация може да бъде използвана за такива други цели съгласно законите на предоставящата страна и компетентният орган на тази страна разреши такова използване. Информация, предоставена от една страна на друга страна, може да бъде изпратена от последната на трета страна, при условие че предварително е налице разрешение от компетентния орган на първата посочена страна.

Член 23 – Производства

1.  Производства, свързани с мерки, предприети съгласно тази Конвенция от запитана държава, се завеждат само пред надлежния орган на тази държава.
2.  Производства, свързани с мерки, предприети съгласно тази Конвенция от запитваща държава, по-специално такива, които – в областта на събирането – засягат съществуването или размера на данъчното вземане или правния инструмент, позволяващ неговото изпълнение, се завеждат само пред надлежния орган на тази държава. Ако тези производства бъдат заведени, запитващата държава информира запитаната държава, която спира процедурата в очакване на решението на въпросния орган. Запитаната държава обаче налага обезпечителни мерки, за да обезпечи събирането, ако бъде помолена от запитващата държава. Запитаната държава може също да бъде информирана за тези производства от всяко заинтересовано лице. При получаване на такава информация запитаната държава се консултира по въпроса, ако е необходимо, със запитващата държава.
3.  Възможно най-скоро след постановяване на окончателно решение по производството запитаната държава или запитващата държава, в зависимост от случая, уведомява другата държава за решението и последиците от него във връзка с искането за съдействие.

ГЛАВА V – СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24 – Прилагане на Конвенцията

1.  Страните се уведомяват взаимно за прилагането на тази Конвенция чрез съответните си компетентни органи. За тази цел компетентните органи могат да контактуват директно или могат да упълномощят подчинени органи да действат от тяхно име. Компетентните органи на две или повече страни могат взаимно да договорят помежду си начина на прилагане на Конвенцията.
2.  Когато запитаната държава счете, че прилагането на тази Конвенция в конкретен случай би имало сериозни и нежелателни последици, компетентните органи на запитаната държава и на запитващата държава се консултират помежду си и полагат усилия да решат случая чрез взаимно споразумение.
3.  Координиращ орган, съставен от представители на компетентните органи на страните, наблюдава прилагането и развитието на тази Конвенция под егидата на ОИСР. За тази цел координиращият орган препоръчва всякакво действие, което е вероятно да подпомогне основните цели на Конвенцията. По-специално този орган действа като форум за проучване на нови методи и процедури за увеличаване на международното сътрудничество по данъчни въпроси и когато е уместно, той може да препоръчва преразглеждане или изменения на Конвенцията. Държави, които са подписали, но все още не са ратифицирали, приели или одобрили Конвенцията, имат право да бъдат представлявани на събранията на координиращия орган като наблюдатели.
4.  Една страна може да поиска от координиращия орган да предостави становища относно тълкуването на разпоредбите на Конвенцията.
5.  Когато между две или повече страни възникнат затруднения или съмнения във връзка с прилагането или тълкуването на Конвенцията, компетентните органи на тези страни полагат усилия да разрешат въпроса по взаимно съгласие. Споразумението се съобщава на координиращия орган.
6.  Генералният секретар на ОИСР информира страните и подписалите държави, които все още не са ратифицирали, приели или одобрили Конвенцията, за становищата, предоставени от координиращия орган съгласно разпоредбите на алинея 4 по-горе и взаимните споразумения, постигнати съгласно алинея 5 по-горе.

Член 25 – Език

Исканията за сътрудничество и отговорите по тях се изготвят на един от официалните езици на ОИСР и на Съвета на Европа или на който и да е друг език, който е двустранно договорен между засегнатите договарящи държави.

Член 26 – Разходи

Освен ако двустранно е уговорено друго от засегнатите страни:
а)  обичайните разходи, извършени при предоставянето на съдействие, се поемат от запитаната държава;
б)  извънредните разходи, извършени при предоставянето на съдействие, се поемат от запитващата държава.
 

ГЛАВА VI – ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 27 – Други международни споразумения или договорености
1.  Възможностите за сътрудничество, предоставени от тази Конвенция, не ограничават, нито самите те са ограничени от, такива, които се съдържат в съществуващи или бъдещи международни споразумения или други договорености между засегнатите страни или други правни инструменти, които са свързани със сътрудничество по данъчни въпроси.
2.  Независимо от алинея 1 тези страни, които са държави – членки на Европейския съюз, могат да прилагат в своите взаимоотношения възможностите за сътрудничество, предвидени от Конвенцията, доколкото те позволяват по-широко съдействие от възможностите, предлагани от приложимите правила на Европейския съюз.

