Финансовите отчети в условията на хиперинфлация

За практикуващите счетоводители от близо четири петилетки вероятно спомена от хиперинфлацията все още не е отминал. Със сигурност обаче този период от икономическата криза в страната по скоро се свързва с главоломното покачване на цените на стоките, отколкото с начина на изготвяне на финансовите отчети по онова време. Според автора това не се дължи на липсата на специална счетоводна регламентация в набора от националните счетоводни стандарти (НСФОМСП), защото по онова време е в сила НСС 29 – „Представяне на финансови отчети при условия на свръхинфлация” (заменил действащия преди това от началото на 1993 година НСС 18 – „Счетоводни отчети при условията на свръхинфлация”), а по-скоро се свързва с липсата на опит и практика за изготвяне на счетоводни отчети в подобни неблагоприятни икономически условия. По това време международните счетоводни стандарти (МСФО) са все още непозната и екзотична счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети, а родните предприятия са длъжни да се съобразяват с утвърдената с ПМС № 433 от 1997 година „Методика за ревалоризацията на активите и пасивите на предприятията към 31 декември 1997 година включително”. И ако за някои задължителното отчитане и представяне на резултатите от ревалоризацията като преоценъчен резерв ведно със забраната за преобразуване на годишните счетоводни отчети на предприятията за 1997 година по реда на Национален счетоводен стандарт 18 - Счетоводни отчети при условията на свръхинфлация  е напълно заличено от тяхното съзнание, то спомена за покачването на цената на кафето от момента на пускане на водата в кафемашините в заведенията до момента на поднасянето му на клиента съществува все още в съзнанията на хората.

 

Финансовите отчети – изготвени в съответствие с МСФО.

Когато споменем думата „финансов отчет” първата ни асоциация, която правим най-вероятно ще бъде свързана с индивидуалните и консолидирани финансови отчети, които всяко едно предприятие (респективно предприятие – майка) следва да изготвя в съответствие с избраната счетоводна база. Разбира се нашите разсъждения със сигурност са хванали вярната посока и затова няма спор. Терминът е достатъчно ясен и няма нужда от допълнително разясняване, за да бъде използван в работата на практикуващите счетоводители.

Познавайки добре пълният набор от счетоводни стандарти, които са включени в съвкупността, с която оприличаваме МСФО, нашите читатели предполагам без затруднение ще посочат следните приложими счетоводни стандарти:

- МСС 1 - „Представяне на финансови отчети” – който са приложими от отчитащото се предприятие, когато изготвя своя индивидуален финансов отчет в съответствие с МСФО;
 

- МСС 34 – „Междинно финансово отчитане” – който стандарт следва да бъде съблюдаван от онези предприятия, които освен годишен финансов отчет, изготвят финансов отчет за период по-малък от една пълна финансова година – т.е. които изготвят индивидуални междинни финансови отчети. Приложението му се свързва с едновременното прилагане и на МСС – 1, тъй като правилата за част от съставните части (компоненти) на междинните финансови отчети са уредени именно в принципните изисквания, които са регламентирани с МСС – 1.

- МСС 27 – „Индивидуални финансови отчети” – стандарт, който следва да се съблюдава от онези предприятия, които отчитат инвестиции в дъщерни предприятия, съвместни предприятия и асоциирани предприятия и които съгласно местното счетоводно законодателство трябва да изготвят индивидуални финансови отчети. Именно МСС – 27 е стандартът, който дава принципните насоки за това как инвеститора следва да представи своите инвестиции в дъщерни, съвместни и асоциирани предприятия, в своите индивидуални финансови отчети в съответствие с МСФО. Прилагайки този международен счетоводен стандарт, съставителя на финансови отчети следва да е добре запознат и с изискванията на МСФО 9 – „Финансови инструменти”, тъй като в определени моменти и в зависимост от възприетия и допустим подход на представяне, МСС – 27 прави съответните препратки към текстовете на МСФ0 – 9.