Данък върху разходите,свързани с експлоатацията на превозни средства,когато с тях се осъществява управленска дейност

Разходите за експлоатация на лекия автомобил (разходи за гориво, смазочни материали, текущ ремонт и поддръжка), които са начислени счетоводно във връзка с личните нужди на физическото лице – собственик на фирмата (ЕТ) не могат да се признаят за данъчни цели, тъй като те представляват разходи, несвързани с дейността на предприятието и съгласно разпоредбата на чл. 26, т.1 от ЗКПО те представляват данъчни постоянни разлики. Счетоводно отчетните разходи, свързани с експлоатация на превозно средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, се призанават за данъчни цели, ако са документално обосновани. Чл. 204, т. 3 от ЗКПО определя, че те подлежат на облагане с 10% данък върху разходите.  

Съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗКПО за документално обосновани разходи, свързани с експлоатация на превозно средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, се признават и онези, обложени с данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО, когато те са документирани с фискална касова бележка от фискално устройство. Издаването на пътен лист в този случай не е задължително.

Разходите за амортизация, застраховки и данъци не се третират като разходи за експлоатация, затова те ще признаят за данъчни цели, само ако са документално обосновани.