Член 28 – Подписване и влизане в сила на Конвенцията

1.  Тази Конвенция е открита за подписване от държавите – членки на Съвета на Европа, и държавите – членки на ОИСР. Тя подлежи на ратификация, приемане или одобрение. Инструментите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при един от Депозитарите.
2.  Тази Конвенция влиза в сила в първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която пет държави са изразили своето съгласие да бъдат обвързани от Конвенцията в съответствие с разпоредбите на алинея 1.
3.  По отношение на която и да е държава – членка на Съвета на Европа, или която и да е държава – членка на ОИСР, която впоследствие изрази своето съгласие да бъде обвързана от нея, Конвенцията влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на внасяне на инструмента за ратификация, приемане или одобрение.
4.  Всяка държава – членка на Съвета на Европа, или всяка държава – членка на ОИСР, която стане страна по Конвенцията след влизането в сила на Протокола за изменение на тази Конвенция, открит за подписване на 27 май 2010 г. („Протоколът от 2010 г.“), е страна по Конвенцията с измененията в нея съгласно този Протокол, освен ако тя изрази различно намерение в писмено съобщение до един от Депозитарите.
5.  След влизането в сила на Протокола от 2010 г. всяка държава, която не е държава – членка на Съвета на Европа или на ОИСР, може да поиска да бъде поканена да подпише и ратифицира тази Конвенция с измененията, внесени от Протокола от 2010 г. Всяко искане в този смисъл се отправя до един от Депозитарите, който го предава на страните. Депозитарят информира също и Комитета на министрите на Съвета на Европа и Съвета на ОИСР. Решението да бъдат поканени държави, които са поискали да станат страна по тази Конвенция, се взима с консенсус от страните по Конвенцията чрез координиращия орган. По отношение на всяка държава, която ратифицира Конвенцията с измененията, внесени с Протокола от 2010 г., в съответствие с тази алинея, Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на внасяне на инструмента за ратификация при един от Депозитарите.
6.  Разпоредбите на тази Конвенция с измененията, внесени с Протокола от 2010 г., имат действие спрямо административно сътрудничество, което се отнася за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари на годината, следваща годината, в която Конвенцията с измененията, внесени с Протокола от 2010 г., е влязла в сила по отношение на дадена страна, или когато няма данъчен период, спрямо административно сътрудничество, което се отнася за наложен данък на или след 1 януари на годината, следваща тази, в която Конвенцията с измененията, внесени с Протокола от 2010 г., е влязла в сила по отношение на дадена страна. Всеки две или повече страни могат взаимно да се договорят, че Конвенцията с измененията, внесени с Протокола от 2010 г., има действие спрямо административно сътрудничество, свързано с по-ранни данъчни периоди или наложен данък.
7.  Независимо от алинея 6 за данъчни въпроси, които включват умишлено поведение, което подлежи на преследване съгласно наказателните закони на запитващата страна, разпоредбите на тази Конвенция с измененията, внесени с Протокола от 2010 г., имат действие от датата на влизане в сила по отношение на една страна за по-ранни данъчни периоди или наложен данък.

Член 29 – Териториално приложение на Конвенцията

1.  Всяка държава може в момента на подписване или когато внася своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, да посочи територията или териториите, спрямо които се прилага тази Конвенция.
2.  Всяка държава може на по-късна дата с декларация, адресирана до един от Депозитарите, да разшири приложението на тази Конвенция спрямо която и да е друга територия, посочена в декларацията. По отношение на тази територия Конвенцията влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на тази декларация от Депозитаря.
3.  Всяка декларация, извършена съгласно някоя от двете предходни алинеи, може да бъде оттеглена по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, с уведомление, адресирано до един от Депозитарите. Оттеглянето влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на това уведомление от Депозитаря.

