Данъчни облекчения за гражданите при плащане по банков път и подаване на данъчни декларации за починали лица

 

Това коментираха данъчни експерти по повод предложените от Министерството на финансите за обществено обсъждане изменения в данъчните закони за следващата година. Финансовото министерство през 2016 г. се ограничи с малко на брой нововъведения, но това не е оказало достатъчно съдействие за качеството на част от текстовете.

 

 

Това данъчно облекчение не е първото невъзможно за ползване, предложено от МФ. При кабинета "Орешарски" се въведено данъчно облекчение за лица на трудов договор с минимална работна заплата, при което се оказа, че бедните не бива да са получавали извън това никакви други доходи - както и обезщетения за безработица, детски надбавки, минимално олихвяване по дебитни карти и др. В мотивите към законопроекта понастоящем се твърди, че новото облекчение за безкасовите плащания ще съдейства за повишаване отчитането на оборотите на търговците, при които са направени разходите от физическите лица.

 

Безсмислено и натоварващо и за гражданите, а и за данъчните, е и новото задължение за наследниците на починали лица да подават вместо тях данъчна декларация, в случай че лицето е получавало и извънтрудови доходи. От тези текстове излиза, че наследниците трябва да имат информация за всички видове облагаеми извънтрудови доходи, получавани от съответният наследодател. Наследниците трябва да са наясно починалото лице имало ли е например доходи от наем, доходи по граждански договори, получавало ли е пари за авторски и лицензионни права, облагаеми парични и предметни награди, доходи от земеделска дейност и др. Освен че следва да са запознати с тези доходи, наследниците следва да ги онагледят и със съответните документи като приложение към декларацията. Необходимо е наследниците да знаят и дали лицето е имало право на различните видове данъчни облекчения.

 

Съгласно предложените текстове данъчната декларация за починали лица трябва да се подаде до 6 месеца от откриване на наследството. От МФ обаче се застраховат за тези срокове, като дават възможност те да не се спазват, ако наследниците не са били информирани за наличните доходи. По този начин задължението за подаване на декларация възниква от момента на узнаването, а крайният срок е 1 месец. Какъв е смисълът на всичко това, при положение че няма как да се докаже кой и кога е узнал, коментираха данъчни експерти. По тяхно мнение новото задължение надали ще вкара в хазната и 1 допълнителен лев и даже може да регистрира отрицателен фискален ефект поради ненужни разправии и загуба на време за данъкоплатци и граждани.