Член 30 – Резерви

1.  В момента на подписване или когато внася своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение или на която и да е по-късна дата всяка държава може да декларира, че си запазва правото:
а)  да не предоставя каквато и да е форма на съдействие във връзка с данъците на други страни в която и да е от категориите, изброени в буква б) от алинея 1 на член 2, при условие че не е включила какъвто и да е национален данък в тази категория съгласно Приложение A на Конвенцията;
б)  да не предоставя съдействие при събирането на каквото и да е данъчно вземане или при събирането на административна санкция за всички данъци или само за данъци в една или повече от категориите, изброени в алинея 1 на член 2;
в)  да не предоставя съдействие по отношение на което и да е данъчно вземане, което съществува към датата на влизане в сила на Конвенцията по отношение на тази държава, или когато преди това е направена резерва по буква a) или б) по-горе, на датата на оттегляне на тази резерва във връзка с данъци във въпросната категория;
г)  да не предоставя съдействие при връчването на документи за всички данъци или само за данъци в една или повече категории, изброени в алинея 1 на член 2;
д)  да не позволява връчването на документи по пощата, както е предвидено в алинея 3 на член 17;
е)  да прилага алинея 7 на член 28 изключително за административно сътрудничество във връзка с данъчни периоди, започващи на или след 1януари на третата година, предхождаща тази, в която Конвенцията с измененията, внесени с Протокола от 2010 г., е влязла в сила по отношение на дадена страна, или когато няма данъчен период, за административно сътрудничество, свързано с наложен данък на или след 1 януари на третата година, предхождаща годината, през която Конвенцията с измененията, внесени с Протокола от 2010 г., е влязла в сила по отношение на дадена страна.
2. Не може да се прави друга резерва.
3.  След влизането в сила на Конвенцията по отношение на една страна тази страна може да направи една или повече от резервите, изброени в алинея 1, които не е направила в момента на ратификацията, приемането или одобрението. Такива резерви влизат в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на резервата от един от Депозитарите.
4.  Всяка Страна, която е направила резерва по алинеи 1 и 3, може изцяло или частично да я оттегли чрез уведомление, отправено до един от Депозитарите. Оттеглянето има сила от датата на получаване на това уведомление от съответния Депозитар.
5.  Страната, която е направила резерва по отношение на разпоредба от тази Конвенция, не може да иска прилагането на тази разпоредба от която и да е друга страна; тя може обаче, ако резервата й е частична, да поиска прилагането на тази разпоредба, доколкото тя самата е приела.

Член 31 – Денонсиране

1.  Всяка страна може по всяко време да денонсира тази Конвенция чрез уведомление, адресирано до един от Депозитарите.
2.  Това денонсиране влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на уведомлението от Депозитаря.
3.  Всяка страна, която денонсира Конвенцията, остава обвързана от разпоредбите на член 22, докато държи в свое владение каквито и да са документи или информация, получени съгласно Конвенцията.

Член 32 – Депозитари и техните функции

1.  Депозитарят, спрямо когото е реализирано действие, уведомление или комуникация, уведомява държавите – членки на Съвета на Европа, и държавите – членки на ОИСР, и всяка страна по тази Конвенция за:
а) всеки подпис;
б)  внасянето на какъвто и да е инструмент за ратификация, приемане или одобрение;
в)  всяка дата на влизане в сила на тази Конвенция в съответствие с разпоредбите на членове 28 и 29;
г)  всяка декларация, извършена в изпълнение на разпоредбите на алинея 3 на член 4 или алинея 3 на член 9 и оттег­лянето на всяка такава декларация;
д)  всяка резерва, извършена в изпълнение на разпоредбите на член 30 и оттеглянето на всяка резерва, извършена в изпълнение на разпоредбите на алинея 4 на член 30;
е)  всяко уведомление, получено в изпълнение на разпоредбите на алинея 3 или 4 на член 2, алинея 3 на член 3, член 29 или алинея 1 на член 31;
ж)  всяко друго действие, уведомление или съобщение във връзка с тази Конвенция.
2.  Депозитарят, който получава съобщение или извършва уведомление в изпълнение на разпоредбите на алинея 1, информира незабавно другия Депозитар за това.
В потвърждение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха Конвенцията.
Установено от Депозитарите на 1 юни 2011 г. съгласно Член X. 4 от Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в два екземпляра, единият от които се внася в архивите на всеки Депозитар. Депозитарите предават заверено копие на всяка страна по Конвенцията с измененията, внесени в нея с Протокола, и на всяка държава, имаща право да стане страна.
 
източник: dv.parliament.bg